ПОЛЮСИ
Sollam
Дълго се чудех, дали да напиша тази статия. Още по-дълго, как да я започна, формулирам. Усещанията от преживяното, неразбирането, конфликта с реалността или спомените… Цялата палитра от чувства и въпроси и липсващи отговори… Може би думата за всичко това е: „Обсебен“.
Не! Не бих го нарекъл параноя. По-скоро „вътрешна борба“. И гняв, и яд, и много, много топлина.
Все по-често и по-често ежедневието ни е изпълнено с новини за убийства и самоубийства. Грабежи и стрелби. Всеки ден, някой някъде из сайтове, вестници, списания неволно или целенасочено използва думата „война“. И сякаш това е най-невинното бъдеще, което ни очаква или което ни предстои да изживеем, но... Живот ли е войната и война ли ще е животът ни тогава?
Сякаш всички много бързо забравиха, що е то война. И докато в игра като тази, тя е забавление за някои, правейки паралел е логично да се запитаме, колко забавно би ни било по време на истинска война?!
Разбира се и аз като всеки един от вас съм гледал филми, прелиствал кадри, събития. Чел съм за велики подвизи и саможертви, победи и падения, но всичко това така и не успя дори да се докосне до моята истинска представа за войната.
Спомням си, че всеки път, когато питах дядо си, как е било по време на войната, очите му се напълваха със сълзи. Никога не разказваше, нито отговаряше. Единственото, което споделяше, бе:
„- Нека има глад, немотия… Каквото и да е, дядовото, но никога война!“
Забити в собственото си ежедневие, залутани в решаването на личните си проблеми, стремежи за развитие или кариеристични мераци, неусетно се превърнахме в клонинги на материализма. Още и още. „Колкото повече, толкова повече“…
И сякаш забравихме да се радваме на малките неща – на всички онези неща, дадени ни от Бог. И като че ли някои от нас повярваха, други се оставиха да бъдат убедени, че щастието също се купува.
Може би… Но не винаги. Не всяко. Не за всички и не на всяка цена. Особено, когато щастието е безценно, а всъщност не струва и пени.
Наскоро бях на гробищата. Тук в Германия. Поводът няма значение.
Към траурната зала имаше нещо като гостилница, в която можеш да поръчаш супа или кафе със сладкиш. Нищо претенциозно, разбира се. По-скоро съвсем скромно и спретнато, но изключително чисто. Когато младите момичета и момчета заинасяха супата, бях впечатлен от начина, по който я държаха. Пристъпваха съвсем ситно с очи вперени в купичката, сякаш супата беше най-свещеното нещо за тях – тяхната любов, тяхната душа. Парите й бяха тяхното очакване, а тишината скритото им почитание.
Може би тези ръце биха ви дали по-точна представа за случилото се, за усещането от преживяното, за начина, по който те носеха съда. Имаше нещо странно. Нещо неестествено. Нещо отдавна забравено. Нещо избягало далече, далече от заобикалящата ни реалност, от действителността. Усещането не дойде от символиката. Нито от движенията им или пък от тишината, която пазеха при поднасянето. Нюансите се криеха по-скоро в отношението им към нещата, към събитието, към света като цяло. Защото тази гостилница и тази работа най-вероятно бяха света им – техният свят от кафе, сладкиш и супа.
И понеже отдавна не бях пушил, станах с намерението да изляза навън. Докато се обличах мернах тревожния поглед на едно от момичетата зад шубера. Усмихнах се и й дадох знак с двата пръста на уста, че отивам да пуша и че иначе супата е:
„-Мцу!“
Още не бях запалил цигара, когато на пейката навън ми бяха поднесени възглавнички, а на малката масичка пред мен, пепелник.
Благодарих, разбира се. Изправих се и се поклоних. Невинаги съм простак, но дори и след този мил жест, нямаше как да ям от супата. Не обичам супи. Особено немски. Естествено, останах верен на себе си и този път. Момичето се усмихна и отново бързо се скри.
На тръгване се приближих до шубера. Сложих ръка на сърцето и пак се поклоних. После отново с пръсти на устните показах: „- Мцу!“ и посочих към скритите колеги, та да предаде благодарността ми и на тях. И пак накрая „ – Мцу!“, придружено с тих аплауз.
