Join the new world

Това е началото на нова поредица, която мисля да е от поне 10 части. 🙂


Ден 4867 от позната ни история на еСвета, луксозна сграда насред еСофия

Огънят в камината леко трептеше всеки път когато Дон Митко минеше покрай него, нервно крачейки в кръг насред огромната зала. Не можеше да стои мирно нито за миг, нито да си заспи....Не помнеше дори откога не е ял. Чакаше специален гост, който вече закъсняваше над час. Къде се бе чуло и видяло Президента да чака някого? Къде беше този нещастник, подяволите?

Очакваше и нещо много по-лошо. Мащабната офанзива на КОДЕ можеше да започне още утре. След последните събития те бяха страшно силни, а Астерия не беше готова да ги посрещне. Можеха само да ги забавят чрез маневри, но това нямаше да трае вечно...Щеше да свърши много скоро. На всичкото отгоре повечето българи сякаш не им пукаше. Те искаха само епик във вторник. Повечето вече дори не си взимаха Пакове....



Дон Митко огледа столовете в празната зала. Около огромната маса със скъпи позлатени съдове някога седеше ОПГто. Те никога не го бяха допуснали сред тях, никога не го бяха считали за равен на тях, дори го наричаха Дон Напко, а сега той бе съвсем сам на тяхното място. Той бе техен наследник, но само поради стечение на обстоятелствата, а не защото бе избран за такъв. Но вече ги нямаше, бяха покосени лично от Плато.....
Опита да се свърже с тях толкова пъти, за да ги попита какво да прави, но отсреща нямаше отговор.

Чувстваше се толкова самотен.....Трябваше да събере сили и да поведе народа. Но как да го направи?

И троловете пречеха....особено Бакалина. Той само чакаше повод да го захапе. Всеки момент сигурно щеше да пусне скандалната статия в която да го обвини, че е откраднал минимум 10 милиона валута. А тези пари не можеха да вземат и една битка срещу КОДЕ....Всъщност не е ли по-добре наистина да ги вземе в такъв случай? Неее, не трябваше да мисли по този начин....

- Извинете, господин Президент. Той е тук - усмихна се младата му секретарка.
- Бакалина ли? - издразни се Дон Митко - Кажете му че му давам 1000 танка ако не пусне статията против мен....1200 танка...
- Ъъъъ...какъв Бакалин, каква статия? Тук е онзи гост, който чакате над час....Но трябва да знаете, че той .....ами той е..
- Стига си мънкала и го пускай. Ще си го изкарам сега на него.

Дон Митко се поободри и реши да си придаде сериозен вид. Трябваше да изглежда дори застрашително. Сега щеше хубаво да се накара на този....Само да взезе и ще види той. За миг си въобрази даже, че е Перин или Олда или поне нещо подобно на тях.

- Господине - наду се Президента - Вие знаете ли колко струва времето ми? Вие знаете ли какви сложни маневри имам да мисля? Трябва да отскочим до Китай, после до Нова Зелания и само гений като мен може да спаси Астерия от мрака.....

Но в следващия миг Дон Митко рязко спря престорената си реч, загубил ума и дума. Защото в стаята влезе един скелет....Точно така, взезе Скелет.

Значи ти си шефчето, а? - бодро рече Скелета и протегна кокалеста ръка за поздрав - Виж ся. Знам че трябваше да дойда по-рано, ама през нощта колата се развали, понеже валеше сняг и я ударих в едно дърво. И тропам на най-близката къща, нали и отварят две млади мацки сестри....Ся разбираш, викам им изгубих се, нека престя у вас, а те веднага почнаха да се вайкат. И ми се смеят там и викат: тоя номер с колата е стар като Плато, искаш да спиш с нас и двете....И аз почервенях целия само от мисълта.



- Ама...ти ... - опита се да взе думата Дон Митко и да каже нещо. Не успя. Чустваше се все едно е застанал пред Олда, когато той още играеше с пакове.

- И аз им казвам, не, наистина нямам такива намерения бе мацки....А те, тогава защо нямаш дрехи. Поглеждам....ами наистина нямах дрехи. Все пак съм скелет, нали и не нося дрехи откакто умрях, ама иди им обяснявай това като те гледат със сини очи и двете....

