Join the new world

Дванадесет души в комуната. Всеки уникален по свой начин, обучаван, подготвян за нещо специално. Ето, че моментът за истински екшън настъпи. Трябваше да пазим в строга тайна изчезването на Kasiopeia, доколкото е възможно в една виртуална среда, затова нашата група беше инструктирана при пълна поверителност.

Velik Gogov трябваше да прегледа архивите, всички досиета, логове, профили в други сайтове - всичко, което би могло да има връзка с изчезването на Kasiopeia. Ass Holev щеше да пусне в действие връзките си в подземните среди. Не знаехме къде беше проблемът, затова се налагаше да направим собствено разследване и на реално ниво. Убедителен физически, в комбинация с бързината на Marina Radeva, Ass Holev щеше бързо да стигне до правилните отговори. Явно там, където отиваха щеше да има много бой...

Illya щеше по мирен, но не по-малко ефективен начин, да набере информация от познати и влиятелни играчи. С неговата миловидна външност и откроена дарба да предразполага хората непринудено да му споделят, нямаше да му отнеме много време, за да получи резултати. Dqdovute и vevekoko получиха инструкциите си на лична среща с Shnor Hell и след това изчезнаха. Вероятно ги беше командировал някъде.

Stamb0 също беше част от екипа ни, най-старшият в групата. Длъжност - архитект специални етажи. Беше в играта достатъчно отдавна, за да е създал на практика всички подземия, с които разполагахме, онези части от еСвета, видими само за нас. Неговата задача беше да провери за нелегални допълнителни постройки, но така и не се появи на следващия инструктаж. После разбрахме, че достъпът до профила му е бил отказан. Свързахме се с Плато, лаконичкият отговор гласеше, че най-вероятно това се дължеше на неволна грешка, която при първа възможност щяла да бъде отстранена. А дотогава оставахме без един от най-важните си хора...

Juji имаше очарователната и рядка за жена страст да създава виртуални играчки. Осигуряваше за всеки член на Отряд "Четвърта Зора" подслушвателни и проследяващи устройства, микрокамери. Наскоро беше създала устройство за дистанционно направление на летателни бойни машини и танкове, а в момента работеше по витруален невидим щит. Откакто към нас се присъедини Kimmie_bs, Juji играеше ролята на неин ментор и беше доволна, че имаше нова дружка и ново опитно зайче за триковете си.

В комуната с нас имаше двама души, които преминаха по-особено обучение. Подготвяни от най-блестящите еБългарски пълководци, с цел да създадат и обучат стабилен отряд, който после да се влее в основната организация, за да предостави както нови агенти на нас, така и една способна цялостна военна единица за страната. BG.Itso и Misioner88 създадоха дори два отряда – Дуло и Вокил, а ето че настъпваше и техния момент да бъдат „активирани”.

Trifon_Zarezan беше вътрешният ни човек в реалното издирване – от него получихме списък със заподозрените, а от щаба – задачата лично да ги разпитаме. Аз и SvetlioBG, като единствените от групата с пасивни специални умения, се заехме с това нелеко и иначе скучно начинание...



Случвало ли ви се е да бягате за живота си? Дори да не сте добри спринтьори, адреналинът си казва думата. Прави ви по-издържливи и по-бързи, отколкото сте вярвали, че можете да бъдете.

Дишай през носа. Овладей задъхването. Не се опитвай да фокусираш. Слушай ритъма на собствените си стъпки, на изнемощялото си хриптене. Леви-десни. Прах се вдига и те дави, погледът ти се размазва. Познатият огън в гърлото, несигурността в краката. Леви-десни. Ако се обърнеш назад, ще се забавиш, а желанието да провериш какво става зад теб е толкова силно... особено ако те настига огромен, нелеко ядосан мъж, от когото си свила ценна домашна реколта, след като си го разигравала цяла вечер.

Забелязах, че съм на едни от най-високите се обувки, едва когато почти не се потроших на последния завой. В движение измъкнах ключа за колата от чантата си, като по чудо улучих ключалката от първия път и се молех да не направи някой номер при тръгването... Да! Запали веднага! Направих безумна маневра, за да изляза от паркинга възможно най-бързо, и дадох мръсна газ точно когато дебеловратият се появи зад мен, право в лицето му. И двамата знаехме, че колата му беше все още пред къщата и нямаше начин да ме настигне вече, със или без нея. Докато се отдалечавах, хвърлих поглед към скромния сувенир на седалката до мен – толкова мъка за една бутилка домашна ракия!

