The Voca People

Day 2,001, 13:00 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Elijah Abbot
Долният кратък текст написах преди около година, малко след концерта на The Voca People в България. Досега седеше погребан в папките на компютъра ми, но ето, че вие можете да станете първите му читатели, като част от последния кръг на Мастиления лабиринт 2

Един ден те изникнаха от нищото. Бяха странни антропоморфни същества, целите в бяло. Осем на брой. Сгушени един до друг на площада, те оглеждаха света около себе си, а хората се събираха около тях. Помислиха ги за някаква пътуваща трупа циркаджии. И аз бях там, гледах ги с почуда. Нашите странни гости придобиха смелост и понечиха да говорят. Вместо думи, обаче, от устите им излезе най-прекрасна мелодия - звуци на флейта, виола и бас в перфектна божествена хармония. Изтръпнах, бях завладян от чутото - за един като че ли безкраен миг само то имаше значение. Не го разбирах, обаче. Чувствах как искат да ни кажат нещо, нещо много важно и мъдро. Нямаше думи в тяхната музика, само съвършена хармония и смътното чувство за величие, мъдрост и божественост, така необятно за ума. А множеството, невежо и глухо, бързо се отегчи. Освирка ги и се разотиде. Казаха им да се махат от града.

Тъкмо се свечеряваше. Пришълците се спогледоха объркано и не знаеха що да сторят. Аз единствен стоях и продължавах да ги гледам. Като че ли ме се усмихваха и ме приканваха да ги доближа. След това нямам спомен...

Събудих се на сутринта, на същия този площад. И какво беше изумлението ми - цял бях пременен в бяло! Многобройната градска тълпа пак се събираше. Бях сам. „Хей, нали ви казахме да се махате, досадници!” Понечих да кажа нещо, но не можех да говоря. От устата ми излезе само един силен звук, като от йерихонска тръба. „Ще ни донесе нещастие и беди, да се отървем от него!” уплашено си казаха. Начаса грабнаха камъни и започнаха да ги хвърлят по мен. Болеше ме, кървях, умирах... но нямаше значение.

Ах, звуците на флейта, виола и бас - съчетани в перфектна божествена хармония!