Залогът на един народ

Day 2,770, 06:41 • Published in Bulgaria Bulgaria • by invaluable

Никога не съм бил патриот, поне не в светлината и значението, което много хора правят, може би, грешката да пресъздават в съзнанието си и възгледите си. По-скоро съм болезнен, понякога дори нахален, реалист.
Смея да твърдя, че съм възпитан, без да се изтъквам излишно, да тача и обичам родината си, но в такава насока, че да обичам и тача не териториалната Република България, не държавната администрация и която и да е институция или дадена общност. Научен съм да обичам и ценя природните дадености на родината си, но сега като се замисля, дори и да не бях възпитан по този начин, питам се кой човек, с редовно зрение, не би обичал такава прекрасна страна. Няма да се впускам в подробно описване на природните ни забележителности. По-скоро ще се впусна в едно аналитично, донякъде, откровено пътешествие в моят мисловен свят. Така че, настанете се удобно, затегнете коланите, или ги отпуснете, ако смятате, че тази статия ще ви повдигне апетитът, а може би обратното... и се пригответе за по-малката сестра на великата китайска стена, от текст, разбира се.
Не смятам, че има нормален човек в тази държава, в чиято глава, когато става въпрос за нещо толкова сериозно, не се заформя една стабилна едросмляна лютеница, мешана скара и пюре взети заедно, относно дилемата - да остане, борейки се срещу неправдите на и в държавата, в частност администрацията и т.н, или да замине.
В такива ситуации, човек е хубаво, дори препоръчително, да "тегли чертата" и реално да си изчисли плюсовете и минусите, и в двата варианта. Реално, да си изчисли шансовете при оставане и заминаване. Поне така бих постъпил аз. От тук стигаме до два типа хора, не, не са чуковете и пироните... Единия тип хора са тези, които се борят за всичко и срещу всички. Или поне се опитват и така си мислят, дори самозалъгват. В България такива хора с лопата да ги ринеш. Всеки е първа писта, когато става въпрос за отстояване на всичко друго, но не и права, дори когато става въпрос за неговите собствени. Донякъде. Но това е друга тема, тема която не смятам да засягам. Смятам да засегна, възможно най-леко и без лоши чувства, проблемът на обществото ни, на нас - българите. Най-болезненият и може би голям проблем е, че ние национално съзнание нямаме. Просто липсва. Като на Боби Михайлов истинската коса, а и моралът. Друга тема, отново. Та, националното самосъзнание - главната, най-ценната и важна съставка за едно общество, едно обединено общество. За един народ, който отстоява правата си, който се стреми към нормален, дори по-добър живот. Много размисли, трудове, като започнем от учени и стигнем до личния блог на съседа ви, или по-скоро, съседа ни Иван, са писани и е размишлявано толкова упорито и проникновено върху тях, че вече дори въпросния съсед Иван не пише по тази тема. Истината е, че до такава степен се усеща тази липса, че самите ние изпитваме страх да си го признаем. Страх ни е от факта, че общество всъщност няма. Реално няма и държава. А от истината боли и то много. Знаем го. Най-страшното е, че никой не се опитва да промени фактите, чрез действия. Не никой, но поне не и мнозинството българи. Понякога съм си задавал следния въпрос, аз от мнозинството ли съм или не? И стигам до извода, че мнозинството е определящо. Колкото и песимистично, дори мазохистично да звучи, до някаква степен, е така. Къде и кога, в историята, малцинството е било определящо? Е, може би в нашата уникална държава, единствената в света, малцинството е определящо, но циганското такова. Отново друга тема, която ще избегна в тази статия...
Болезнено е и да осъзнаваш и виждаш, как всеки около теб се е вглъбил в собствените си проблеми, които са толкова много, че не мисли за нищо друго, съответно място за критика няма. Но лошото е, че това не е оправдание. Защото тези проблеми са породени от липсата на общество, от липсата на онова национално самосъзнание, за което стана въпрос няколко метра, ъъ, тоест реда по-нагоре...
Нека се върнем на двата типа хора... да не помислихте, че ще пропусна втория тип или съм го забравил? Втория тип хора, това са хората, които във всяка една ситуация се стараят, с цената на всичко, да намерят изход, към по-доброто. Но, както винаги, има едно НО. Когато те ясно осъзнават, че изходът, понякога, е по-лош дори от липсата на такъв, започват да търсят други. Защото в една ситуация, в живота на всеки един от нас, изходи винаги има, въпросът е да ги намерим. В нашия конкретен случай, и пример, изходът от проблемите е борбата срещу тях, но както засегнах по-горе, без обединение, без гражданско общество, това си е чиста кауза пердута. И стигаме до там, че втория тип хора избира изхода през терминал 1 или 2, ако щете.
Тук не може и да става въпрос за думи от типа на предателство, изменничество и каво ли още не. Тук става въпрос за лична гледна точка, засягаща бъдещето и живота на даден човек. Всички знаем, че всеки има право на избор и мнение, или поне така си мислим. За мнението, поне стойностното такова, е важен умствения багаж и до каква степен сме тренирани да използваме възможно най-голяма част от него. И така стигаме до манипулацията, дори лъжата ако щете, която в нашата държава е възможно най-съвършеното нещо, след природата ни. Ежедневно, ежечасно дори, българския народ бива манипулиран, по всевъзможни начини. Хората са започнали да губят представа за реалното. Хората живеят в техен свят, изграден от собствените им проблеми, и ловко крепен от манипулацията. Хората живеят и в страх. Не само страх за работата си, страх за бъдещето си, но и страх за децата си и тяхното бъдеще. Хората живеят и в отчаяние, породено от страхът, а от това по-страшно няма. Хората са загубили представа за собствената си "стойност" и за тази на трудът им. Интересното е, че хората не са изгубили надеждата, която тлее като малко пламъче на изгасваща вече свещичка. Надеждата е последното нещо, което крепи, донякъде, българският народ. Надеждата умира последна.
Много малко хора могат да разсъждават трезво, да вземат каквото и да било решение, когато са попаднали в такъв злокобен кръг и свят, когато са под такова напрежение. Стигаме отново до втория тип хора. Те поставят себе си, децата си, заедно с бъдещето им пред и над всичко останало. Правят всичко възможно да живеят в един по-добър свят, да живеят по-добър живот. Този тип хора се открояват от останалите. Те ясно осъзнават залогът какъв е, а той е прекалено голям. Това е залог, от който зависи всичко на практика... Въпросът е, като оставим на страна типовете хора, анализи и прочие, дали българския народ някога ще потисне страхът, ще забрави за собствените си проблеми, ще надигне глава и още по-важното - дали някога ще е готов да направи този тъй важен залог?

Времето ще покаже...


П.П Статията е писана на момента, без никакви подготовки и т.н. Просто обичам, понякога, да правя нещата в последния момент 🙂