Момичето ме попита или поне на мен така ми се стори с ръце:
„- Ти не си като останалите?“
Сиреч от тук и аз кимнах. Написах: „Булгариен“. После й показах, как ще разкажа на целия мой свят, колко вкусно и прекрасно е било при тях.
И тогава… Тогава като че ли видях истинското щастие. Непринуденото, искрено щастие.
Щастие по време на смърт.
Кой би предположил, че се е крило там – на другия край на Европата, на края на града, в гостилницата на Фрийдхофа.
Ето, че ви разказах, както обещах. Разбира се, ще разкажа и на другите мои приятели, но...
Като малък, четейки “Продавачът на въздух“ на Беляев си мислех, дали един ден няма да има и продавачи на щастие.
Честно казано, след този случай съм леко скептичен и все по-склонен да вярвам, че всеки впуснал се в това начинание би фалирал, стига хората да са доволни и благодарни на даденото им от Бог.
Да ценят и се радват на това, което имат, защото всеки един от нас би могъл да бъде… друг!
Защото не е нужно да загубиш нещо или някого, за да оцениш безценното!
Comments
🙂
Страхотно.
Благодаря, че сподели с нас. 🙂
И аз благодаря! Радвам се, че ти е харесало!🙂
"...ако можех да имам едно магазинче с две полички, бих продавал....познайте какво ?
Надежда ! Надежда за всички....."
Джани Родари
🙂
🙂
Още като дете се чудех и така и не разбрах, защо "продавам", а не "подарявам". И до ден днешен не разбрах идеята му. Единственото, с което малкият ми мозък тогава асоциира написаното бе: "Сливи за смет".
Искаше ми се искрено да вярвам, че е имал предвид точно това и повярвах.🙂
"Щастие за всички даром!" Последните думи на Пикник край пътя, от братя Стругацки
.
ВЕЛИКО!
Абсолютно!
Ti prodai na mene az shte q podarqvam
o7
о/
22/1315
Явно думата "шублер" за тебе има и някакво друго значение. До сега си мислех че така се е казвал човекът дето е измислил онзи уред за измерване на предмети и отвори. Не знам за немските супи, но салатите им наистина не струват. Иначе имат и хубави ястия.
🙂
шублер и шубер са различни неща ве 🙂
и двете не се бъркат със шабър 😃
Аз така и не разбрах смисъла на тази дума. Шублер знам какво е, но шубер - не.
адно време в час по български мразех въпроса "кво е искал да каже поета?" е па човека го е казал
викат му още теке или шалтер ... или кой знае още как .. знаеш как е в махленския немски 🙂
Мислех си за щубер, а бях написал шублер. Явно не мога да избягам от техническото си ежедневие. Забележката на Хаоса е коректна!
Vera VooDoo Deme
Като цяло, еДиният ти го е обяснил. Навремето се срещаха в закусвални, столови и прочие. Представи си прозорец или прозорче в стената, през което се връщат съдовете. Беше модерно и в някои домове. Все още ги има. В този случай е прозорче между кухнята и трапезарията, през което подаваш готовата храна и прибираш посудата. Идеята е да не се разкарваш и заобикаляш от стая в стая, а и по този начин да "затвориш" миризмите, идващи от кухнята.
е, не мога да се сетя за всички немцизми и не би било възможно понеже не съм го учил тоя откачен език, освен това диаспората във всяка страна си има жаргон. как разбрах че е откачен? ами карах един мой приятел да ми помага с професионален текст, който се оказа непосилно да преведа с речник. той помагаше с граматиката, а аз с терминологията и криво-ляво се оправихме. най-неприятното бяха дългите изречения, които се сглобяваха чак накрая, а по време на превода постоянно се късаше нишката....
знаете ли коя е жената на Херкулес? ами фрау Кулес... шалтер е нормален немцизъм има и ненормални, примерно щекер, байеркаса, бутер....
думъата ньее ли шекер ?
