Пандемониумът III
V1K0
,,Светът отвъд”
Колата бавно се придвижваше нагоре по близкия хълм отвъд Екзитъс, когато малката Мелъни подръпна брат си – Лирой и посочи с пръст някъде из късата тревица-
-Виж виж! Това нещо мърда! – изненадано викна малкото момиче.
Тя сочеше едно сиво-кафяво дългоухо животинче, което не бе виждала преди. Сякаш животното усети изненадата на малкото момиче и заподскача към колата.
-Тате виж! – извика Мелъни.
Стивън спря колата и се обърна назад за да види какво толкова се случваше.
Обръщайки се назад, Стивън съзря чудното животно,което бе привлекло вниманието на малката му дъщеря.
-Татко, какво е това? – попита Лирой, сочейки към чудноватото животно.
-Хм…-издиша шумно Стивън, усмихвайки се.
-Това е заек деца мои, такива неща не влизат в Севъноукс. Моят баща – Вашият дядо е виждал такива и ми е разказвал за тях. – обясни с мил тон на гласа си Стивън.
Лирой и Мелъни нямаше как да видят заек преди това,тъй като околностите на Севъноукс бяха осеяни с твърде много останки от някогашната война. Тези останки имаха унищожително въздействие над животните,тъй като тровеха източника на тяхната храна, но никой не знаеше защо останките предизвикваха това и така землището на Севъноукс се превърна в една безлюдна откъм животни местност с полуразрушен град в средата.
-Може ли да го вземем? – попитаха Лирой и Мелъни в един глас.
-Няма къде да го гледаме…-отвърна майка им Оливия.
-Някой ден ще си вземем деца,но сега не можем. – добави Стивън.
Колата отново потегли и се отправи към върха на малкият хълм,откъдето пътниците трябваше да се ориентират за най-прекия път към Лонсити,задача която бе олекотена в известна степен от картата,която Стивън получи по електронната поща на града.
Щом се изкачиха на върха, Стивън спря колата и остави конете да си починат малко. Той и съпругата му слязоха от колата, като Стивън запали цигара и поръча на Оливия да донесе картата с означенията на местността.
-Аха, значи ето това тук е магистралата водеща директно в Лонсити. – посочи с пръст на картата Стивън.
-Това означава,че трябва да се доближим до нея и да я следим, така най-лесно можем да стигнем града и с малко повечко късмет няма да се натъкнем на нежелани минувачи. – добави още той.
-А знаеш ли къде сме ние сега? – попита Оливия, недоумявайки как съпругът й смяташе да се ориентира за магистралата.
-Ето тук. – посочи Стивън – едно малко възвишение,обозначено на картата, до което имаше надпис гласящ - ,,Севъноукс”.
***
Слънцето вече беше стигнало най-високата си точка в небето,когато пътниците чуха далечен, но страшен и непознат звук. Сякаш силен вятър минаваше покрай ушите им – хуууф-хуууф – профучаваше шумът край тях и без да имат достатъчно време за да се опитат да си обяснят какво се случваше, пътниците видяха източника на шума – дълъг и широк път по средата на голямо зелено поле – те бяха стигнали магистралата и по нея минаваха множество автомобили, от които и идваше този непознат шум. Отстрани на магистралата се намираше добре запазена кула, в която отдалеч си личеше,че се използва и,че в нея има някого.
-Това е. – тихо рече Стивън – ще следваме този път и ще стигнем Лонсити.
Колата се отправи право към магистралата,когато наближиха обаче се чу силен вик и веднага последвал го изстрел. Щом семейство Сеймсон се обърнаха към посоката на изстрела видяха двама униформени и въоръжени мъже да ги приближават.
-Спрете колата! – извика единият мъж.
-Всички – слизайте веднага! – добави с висок тон вторият мъж.
Това бяха патрулиращи охранители, които използваха крайпътната кула,която служеше за надзираване на магистралата и при необходимост – проследяване и дори арест на минувачите.
-Какво се случва!? – извика Стивън.
-Веднага слезте от колата! – повтори първият охранител.
Семейството бързо и покорно слезе от каруцата и застана до нея, очаквайки със страх следващият ход на двамата въоръжени мъже.
-Кои сте Вие? – попита охранителят,приближавайки се към уплашените пътници.
Стивън пристъпи бавно напред и обясни на патрулиращите охранители – кой е, с кого е,откъде е и защо е на път.
След като видяха Сдруженките, билетът за пътуване и документът,удостоверяващ новата работа на Стивън в Лонсити, охранителите отпратиха семейство Сеймсон по пътя им,а те се завърнаха в кулата.
Впрочем това бе рутинна операция за крайпътните патрули – те не само трябваше да следят за това,кой се движи по и около магистралата,но те отговаряха и за безопасността и не бе рядкост когато разбойници се домъкваха до пътя за да обират преминаващите автомобили.
Уплашени, пътниците продължиха пътя си към имперската столица,който сега им изглеждаше по-страшен отколкото когато първоначално напуснаха Севъноукс.
-Поне не бяха разбойници, не ни нараниха. – каза Стивън на жена си.
-Така е…не знаех,че има въоръжена охрана извън населените места… - добави Оливия.
