Join the new world

Здравейте! Уредихте ли се с епик вече? Вторник е ден за биене. А също така и за пиене. И като казах биене и пиене: ето ви нещо за четене! (Солама сигурно е в екстаз от финеса и елегантността на този преход между темите)

Първа част: Пробна историйка

Втора част: Мухолов

Тука отбелязвам за несъблюдателните, че става дума за купчина измислици вдъхновени от репилника, а не научно-исторически анализационен труд. (Олде, чети туй) Не се стягайте излишно, докато четете.

---

Анчо водеше Алиса през гората. Легендата ги следваше. Наближи залез и трябваше да се подготвят за вечерта.
- „Слънцето е на път да залезе, предлагам тук да направим лагер и утре да продължим“ - рече Анчо - „Планът е да се приберем, за да презаредим с малко храна и вода. Алиса, ако искаш след това може да останеш в палата и да те пази охраната или да продължиш с нас в търсенето на Йоро.“ - добави той.
- „С радост бих помогнала на Йоро! Нека вземем и Жасмин, искам да си припомня как да се бия.“ - каза Алиса.
- „Както кажеш“ - отговори ѝ Анчо с усмивка. - „Легендо, напомни ми, като се приберем да говоря с руската принцеса. А и приготви лагера!“ - заповяда той.
Малкия скромен лагер беше готов и всички легнаха уморени след дългия ден. Обаче забравиха, че гората е странна през нощта. Че трябва да се скрият. На сутринта Анчо се събуди в мократа роса. Когато се огледа, видя че е сам и лагера го няма.
- „Неее....“ - ядоса се той. - „Няма ги......Къде са отишли? Да не би отново някой да я е отвлякъл....“ - започна да се панира.
Анчо хукна сред дърветата и викаше „Алиса!!! Алиса-а-а!!!“. Бягаше сигурно цял час, докато накрая не седна изморен и потен на земята. Огледа се, не познаваше този край на гората. Беше се изгубил. Не му беше останал и много хляб, повечето вече даде на Алиса. Трябваше да вземе решение какво да направи.
- „А сега де....Намирам се в частта на гората, която не познавам, но няма как да се върна в палата без Алиса и Йоро. Ще продължа да ги търся, докато не ги намеря и спася!“
Анчо се стегна, стана и продължи да ходи. Този път вървеше бавно и внимателно се оглеждаше. От време на време викаше „Ехооо?“.

В един момент чу намръщен глас: „Я по тихо! Тука се опитвам, сам че няма никой наоколо, а ти пречиш.“
- „Ми продължавай да се опитваш, аз пък продължавам да търся Алиса“ - отговори Анчо на намръщения глас, който идваше от храстите.
- „Ах! Много пречиш. А и искам да видя тази Алиса, преди да продължа.“ - каза зайчето и излезе от храстите.
- „В този еСвят е имало и заек....Не мога да повярвам, представи ми се!“ - рече Анчо. - „Да си виждал някаква легенда, красиво момиче или катеричок да минават наоколо? Ако да, в коя посока отидоха?“
- „Тази невежа младеж!“ - измърмори ядно заека - „Аз съм Заякоус, велик лидер от великата партия Зайче! Едно време беше огромна партия, цялата гора, даже цялата еБългария беше пренаселена със зайци. Имаше много и хубави зайкини. А сега съм останал сам. Тази Алиса да не е зайкиня?“
- „Уау, България е била пълна със зайци и зайкини, а сега с пенгфини, котки и лисици....“ - изненада се Анчо. - „Алиса не е зайкиня, а е момиче. Та да си виждал някой наоколо?“ -попита той.
- „Не съм виждал никой. Тази част на гората е пуста и мрачна, затова дойдох тук. А ти ми пречиш! Мога да те пратя при някой, който има време за твоите глупости. Бързо, че като стане време за пиене и ставам на зайколак.“ - каза заека и сбърчи носле.
- „При кого може да ме пратиш?“ - попита момчето. - „Я ми дай напътствия как да стигна до него.“
- „Ти не можеш да го намериш сам, щом вече си загубен. А как ще ми се отплатиш за напътствията? Какво имаш?“ - рече заека и погледна Анчо.
- „Да се отплатя ли? Дай посоките и веднага ще измисля нещо“ - каза Анчо.
- „Сложно е да ти дам посоките, гората е заплетена тук. Но ти кажи какво даваш и може да те заведа... Но кой си ти изобщо и защо се изгуби тук?“ - попита заяка и захапа един малък морков.
- „Ми обикновено хлапе като цяло..., една муха на име Мудак11 би ме определила като лош, но реално не съм. А защо се изгубих тук ли? Търся Алиса и Йоро. Бих те напълнил с моркови за няколко години напред, ако ме заведеш.“
- „Оооха! В гората трудно растат моркови. Веднага те завеждам. Той познава Йоро.“ - каза заека, глътна моркова и заподскача през шумата. Анчо го следваше с недоверие.

След час стигнаха до един паднал дънер с прозорец и врата. До дънера шумеше поток, а там стоеше някой кръгъл. Заека каза: „Готово. Кажи сега кой си, че да те потърся после за морковите“.
- „Благодаря ти, заек! Аз съм Анчобой. Няма да има нужда да ме търсиш. "Heal!"“ - изрече младежа. - „Мхмм би трябвало морковите са доставени. Приятен ден!“
Анчо се доближи до дънера, но преди да каже нещо, човека стоящ до дънера започна да говори:
- „Здравей! Не очаквах посетители днес. Изглеждаш изморен? Искаш ли малко хляб, танкове? Разкажи ми, какво те води тук“ - каза кръглия пингвин.
- „Здравей! Малко съм изморен, не бих отказал малко хляб и вода. Тук съм понеже се изгубих, докато търсех къде са Алиса и Йоро и ми бе казано, че може само ти да ми помогнеш.“ - рече Анчо.
- „О, разбира се, че мога да помогна за Йоро. За него гласувам на всички избори.“ - каза кръглия пингвин и даде една торба с хляб на Анчо - „Преди бях мечка, едно време когато бяха добри. Еееех, едно време всичко беше по-хубаво“ - носталгично издиша пингвина-мечка.
- „Благодаря за хляба!“ - прекъсна го Анчо. - „Извинявам се, че ви прекъснах господин пингвин.“
- „Няма нищо малкия. Разкажи, защо търсиш Йоро? Честно, аз не съм го виждал скоро. Запоследно каза, че отива да говори с Плато.“ - рече кръглия.
- „Ох, дълга история....Накратко: С Йоро преди време спасихме едно момиче от една зла муха на име Мудак11 като я оставих при него, за да няма опасност за живота ѝ. За жалост преди няколко дни тя ми се обади, че него го няма и аз веднага тръгнах към хралупата на Йоро, стигнах до нея и взех Алиса със себе си и почнахме да търсим Йоро. Обаче, докато нощувахме тя изчезна също. Сега нито знам къде е Йоро, нито знам къде е тя...“
- „Не е хубаво това. Гората е коварна и опасна, само горските същества може да спят в нея. Иначе трябва да си скрит. Може да те заведа до една красива поляна. Там ще си в безопасност и често има посетители там.“ - каза пигнвина и даде знак на Анчо да го последва. Двамата тръгнаха.

---

Очаквайте скоро в измислената преса до вас: Дървесни дири 2 - завръщането на пингифа с танк!

Поздрави,