Join the new world

еМалта, Другия еСвят...
Ден-??????


Слънцето огряваше ярко скалистите острови на Малта. Той, Лиляна и Грач бяха слезли на един от тях. Но това което виждаха, бе по-удивително от очакваното. Островът нямаше особено много гори и растителност,но огромните му скали бяха пълни с златни жили, а на места просто имаше оставени купчини злато. Беше пълно и с малки пещери, на които бяха оставени дървени сандъци пълни с вафли...Лиляна беше доволна...
- Всичко това ще отиде при легендите и комодорите на АнтиАстерия...И добре ще ни послужи. И това е само един остров.. колко ли още има? Астерия няма да има ресурси да отвърне на ударите ни..А вие, двамата идиоти ще изпълнявате каквото ви кажа, за да ви оставя живи...

Той и Грач си мислеха обратното. Колко полезно щеше да бъде всичко това във войните срещу Турция и ако имаше някакъв начин да го доставят на българското правителство..Но нямаха никакъв избор. Лиляна беше много по-силна от тях. Не можеха да мислят и за бягство. Но имаха и друг проблем...Нямаха особена идея как да се върнат в тяхния еСвят,а корабът се бе разбил на брега на острова...Дори Лиляна беше нервна от този факт. Островите бяха и напълно безлюдни и не можеха да търсят помощ...

И в този миг..към тях се приближи някакво момиченце на около 10-11 години. Нямаше следи от никой друг около него. То им се усмихваше...
- Здравейте. Аз съм Хана. Строя пясъчен замък, но вълните постоянно го разбиват. Ще ми помогнете ли?
Той се опита да й отвърне, но Лиляна му даде знак, че тя ще говори:
- Здравей. Аз съм Лили. Ние.. бяхме на екскурзия тримата, но сме се загубили. Къде са родителите ти? Отведи ни при тях...
- Не, аз трябва да построя пясъчния замък...-отвърна момиченцето- Не мога да се върна при тях преди това... ако ми помогнете, да го построя те ще дойдат...иначе няма да дойдат никога...

Това беше изключително странно. Лиляна явно се издразни, но в следващия миг се усмихна..
- Добре, така да бъде. Ще ти помогнем... всъщност те двамата умеят да строят пясъчни замъци, аз не толкова ...
- Ама ние...- опита да възрази Грач, но веднага разбра че няма смисъл..
Четиримата отида на брега и започнаха да строят замъка. Всъщност само той и Грач. Това беше изключително несправедливо. Освен това изискванията на момиченцето за "нормален замък от пясък" бяха доста високи и работата вървеше бавно. Лиляна в един момент й писна да чака и сама се включи. И въпреки общите усилия на тримата, замъка беше завършен едва след няколко часа...

- Е, готов е... -отвърна тежко дишайки изтощената Лиляна- А сега ни отведи при вашите най-после...
- Да, но му трябва още една кула отпред, която да го пази от Нощния Цар... постройте я .. иначе той ще излезе от гробницата си, ще прати армията си и ще бутне замъка...
Това вече беше прекалено. И Лиляна нямаше намерение някакво дете да я разиграва...
- Виж какво.. - отвърна му тя с висок глас- Това не е игра. Спешно искаме да се видим с други хора и ти ще ни отведеш до тях....и няма да строим никакви тъпи кули повече ....

В следващия миг ярка светкавица проряза иначе ясното небе. Както нямаше нищо в морето, изведнъж в далечината се появиха кораби..много кораби...хиляди кораби...Те идваха от всички страни на острова, при това доста бързо....


Дори Лиляна пребледня от гледката им...
- Какво става по дяволите?
- Е, видяхте ли сега какво стана... - отвърна й Хана, която се усмихваше изключително зловещо за възрастта си - Не искахте да построите кулата и Нощния Цар прати армията си... Сега те ще ви убият, но за това сте си виновни само вие...
Той не издържа и извика на Лиляна...
- Всичко това нямаше да стане ако не ни беше излъгала с Грач и не ни беше довела тук... С онзи твой приятел Рикардо..
- Аз ли ви доведох, глупако? -сопна му се Лиляна - Вие и без това търсихте другия еСвят... аз просто се възползвах..
- Да, тя ви манипулираше изключително лесно през цялото време - продължаваше да се усмихва Хана- Но аз следях всичко и ви предупредих да не идвате тук... в онзи македонски град, още тогава ви казах "Тя лъже".
И наистина в онова македонско градче при колбасицата имаше някакво непознато момиче, което им бе казало, че Лили ги лъже... не го бяха послушали разбира се...

Огромната флота беше съвсем близо до брега и вече се виждаха оръдията и екипажите на корабите й. Лиляна беше насочила пистолет към момичето и му извика ..
- Коя си ти? И защо ни вкара в капан...
- Аз ли коя съм? Вие търсихте другия еСвят. И когато най-после го намерихте веднага хвърлихте поглед върху ресурсите му и почнахте да мислите как да ги разпределяте в малоумните си войни между Астерия и АнтиАстерия. Вие искате да ограбите този свят.. моят еСвят.
Лиляна стреля, но върху Хана нямаше никакъв ефект. Тя само се смееше..
- Е, Лиляна това ли е силата ти? Това ли можеш само... Къде сега са легендите ти, къде са вафлите ти...
Лиляна смени няколко оръжия и стреля с всички тях, но с всичките не можеше дори да одраска противничката си...
В следващия миг тя извади пистолета, който Рикардо й беше дал. Той беше доста странен. Лиляна се позамисли дали да го използва, но в следващия миг стреля.

От него се изстреля зелен лъч, който уцели Хана в едната ръка и й остави дребна рана. Тя беше незначителна и зарасна за миг, но в погледана на Хана вместо подигравка сега се виждаше нещо друго. Ярост...
В следващия миг тя се преобрази. Вече не беше момиченце, а млада дама. Вероятно това беше реалния й вид. След това просто замахна с ръка, оръжието на Лиляна беше унищожено и тя самата беше прикована от силата на Хана към една от близките скали.
- Е, значи не всичко е било само за ресурсите ни. Ти няма как сама да се сдобиеш с това оръжие... - започна с изключително леден глас Хана - Той те е пратил да ме убиеш. Старият негодник... Плато..

Двамата с Грач бяха изключително уплашени от гледката, но той събра смелост да се обади и да прекъсне страховития дуел между двете...
- Всъщност имаше един Рикардо, който й даде този пистолет...
- Познавам го този, близък е с Плато... -отвърна му Хана - Е, Лиляна чуй ме добре. Оставям те жива само за да съобщиш на Плато, че това няма да му се размине... Аз идвам и за него...

В следващия миг Хана замахна с ръка и Лиляна безпомощно полетя във въздуха. Тя започва да лети обратно, макар и не по своя воля към техния еСвят.. към Плато..
Огромната флота най-после дебаркира на брега. Десетки хиляди бойци се поклониха на Господарката си.
- Милейди, извикахте ни...
- Точно така, Оръп- отвърна му Хана -Мислех че просто двама наивници и една изкусна манипулаторка смятат да ни пристигнат тук и да ни откраднат богатсвата. Затова мислех само да си поиграем с тях и да ги поизплашим, след което да ги пуснем... Но излезе друго. Плато я е пратил със страшно оръжие и тя опита да ме убие.. И това след като му предложих да преговаряме. Е това няма да му се размине... всички ние отплаваме още сега към еАтина.

След това тя се обърна към тях двамата...
- Вие също идвате с мен. Не искам да правя това, но се налага... Ще трябва да убия Плато..


Следва продължение..