- Но какво си ти... - изпетлечи Президента, обаче скелета продължи речта си без прекъсване.

- А те ми викат: ти лош скелет сега ли ли си или си добър скелет, защото ние не сме имали гаджета от година и ако имаш намерение да спиш с нас....не бихме имали нищо против. Представиш ли си ве, Дон Напко... Обаче после стана още по-сложно, защото бях толкова уморен, че наистина съм заспал внезапно на леглото им без да направя нищо с тях и на сутринта двете никак не бяха доволни и искаха ...е знаеш какво....И трябваше да избирам между това да се видя с теб Дон Напко или да закъснея и да ги.....

- Но...но кой си ти? - успя да намери гласи си отново Дон Митко - Получих информация, че един богат дарител иска да ни даде пет милиона валута за войната с хърватите. А ми идваш ти.... Скелет, който говори и ме нарича Дон Напко?

Всичко това бе толкова абсурдно. Дон Митко се запита дали все пак не е заспал, докато чака атаката на хърватите и не сънува в момента нещо смахнато. Или това бе просто някакъв номер на Бакалина, който се хилеше отнякъде....Нямаше друго обяснение. Може би и на Мухата, но той не беше чак толкова умен да измисли това...

- Много е просто - продължи събеседника му - Всички ме наричат Говорещия Скелет. А защо съм такъв.... Ами свалях една мацка преди стотина години. И тя ми вика, ще съм твоя ако ми откъснеш една ябълка от едно дърво....Ама дървото беше собственост на една нейна приятелка, нали която бях свалял преди това....И тя нали, ме съсече със секирата си и умирам хилейки се, че е много красива, като я ядосана и няма да ме убие....Ама тя го направи все пак. А в Отвъдното беше още по-забавно, защото не ме искаха...



- Ама как така не те искаха бе....

- Ами викат ми не си достоен за тук. Така че марш обратно в света на живите и като станеш достаен, чак тогава ще умреш. Ама не ми върнаха тялото, де. И аз, нали отивам при тази, която ме уби със секирата вече като скелет и я целунах докато беше припаднала при вида ми ....Тя определено не очакваше да се върна. Но после дойде онази, която ме накара да откъсна ябълката и като изревнува....Ще ми се да бях наистина мъртъв.


СТИГА - ядосано изкрещя Дон Митко - ПРОСТО СТИГА. Това е пълно безумие. Това е номер на Бакала нали? И не носиш никакви пари.....

- Не знам кой е Бакала и разбира се, че нося пет милиона валута - отвърна бързо Говорещия Скелет - Моят господар, господин Съкълрудж ме изпрати именно с тая цел при теб. Но той иска определена услуга от твоя страна, Дон Напко...

- Каква услуга?
- Достъп до Маверик чата - усмихна се Говорещия Скелет.
- Никога.
- Тогава няма да получиш пет милиона валута....

Дон Митко се замисли. При други условия ОПГто щеше да го изгори жив ако дадеше достъп до Маверик чата на който и да е....Но сега ОПГто бе мъртво и държавата не се управляваше вече от Маверик чата. Какво пък толкова....А после му хрумна още една идея. Защо да не използа този Скелет допълнително и да вземе още повече пари?


- Добре съгласен съм да те пусна в Маверик чата - отвърна лукаво Президента - Но освен че ще ми дадеш парите, ще трябва да свършиш преди това още нещо...Има един фермер на хляб който се нарича Мухата. Дължи 4 милиона валута на държавата за ...ами за неплатени данъци и ти ще го накараш да ги върне. Моите данъчни не се справиха....Всъщност никой не е успял да вземе пари досега от него.
- Мухата? Ама той е комар или хлебарка? И къде да го намеря.....
- Той е всичко това накуп. Подвизава се в кръчмата на Аудан, където играе Ю ГИ О с моя управител на БНБ - Анчобой и винаги губи. Ще го откриеш бързо....И му вземи всички пари и хлебни фирми. А ако срещнеш някъде Бакалина, вземи и неговата валута - изхили се победоносно Дон Митко.

Следва продължение......