***
След няколко часа пътуване, в близката далечина на хоризонта пътниците съзряха чудновати върхове – остри и бляскави и много – те все още не осъзнаваха,но това бе Лонсити – те вече почти бяха стигнали в този така непознат и така жадуван град – столица на Сдружението.
***
След известно време и умуване над какво ще да бъдат тези чудновати върхове,пътниците стигнаха и самият вход на Лонсити – висока метална стена с огромен монитор, на който беше изобразена привлекателна жена,която повтаряше:
-Добре дошли в Лонсити – градът на мечтите и златна мина на възможностите! Великата столица и център на Сдружението!
Тук семейство Сеймсон останаха без думи – те никога не бяха виждали човешко същество от такива размери, побрано в холограмен екран. Те бяха стигнали Лонсити и единственото,което им оставаше бе да преминат през столичните КПП-та.
Следва продължение…
Comments
🙂
🙂
😉
🙂
Продължавай🙂
Разбира се! 🙂
Аз го виждам това като филм.
😃 Благодаря, а дано!
Такъв тип е - лек, ясен и изчерпателен. Точно такива са сценариите на филмите.
o7
🙂
Супер 🙂
Благодаря 🙂
Върхът си. 🙂
Благодаря! 🙂
Хайде един коментар и тук.
Добре 🙂
o7
🙂
o7
🙂
o'/
🙂
на патерица чрд и много здраве с наздраве! 🙂 https://www.facebook.com/STTrifonov/posts/2286085418366299 Слави Т. Трифонов
13 часа ·
Прочетох едно интервю на един български доктор. Но не какъв да е български доктор, а доктор Стоян Алексов. Този човек е председател на Българската асоциация по патология и като такъв участва в семинар на Европейската асоциация по патология.
Този уважаван специалист категорично заявява:
„Хората умират С коронавирус, а не ОТ коронавирус!“
Доктор Стоян Алексов цитира патолозите от Швейцария, Франция, Германия, Италия, Испания и твърди, че коронавирусът не е смъртоносен. И че няма човек, починал от коронавирус!
Председателят на българската асоциация по патология и патоанатомия, който сигурно разбира от тези неща, казва че, за да се твърди, че човек е починал от коронавирус, трябва да има установена възпалителна реакция, довела до смъртта, без да има други несъвместими с живота заболявания. Такива случаи няма. Казва го доктор Стоян Алексов.
Цитирам конкретните думи на доктор Стоян Алексов:
„Няма специфични патоморфологични белези на пораженията от коронавируса върху човешките тъкани. Няма никаква разлика на аутопсия между починал с коронавуирус и такъв починал от сезонна вирусна инфекция. Нямаме моноклонално антитяло, с което да маркираме и да различим картината от тази на други вирусни инфекции. За разлика от грипа, кoронавирусът не води до смърт.
Световната здравна организация сгреши, че обяви пандемия, защото такава няма. У нас са направени само три аутопсии, защото СЗО даде инструкция да НЕ СЕ ПРАВЯТ аутопсии на починалите.
В това няма логика. Когато имаме нова картина, причинена от нов вирус, логиката е да се правят аутопсии на всички, за да се събере максимална информация за новата болест. Това поведение на СЗО може да се определи като престъпно.
Кризата насочи целия ресурс на здравната система в посока коронавируса и от това страдат болните с всички други заболявания, особено тези с онкологични заболявания. Работата ни върху биопсични материали, цитонамазки и други е намаляла ДЕСЕТ пъти. Пациентите са уплашени и не търсят медицинска помощ, много случаи остават недиагностицирани.
Това означава, че ще създадат повече проблеми на здравната система, отколкото от самия коронавирус.“
Край на цитата.
Аз ли полудявам или доктор, който е специалист по това да установи от какво точно и конкретно е починал един човек, казва, че нито един човек, повтарям - нито един човек - не е починал от коронавирус.
И тогава идват няколко твърде важни въпроса:
Лъже ли премиерът Бойко Борисов, заедно с Националния оперативен щаб, че в България има починали от коронавирус хора? Как го разбрахте без аутопсии?
Не е ли това целенасочено създавана дезинформация с цел създаване на страх и паника в населението?
Удобни ли са за действащата власт тези страх и паника, за да може управлението на същата тази власт да продължава?
И не е ли всичко това чудесен повод да се нарушат основни човешки и граждански права, гарантирани от Конституцията на Република България?
Отговорите оставям на вас, уважаеми съграждани.
А аз, като един от вас, съм бесен. Много съм ядосан и мисля, че премиерът Бойко Борисов и Националният оперативен щаб са пряко отговорни за паниката и страха. И за лъжите. И за опашките пред трудовите борси.
Така че, премиерът Бойко Борисов и Националният оперативен щаб трябва да понесат своята отговорност. Бесен съм, но това ви го казвам най-спокойно. С гласа на разума.
6,7 хил.Вие, Vihren Matev и 6,7 хил. други
хиляда коментара
1,7 хил. споделяния
Александър Звездев
Тъга
Коментар
Споделяне
Коментари
Преглед на предишните коментари😱😱😱