[КРЪВ] Откровения

Day 2,800, 13:01 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Sasha Vladimirovna


В предишния сезон на КРЪВ

И сега в КРЪВ:

[София, 13 юли, 01:00 сутринта]

Valentin Krastev крачеше по празната Витошка и мрачно гледаше напред. Стъпките му отекваха глухо, бавно. Гледаше само напред. Повечето заведения и без това бяха затворили отдавна, а пицариите, които още светеха, не представляваха интерес за него. Може би нещо по-така щеше да го освежи. Нещо русо и глупаво, но питателно. Група Б отрицателна по възможност. Само че не си струваше усилията да се набута в някой нощен клуб. А наоколо нямаше жива душа...

Или имаше? В другия край на пешеходната зона към него пристъпваше силует. Млада жена. Вървеше право срещу него. Беше на около 300 метра напред, вятърът успя да довее сладкия й аромат. Нещо в тялото му се раздвижи, острите зъби напомниха за себе си и се впиха нетърпеливо в долната му устна. Може би все пак нямаше да се прибере гладен.

Имаше време да измисли как да я изведе в някоя тъмна пресечка. Само че със скъсяването на разстоянието, в него започна да се прокрадва съмнение и някакво особено усещане.

Докато тя се приближаваше, той огледа среднощната си закуска. Прекалено къса пола, полупрозрачна блуза, високи лачени сандали. И това червило, сигурно в пълен мрак пак щеше да си личи колко е червено. Напомни му за засъхналата кръв по кожата на последната му жертва. А това момиче... Имаше нещо в походката й. В начина, по който поклащаше бедрата си и пристъпваше по-бавно дори от него, сякаш се наслаждаваше да разтегля времето. Като хищник.

Тя като че ли го забеляза едва когато почти не се блъсна в него. Извини се, гласът й иззвъня и на лицето й грейна притеснена усмивка. После го попита как да стигне до НДК.

Погледът й беше концентриран, а присъствието й - силно. Доста необичайно за жени, които излизат облечени така. Едновременно го въодушеви и изнерви. Обясни й, че е вървяла в грешната посока и се озъби любезно в отговор. Разбира се, предложи да върви с нея донякъде.

Завързаха клиширан разговор за времето, който плавно мина към положението в Гърция, после Украйна и накрая - в България. Нещо го глождеше, но не можеше да разбере откъде идва.

В един прекрасен момент, когато минаха покрай някаква глуха пресечка, той я дръпна светкавично в мрака. Някак се озова между нея и стената, но това не го разколеба. После зъбите му се впиха във врата й… и в същия момент нейните захапаха него.