Не след дълго излязох на магистралата и наистина включих на скорост. Отворих прозореца и нададох див вик, който само подобна тръпка можеше да отприщи. Трябва да си призная – направих го нарочно. Бях се пристрастила към това усещане. Следваща спирка – щабът. Трябваше да направя всичко възможно да стигна преди SvetlioBG.

Парадоксалното в случая беше, че високите скорости ме успокояваха. Съвсем скоро тялото ми спря да трепери и когато стигнах до апартамента в Красно село, в който бях отседнала, моята приятелка не забеляза нищо. Седнах пред лаптопа, извадих слушалките. http://www.erepublik.com/ ---> Connecting...



Трябваха ми няколко секунди да осъзная какво гледах. SvetlioBG изглеждаше много доволен.

- Впечатлен съм. Мислех, че ще се забавиш поне още час-два, а пристигна секунди след мен.
- Ах, тиии! – Сръгах го болезнено в ребрата. – Знаел си, че срещата ми е извън града! Затова беше всичко, нали?
- Може би. А може би просто ми харесва да те дразня.

Сръчках го още веднъж профилактично и се насочих към офиса на ILoveU2. На вратата се разминах с млад мъж, когото не бях виждала до този момент – красиви черти, непослушна коса, светла риза с вдигната яка... Така се зазяпах, че дори не видях името му. Той ми кимна сериозно и отмина. Когато влязохме, ILoveU2 беше погълната от поредния доклад.

- Кой беше този красавец? – Попитах аз. – Кажи ми, че е нов и мога да му бъда ментор.
- Не ти го препоръчвам точно сега – отвърна ILoveU2, без да надига глава. – SturmmannIYI е заринат с работа не само покрай случващото се тук. По-нататък във времето може и да ти обърне внимание.

Не бях сигурна кое ме изненада първо. Дали спокойният делови тон, дали фактът, че явно онзи изобщо не беше нов, или че ставаше въпрос не за кой да е. SvetlioBG се запревива от смях до мен.

- Сериозно, ТОВА изражение, – обърна се той към ILoveU2, сочейки мен – ето за това живея! А бях останал с впечатлението, че нямаш чувство за хумор...
- Имам чувство за хумор – намръщи се ILoveU2, – но това определено не е неговото проявление.
- Говорим за един и същи човек, нали? – попитах объркано.
- SturmmannIYI е един от най-смелите ни хора зад кулисите. Още от самото начало имахме нужда от толкова целеустремен играч, който да събере поддръжници и да ги поведе, когато дойде моментът, някой влиятелен и в същото време скандален. Защо мислиш не си го засичала преди? И докато още не сте се разсеяли прекалено, накякви резултати дотук?
- При мен – нищо – отговори SvetlioBG.
- Направи го двойно – добавих.

ILoveU2 въздъхна.

- Където и да погледнем, все така. Това момиче потъна вдън земя...
- Утре ни остават още двама и приключваме. А след това?
- След това, ако усилията ни не дадат резултат, остават два варианта – или нещо реално се е случило, за което Trifon_Zarezan ще ни осведоми и тогава ще видим какво можем да предприемем, или някой вътрешен човек прави всичко това.

Веднъж попитах Shnor Hell защо точно „Четвърта зора”.

- На четвъртия ден Бог създал живота – рече ми той. – Представи си виртуалния свят. Ние сме тук от зората на четвъртия ден, предшестваме живота. Предшестваме мислите на хората и ги пазим от тях. Подготвени сме за крадците, за нечестните играчи и за техните действия. Хората не знаят, че имат нужда от нас, и навярно никога няма да разберат. Така е редно.

В тази организация бяха събрани само професионалисти. Ценни, обиграни личности, непобедими заедно, до един отдадени на каузата. Беше ли възможно ILoveU2 да е права и някой да от нас да е предател? И ако беше така... щяхме ли да го намерим навреме?

To be continued...

Разберете какво готвят агент Кръстев и ДУЛО на нашите герои ето тук.