Терминалите

Day 2,769, 23:56 • Published in Bulgaria Greece • by Arjuna11

Малък поздврав:цък
Първата мисъл, която мина през ума ми, когато прочетох темата беше за някоя весела история, свързана с летището, но след като започнах да чета примера посочен по-долу в статията, в съзнанието ми започнаха да изникват спомени на хора, които по една или друга причина са напуснали или са мислили да напуснат България.

Първо се сетих за една случка от студентските ми години. Прибирах се един ден с автобуса към Студентски град, когато от спирката на НДК се качи един младеж, който разпалено започна да обяснява на висок глас как ще напусне тази „скапана държава“ след като завърши обучението си, как на запад такива като него ги чакали и ...
След това в съзнанието ми изникна братовчед ми – авиационен инжинер. Замина за Канада със зелена карта, заедно с цялото си семейство; колежка от студентските години – замина за щатите, за да изкара пари за седващия семестър и намери там любовта на живота си – също българин, заминал като нея, или друг подобен случай, но този път на омъжена за американец ... Познати ходили на бригади и след това прибрали се в България – някой съжаляват, други не ... Сред всички тях обаче искам да спомена още два случая.
Първият е на един познат, който началото на деветдесетте години заминава за щатите заедно със сестра си и благодарение на баба си и дядо си (бежанци от времето на комунизма) взимат американско гражанство. Този човек в момента през половината от годината живее в България заедно със семейството си, а през другата половина заминава за щатите за да изкарва пари, с които да го издържа.
Вторият случай е с един приятел, с който се запознах сравнително скоро след като се завърнал от Англия. Работил известно време там. Има Английско гражданство, но въпреки това избира да се върне, за да работи и живее в България.
Може би се чудите защо акцентирам на тези два примера? Защо са избрали да живеят в България? Може би им липсва Родината? Или пък не им понася живота на запад? ... Има ли значение? По-важното според мен, е че са избрали да бъдат тук. Да бъдат част от България. Но какво представлява България? Обърнах се назад към миналото, към-току що освободената от турска власт България. Тогава също е имало хора, които са заминавали да търсят по-добър живот някъде на запад и се замислих за Българинът сега и Българинът тогава - в миналото, за разликата межу хората живели тогава и тези които живеят сега. Как един народ се е съхранил през вековете без държавност?
Може би повечето от тези, които четат тези редове се досещат, а може би не, но това, което е сплотявало българския народ някога са нашите обичаи и нашата вяра. Благодарение на тях Българският народ се е съхранил през вековете. Но какво обединява съвременния Българин. Какво е това което го сполотява? Какво е това, което ни кара да се наречем българи? Къде са сега тези два стълба на българското? Къде са сега вярата и обичаите? Тези два стълба, крепили българина през вековете? Понеже съм музикант, ще дам пример от музикалния живот на страната ни. Някога, през първата половина на ХХ век, група музиканти тръгва да обикаля страната, за да запише и съхрани българското музикално фолклорно богатство. Може би голяма част от хората не се замислят или просто не знаят, но България е най-вероятно е страната, която е съхранила най-голяма част от своя музикален фолклор. Няма да споменавам имената на тези хора, които самоотвержено и безкористно обикалят всяка една от фолклорните области на страната ни, за да запишат хилядите песни, които през края на XIX, първата половина ХХ век се пренасят в творчеството на българските композитори. Или с други думи музиката, която е звучала във всекидневието на нашите деди. Сега, когато гледам музиката, която е във взекидневието на повечето от хората, които са около мен – колеги, познати за съжаление не мога да кажа че виждам тази приемственост, която е имало някога. Може би ще попитате защо? Защото тази музика, с която са израстнали нашите деди е заменена. Заменена е с това, което сега наричат поп фолк, чалга и т.н.

Терминалите на летище София ...

„Вендерс беше казал, че в днешно време има толкова държави, колкото и хора“

Духовната същност на един народ ....

Или човек-държава, който преминава през терминала в духовния свят, за да емигрира от родното към чужото, за да се превърнат в емигранти. Емигранти, които физически живеят в България, но духовно вече са някъде другаде. Защото за разлика ако във физическия свят, България се намира на точно определено място, то в духовния свят България и българското се намират там, където хората пазят своето духовно наследство в сърцето и мислите си.