Predi dosta godini imahme krachma i chak sega razbiram kak se e narichala dupkata v stenata mejdu kuhnqta i bara 🙂
Когато хората не харесват войната, явно имат нещо за губене и поне още една причина аз да не ги харесвам...
Задаващото се тежко бъдеще е резултат от слабите и калпави хора. Слабите и калпави хора предизвикват трудни времена. Трудните времена отсяват, ще изпъкнат по-силните и решителни личности. Тези личности ще водят човечеството към по-добри времена. Ама добрите времена разглезват, и хората стават слаби и калпави...
Играта е същата, сменят се само играчите...
Не съм напълно съгласен.
Има едни,така наречените ИЛЮМИНАТИ – Елитът управляващ живота на земята!
Та нито силните измежду нас,нито слабите са виновни за тези трудни времена 🙂
Не знам на колко си, но бих казал, (а и това е идеята на статията), че хората често не осъзнават, какво имат, респективно, какво биха загубили.
Що се касае до войната,влизаме в абсолютно противоречие.
Наскоро гледах журналистически клип на някакъв Петното.
Войната е за петната. За мародерите, убийците, крадците. За галениците на беззаконието и животинската безкомпромисност.
Отъждествяването на "силен" с "хищник" не е моето верую за силата на човешкия индивид. Лично за мен тя се изявява в други сфери и области.
За времето ми на биологично съществуване съм придобил почти колкото е общото между калинка и велосипед. Дадено ми е било около 1%(при това дори не е от сънародници, което е още по-озадачаващо), за останалото ми се е налагало да дера със зъби и нокти, докато на други им се бе сервирало със сребърен поднос. Повече от естествено е да не искам статуквото, то не ме устройва. Изтеглил "късата клечка", моето място е срещу с-мата. Ако бях добре, ами, напълно нормално да треперя над и да гледам да опазвам крехкия установен контрол върху хаоса. Всеки с позицията си.
Тези т.нар "петна", да не би да са се родили такива? Или са се превърнали от преяждане със земни блага? Колкото и да презирам методологията им, съм наясно, че те също са жертви на така установения "ред" и са предпочели да се облагодетелстват за сметка на други, често тласкани от отчаяние и немотия.
Нито един жив човек не ми е близък, но не ще им се намесвам непровокирано с вреда по какъвто и да е начин. Нямам нищо против просто да гледам отстрани докъде ще го докарат пундьовците, дето са топа на света в момента. И ще се смея на падението им, понеже ще е заслужено. А за себе си нямам търпение да ми изтече срока на годност и да се чупя от таз лайняна дупка. Затова и предпочитам да катализирам процеса чрез директна конфронтация, ерго, защо харесвам бойното поле.
За мен общото между калинката и велосипеда независимо, дали вятърът е попътен или насрещен е немалко. Въпрос на гледна точка и усещане за нещата.🙂
Що се касае до петната, има доста, да. Повечето от тях родени такива. Не случайно навремето подобни петна избират Дивия запад пред Европа. Мисля, подбудите са ясни.
Дали ще ги наречем, генетична или друг вид недоправеност е отделен въпрос и системата няма нищо общо с това. Изродът си е изрод независимо, в коя система съществува. Просто едната му дава повече възможност за изява за разлика от другата. В миналото „мутрите“ не съществуваха, но това не означава, че не ги е имало. Хирурзите са доктори, патолозите също, но по обясними причини колегите им от останалите специалности не биха могли да практикуват тяхната професия.
По първото изречение на последния абзац от коментара ти, бих казал „тъжно“.
Съжалявам, за което!
Що се касае до катализата, звучи интересно. Поне като теза, макар и според мен наивна или сляпа. Както е подчертал колегата, какво ти дава основание да мислиш, че същите биха „паднали“, а не бъдещи „ангели“?! Едва ли катализирането на плана за „златния милиард“ би довело до изчезването на сегашния елит. Той е само доказателство за разни неписани „горски“ декрети или „диви“ човешки закони, според които, който си е ял агнешко, пак ще си яде.
А и кой би могъл да каже, че кастовото бъдещо общество ще е по-удачното от сегашното и че тогава и зъбите, и ноктите биха помогнали за излизане от кастата?! Или, че няма да гледаш от другата страна с умиление към съвременната клоака?! Кой знае? Кой би могъл да каже?
