Once a Soldier, Always a Soldier

Day 1,773, 10:48 • Published in Bulgaria Bulgaria • by lqlqlqlio


Винаги съм бил войник. В играта. Което е нормално за военна игра...

Беше време, когато за да се спечели битка, трябваше да се организират колкото се може повече хора. Дори самите удари да бяха само 5 клика на мишката дневно, то да си там, на точното място в точното време заедно с всички останали и да се биете като 1 си беше емоция... Без пари, просто малко отделено време.

Беше време, когато имаше икономика, можеше да се печели доста добре. Ако имаш желание да инвестираш време в играта. Не пари - време.

Политиката винаги е била някаква пародия, дори няма да я коментирам...

По-стар съм от повечето играчи, но изоставам доста като сила. А от вчера ускорявам с изоставането... един вид - тичам назад 🙂 Преди ми беше трудно да обясня на някой защо да се регистрира в играта, а сега е просто невъзможно. Дори да е хиперактивен, да взема медали и т.н. новака няма никакъв шанс да стигне дори на половина, в развитието си, старите танкове.

Социалният елемент все още държи хора като мен, които трудно ще се разделят с времегубката на която са свикнали, но от военна гледна точка, което е единственото нещо от значение в играта, потъвам все повече и повече с всеки изминал еДен. Но от доста време не ми пука, тъй че все още ще ми слушате мрънкането от време на време за славните минали времена... Така правят ветераните, нали? 😃

П.П. Трябва да има категория: Last words in eRep 😃