Лежаха в някаква импровизирана леха пред една скромна къща. Бяха смачкали нечий разсад и сега около тях силно ухаеше на ягоди.
- Значи ме е излъгала… - замислено промърмори Valentin Krastev.
- Коя?
- Жената, която ме превърна. Каза ми, че само тя може да ми донесе такава наслада.
Тя се засмя тихо.
- И аз нямах представа, че може така. Малко е извратено - да се храня от друг вампир.
- Тя беше върколак преди - добави той. Гласът му излезе дрезгав.
- Оу…
- Аз я осакатих. Мислех, че ще й е по-добре като човек. После не знам какво стана. Тя просто се появи в апартамента ми една вечер... И ми отне всичко. Както направих аз с нея.
- Тя се облегна на гърдите му.
- Не всичко - промълви и преплете пръсти с неговите. - Това е първият човешки момент, който имам, откакто съм… - думата заседна в гърлото й.
Той кимна.
- И за мен.
- Как може да имаме цяла вечност за всичко, но не и да бъдем хора? - попита тя тъжно.
- На колко години си?
- Двайсет и една.
Той поклати глава.
- Не се занимавай с глупости. Намери си някой на твоята възраст.
Тя се засмя ехидно.
- Нали знаеш, че след стотина години това няма да важи?
Двамата се засмяха тихо. После известно време помълчаха и просто лежаха в ягодите.
- А ти как се роди? - попита я той накрая.
Тя обърна замислен поглед към небето.
- Бях във Финландия, в някакъв нощен клуб.
Той вдигна вежди.
- Как успя да се озовеш тук?
- На автостоп - сви рамене тя. - Изядох няколко тираджии по пътя и две-три блондинки. Трябваше да се върна...
Тя се намръщи, сякаш си спомни нещо много неприятно.
- Бях пила и не помня много от онази нощ. Знам името му, без да ми го е казвал - Mr. Gatev.
Valentin Krastev се стегна.
- Познаваш ли го? - попита тя.
Valentin сви рамене и с пресилено небрежен тон отговори:
- Преди няколко часа се натъкнах на армия от вампири в подземията на София. Изглежда пичът смята да превземе града до края на седмицата.
Тя ахна.
- Не се шегува копелето… Само се надявам да не ми е промил мозъка и да не се наложи да работя за него---
В същия момент забиха камбаните.
Тялото й се разтресе в конвулсии, а от гърлото й се изтръгна нечовешки вой. Откакто беше вампир, звукът му бе станал неприятен, но не беше подготвен за реакцията на момичето. Излъчваше толкова болка, колкото Valentin не беше виждал в жертвите си досега. Единственото, което му хрумна, бе да я притисне към себе си и да я успокои.

Наложи му се да впрегне всичките си сили, за да я удържи. Болката премина в ярост, тялото му заглушаваше огнените й клетви, стори му се, че крещеше и нечие име, а когато яростта утихна, останаха известно време вкопчени един в друг.

Когато усети, че тялото й спря да трепери, той напипа около себе си няколко оцелели плодчета и й ги подаде с усмивка. Мислено си отбеляза да проучи въпроса с камбаните.
- Как се казваш? - попита я.
- Има ли значение? Отдавна вече не съм себе си.
- Ти си си ти, просто си се променила малко.
- Може би имам нужда и от ново име.
- Може би.
Тя наклони глава настрани и се замисли.
- Димана. Ще се казвам Димана.
- Приятно ми е, аз съм Вальо - усмихна се и одобрително кимна. - Добре се справяш дотук. Ако животът ти поднесе лимони…
- Ягоди - поправи го тя.
- Ягоди, - съгласи се той, - направи си…
- Ягодова лимонада! - довърши момичето.
Valentin се замисли.
- Това ще върви много с шоколад.
- Белгийски.
- Или румънския с фъстъците.
- И финският е добро попадение…
Докато изреждаха изкушения, неусетно заговориха за пътешествия. Той забрави за опасностите от криптата. Забрави и за откачената вампирка honey-bunny, за която не беше сигурен дали той нея е създал или тя него. Забрави за това, че е горчив и че от известно време дори не е човек.

След време щеше да си даде сметка, че момичето беше право. Това беше първият момент от Раждането му насам, когато нещата изглеждаха наред.

Не подозираше, че именно това беше моментът, от който щеше да започне бавната му трансформация обратно в човек. Нито имаше представа пред какво щеше да се наложи да се изправи, за да го постигне.

В същия момент на другия край на София honey-bunny се стресна и прекърши врата на младото момче под нея. Може би щеше да изпита досада от инцидента, ако не беше това ново усещане. Като че ли нещо се изплъзваше от нея. Някой, едно от децата й. Най-непослушното.

Усети го как се приплъзва за момент обратно в света на живите. Не... ! Той трябваше да остане в чистилището заедно с нея, наказан и вечно гладен.
- Ти си мой! - процеди през зъби тя и очите й светнаха зловещо.
В гнева си стисна с мъртвешки студените си ръце главата на момчето и черепът му се раздроби, оставяйки по пръстите й лепкаво сиво вещество.
- Мой!!

To be continued...