Народе????. - едно модерно робство

Day 1,872, 13:55 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Bukso

На страница 115 в тефтерчето на Васил Левски пише : "Народе ????." с четири питанки и една точка. Интересното е, че на тази страница има следи от сълзи (най-вероятно сълзите на Левски). Все пак до ден днешен може само да се предполага какво точно е минало през ума на Васил Левски. Самият той казва „Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщата на тепсия“ като е страдал затова, че народа е бил пълен с предатели, крадци, завистници, лъжци, лицемери, страхливци, роби.

Все пак, това са думи свързани с миналото. Ясно е било, че много българи са се борили за принципите си и за свободата си, ясно е че е имало и турци, които са ни подкрепяли, такива които са спасили живота на Капитан Петко войвода. Но също така е ясно и че българите са били под ударите както на турците, така и на собствения си народ. Ясно е било, че България е била под турско иго, но не това е била причината за сълзите на апостола. Неговите сълзи са били предимно заради народа, за който той е жертвал собствената си глава – именно заради собствения си народ.

Точно на това място спирам с историята и се насочвам към днешно време, когато съществува едно модерно робство. Това е времето в което се разиграват най-критичните моменти познати от историята на човечеството и това е времето което ни засяга пряко самите нас, нашите деца и нашите приятели. Това е времето което изгражда нашата личност и което създава нашата собствена история.

Модерното робство е много по-коварно и жестоко. Преди години робовладелците са установили, че робския труд е непродуктивен. Роба си е оставал вечно роб и затова не е вършел от сърце работата си. Нямал е надежди за бъдещето. В днешно време подхода е малко по-различен. От училище ни набиват в главите, че трябва да учим и че всичко зависи от нас, че сме свободни хора и че в днешно време всеки зависи от способностите си. За съжаление ставаме роби на парите, работим за пари, мислим за пари, виждаме всичко в пари ден за ден, мислейки си, че от нас зависи нещо и че утре ще се промени. Нямаме свободно време, вече нямаме истински приятели, нямаме мечти, нямаме собственост и за всичко което притежаваме биваме наказани. Където и да отидем се борим. Било с агенции, било с държавни служители, с чиновници, с фирми, с алчни съседи. Самите ние не сме тези, които искаме да бъдем. Притискани сме от всякъде и сме принудени и ние да притискаме – изяж или ще бъдеш изяден.

Политиците и управляващите, които самите ние сме избрали, продадоха народа за да напълнят гушите си. Всичко в момента е следване на чужди интереси, било американски, било европейски. Народа е продаден, народа е поробен.
Както Васил Левски е ронил сълзи, така и най-старите българи днес ронят сълзи. Подтиснати от факта, че са родени в свобода, с имоти, с обещания за по-добро бъдеще, с нагласата че от техния труд ще зависи какво ще имат и какво не, и въпреки това всичко им е било взето от комунизма, от инфлациите, от народа. Подтиснати от това, че не получават уважението което те са дали навремето и същите тези които живеят самотни и разчитат на пенсия, която е по-скоро подигравка. Те живеят в модерното робство и са ограбени от собствения си народ. Както онзи епизод в „Неудобните“ където видна депутатка споделя за проблемите на нейните котки и кучета, какви грижи имат, какви специялни ястия трябва да им готви, и в същото време един 78 годишен пенсионер, който след 55 годишен стаж в рудници, пещи и Кремиковци, посреща новата година с хляб, маргарин, бисквити и лекарства....

Един млад предприемач иска да отвори фирма, иска да създаде условия и работни места. За съжаление той бива обсипан с данъчни, инспектори, бюрокрация едва ли не е враг номер едно и терорист.

Не е ли истина, че по всички медии се тръбят измислици, докато истината е съвсем друга и е ясна на народа. Обяснява ни се колко сме добре, колко напредък имаме в екологията, как таксите се понижават, как новия финансов министър имал добра програма и в същото време наблюдаваме как се изхвърлят купища боклуци в природата, как цените хвърчат а заплатите не мърдат, как нищо от казаното не е вярно.

Когато има някакво голямо тържество, не се канят хора на културата, нито артисти, професори или хумористи, а всичко това е заменено от чалга певици и певци.

Обяснява ни се, че сме европейци, че имаме права, че всичко се оеднаквява и когато се иска нещо от нас сме длъжни да спазваме „европейските стандарти“. Когато обаче решим да търсим правата си от европа ни казват „дааа, ама има местни закони в които Европа не се меша“

Живеем като модерни роби, правим го дори доброволно, мислейки си че сме свободни и в същото време работим усилено а за нас нищо не остава.

Ние като народ можеше да се опълчим и да кажем – НЕ! Няма да се продадем! Можеше да кажем НЕ! Няма място за чужди интереси. НЕ, няма да допуснем собствените ни деца и внуци да страдат заради нашата алчност. Но не го сторихме ... Вместо това постоянно се ядем един друг, завиждаме си, клеветим се, крадем се, хвърляме много повече труд да очерним някого вместо да допринесем с нещо полезно. През турско време някой турчин изнасилил момиче и разбрали всички села в околноста? В днешно време е гордост за една жена да се даде на чужденец, отделно всеки ден стават изнасилвания от българи, че дори бащи изнасилват дъщерите си.

Има още много, много, много, много, много ...

Васил Левски е знаел че има още много за което да се говори, и затова е написал само

Народе????.

Никой не се усеща, че в днешно време не е нужно да си войвода за да водиш борбата, не е нужно дори да имаш оръжие. Всичко започва от нас самите и от това какво е отношението ни към тези около нас. От това какви личности сме ние и с какво ще допринесем. С колко ще бъдем ощетени ако отделим малко средства да направим някой около нас щастлив? Какво ще ни коства да вложим силите си в нещо хубаво, да дадем любов? Народе?