Пандемониумът III

Day 4,558, 14:45 • Published in Bulgaria Bulgaria • by V1K0
-Част Трета
,,Светът отвъд”

Колата бавно се придвижваше нагоре по близкия хълм отвъд Екзитъс, когато малката Мелъни подръпна брат си – Лирой и посочи с пръст някъде из късата тревица-
-Виж виж! Това нещо мърда! – изненадано викна малкото момиче.
Тя сочеше едно сиво-кафяво дългоухо животинче, което не бе виждала преди. Сякаш животното усети изненадата на малкото момиче и заподскача към колата.

-Тате виж! – извика Мелъни.
Стивън спря колата и се обърна назад за да види какво толкова се случваше.
Обръщайки се назад, Стивън съзря чудното животно,което бе привлекло вниманието на малката му дъщеря.
-Татко, какво е това? – попита Лирой, сочейки към чудноватото животно.
-Хм…-издиша шумно Стивън, усмихвайки се.
-Това е заек деца мои, такива неща не влизат в Севъноукс. Моят баща – Вашият дядо е виждал такива и ми е разказвал за тях. – обясни с мил тон на гласа си Стивън.
Лирой и Мелъни нямаше как да видят заек преди това,тъй като околностите на Севъноукс бяха осеяни с твърде много останки от някогашната война. Тези останки имаха унищожително въздействие над животните,тъй като тровеха източника на тяхната храна, но никой не знаеше защо останките предизвикваха това и така землището на Севъноукс се превърна в една безлюдна откъм животни местност с полуразрушен град в средата.
-Може ли да го вземем? – попитаха Лирой и Мелъни в един глас.
-Няма къде да го гледаме…-отвърна майка им Оливия.
-Някой ден ще си вземем деца,но сега не можем. – добави Стивън.
Колата отново потегли и се отправи към върха на малкият хълм,откъдето пътниците трябваше да се ориентират за най-прекия път към Лонсити,задача която бе олекотена в известна степен от картата,която Стивън получи по електронната поща на града.
Щом се изкачиха на върха, Стивън спря колата и остави конете да си починат малко. Той и съпругата му слязоха от колата, като Стивън запали цигара и поръча на Оливия да донесе картата с означенията на местността.

-Аха, значи ето това тук е магистралата водеща директно в Лонсити. – посочи с пръст на картата Стивън.
-Това означава,че трябва да се доближим до нея и да я следим, така най-лесно можем да стигнем града и с малко повечко късмет няма да се натъкнем на нежелани минувачи. – добави още той.
-А знаеш ли къде сме ние сега? – попита Оливия, недоумявайки как съпругът й смяташе да се ориентира за магистралата.
-Ето тук. – посочи Стивън – едно малко възвишение,обозначено на картата, до което имаше надпис гласящ - ,,Севъноукс”.
***

Слънцето вече беше стигнало най-високата си точка в небето,когато пътниците чуха далечен, но страшен и непознат звук. Сякаш силен вятър минаваше покрай ушите им – хуууф-хуууф – профучаваше шумът край тях и без да имат достатъчно време за да се опитат да си обяснят какво се случваше, пътниците видяха източника на шума – дълъг и широк път по средата на голямо зелено поле – те бяха стигнали магистралата и по нея минаваха множество автомобили, от които и идваше този непознат шум. Отстрани на магистралата се намираше добре запазена кула, в която отдалеч си личеше,че се използва и,че в нея има някого.
-Това е. – тихо рече Стивън – ще следваме този път и ще стигнем Лонсити.
Колата се отправи право към магистралата,когато наближиха обаче се чу силен вик и веднага последвал го изстрел. Щом семейство Сеймсон се обърнаха към посоката на изстрела видяха двама униформени и въоръжени мъже да ги приближават.
-Спрете колата! – извика единият мъж.
-Всички – слизайте веднага! – добави с висок тон вторият мъж.
Това бяха патрулиращи охранители, които използваха крайпътната кула,която служеше за надзираване на магистралата и при необходимост – проследяване и дори арест на минувачите.
-Какво се случва!? – извика Стивън.
-Веднага слезте от колата! – повтори първият охранител.
Семейството бързо и покорно слезе от каруцата и застана до нея, очаквайки със страх следващият ход на двамата въоръжени мъже.
-Кои сте Вие? – попита охранителят,приближавайки се към уплашените пътници.
Стивън пристъпи бавно напред и обясни на патрулиращите охранители – кой е, с кого е,откъде е и защо е на път.
След като видяха Сдруженките, билетът за пътуване и документът,удостоверяващ новата работа на Стивън в Лонсити, охранителите отпратиха семейство Сеймсон по пътя им,а те се завърнаха в кулата.

Впрочем това бе рутинна операция за крайпътните патрули – те не само трябваше да следят за това,кой се движи по и около магистралата,но те отговаряха и за безопасността и не бе рядкост когато разбойници се домъкваха до пътя за да обират преминаващите автомобили.
Уплашени, пътниците продължиха пътя си към имперската столица,който сега им изглеждаше по-страшен отколкото когато първоначално напуснаха Севъноукс.

-Поне не бяха разбойници, не ни нараниха. – каза Стивън на жена си.
-Така е…не знаех,че има въоръжена охрана извън населените места… - добави Оливия.
***
След няколко часа пътуване, в близката далечина на хоризонта пътниците съзряха чудновати върхове – остри и бляскави и много – те все още не осъзнаваха,но това бе Лонсити – те вече почти бяха стигнали в този така непознат и така жадуван град – столица на Сдружението.
***
След известно време и умуване над какво ще да бъдат тези чудновати върхове,пътниците стигнаха и самият вход на Лонсити – висока метална стена с огромен монитор, на който беше изобразена привлекателна жена,която повтаряше:
-Добре дошли в Лонсити – градът на мечтите и златна мина на възможностите! Великата столица и център на Сдружението!
Тук семейство Сеймсон останаха без думи – те никога не бяха виждали човешко същество от такива размери, побрано в холограмен екран. Те бяха стигнали Лонсити и единственото,което им оставаше бе да преминат през столичните КПП-та.

Следва продължение…