Разбира се, аз не съм човека, който би оспорил вярата ти или правото да я имаш, каквато и да е тя.
Просто предпочитам да се радвам на това, което имам в момента - сега, в този миг, в този си живот.
и да те допълня...след война, силните и смелите обикновено са мъртви, а страхливците и подлеците излизат от дупките, където са се крили и се пъчат, колко са били смели и какви герои са били на фронта!
Знаеш....
Знам!🙂
https://www.youtube.com/watch?v=BGBM5vWiBLo
Ах, ти...🙂
http://www.youtube.com/watch?v=WplvDCe8_hw
http://www.youtube.com/watch?v=tGh4FcZKekA
Поредната ти красива история. Благодаря!
а ти скоро ако не изкараш нещо весело, ше те глобявам
😉
И аз благодаря!
Имам нахвърляно нещо от твоите, но с тоя с тези авторски права много ме сецва.🙂 Дано до следващият уикенд намеря време да го попривърша, пък квото е такова.
Тръмп има много привърженици. Хитлер също е имал...
В мен надделя другия полюс. Този на хората с увреждания, които дори не подозират що е то война и не знаят кой е Тръмп или Хитлер.
http://prntscr.com/e7pmur
Каква е приликата между двамата, освен че искат да си върнат държавата и искат да я реидустриализират? Единия е тревопасен гей-художник с навици на английска инфанта, а другия ентусиазиран хетеросексуален нарцистичен расист.
След 5 години когато всеки германец или французин има познат загинал или ранен в атентат, когато зачестят и християнските атентати от рода на тези в Канада и Норвегия, тогава пропагандата срещу Тръмп ще е много по-различна. :Р
Тръмп не различава терорист от нормален човек. Съди хората само по цвета на кожата и произхода им. Както Хитлер е определял съдбата на всички неарийци. Това са недопустими крайности. Всяка идея, колкото и да е правилна, може да бъде изопачена, когато се прилага така сляпо. Именно това се получава. Хора без мозък. Това ще нагнети само повече омраза и терор сред всички хора. До нищо добро няма да доведе.
Той не може, а ти можеш ли? Как норвежците различиха Александър Брайвик от останалите норвежци? Никак, различиха го като изби маса народ и за няколко часа подлуди цяла една държава, АБСОЛЮТНО САМ! Много скоро и Европа ще затвори границите си за всякакви мюсюлмани и на границата ще се стреля както по време на Студената война. Постоянно ще има атентати - всеки месец, всяка седмица! В атентатите ще се включат и християни! Ще гърмят и джамии! Няма да тръгне от Германия тоя процес, но постепенно ще обхване всички държави. Предполагам че ще тръгне от Австрия или Унгария. А на германците" канцлер акт им мъти" главите, Меркел не е тъпа, просто изпълнява тайно споразумение! Германия икономически е силна, но политически е зависима. Същото важи за Япония и България. Освен това освен ялтенската салфетка има и малтенска, ама не е ясно Горбачов и Буш какви проценти са написали на нея. 😉
https://www.youtube.com/watch?v=XMbvcp480Y4
http://www.youtube.com/watch?v=7HuUj-A9Da4
Статията е ,,мцу'' .Благодаря
"викат му още теке или шалтер ... или кой знае още как .. знаеш как е в махленския немски"
>>>>>
теке се вика на мюсюлмански параклис, шалтер на лост, който изключва тока. на твоя диалект може да викат юница на девствен женски бизон от фермата в долна секирна или горно уйно.
Евала познаваш ти турската "работа"!
Не, виждал съм текета. Едното беше в Ниш в крепостта, не действа като теке, но си личи че е, въпреки че имаше и джамия. Виждал съм теке и в село Богомил, беше описано с кръстове и осрано от магарета и овце.
"Сиреч от тук и аз кимнах. " - по български ли кимна 😛
Иначе страхотна статия - почва като лек, студен полъх от Гранд Каньон, насочен на юг, и лека полека се превръща в торнадо. Бавно, но уверено.
Благодаря!!!
Войната в душата... или на душата... ти си знаеш...
🙂