2-ри Юни - Ден на Ботев и на Загиналите за Свобода Българи!
•
by Nestor The Slav
Здравейте Братя,
Някои думи се пишат с главни букви! Това са думи, които имат специално значение за нас и носят заряд, който другите думи нямат!
Днес това са думите: Христо Ботев, Загинали, Свобода и Българи!
"Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!"
Груб превод: "The one, who falls in fight for freedom, never dies!"
Днес се навършват 137 години от гибелта на поета-революционер Христо Ботев! Няма друга такава личност, която да поражда у мен толкова силни емоции на възхищение, гордост, гняв, обич и родолюбие! Геният, пред чиито думи и дела свежда глава цял един свят! Поетът, чиито стихове се оказаха пророчески... за самия него.
Ботев загива на 1-ви Юни и така и не вижда България свободна.
Неговото творчество е световно признато, а стиховете му са гравирани със златни букви на една от колоните в редицата на “Великите поети на Европа”.
"Ботев не може да бъде превеждан" - казват чуждите преводачи, които отбелязват като аргумент богатството от изразни средства и неповторимия стил на поета.
Ето и някои груби преводи на известното четиристишие от стихотворението "Хаджи Димитър":
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
French:
La Nuit descend et lе Croissant se leve,
Les Etoiles eparpillent la Voute Celeste,
La Foret bruit, le Vent susurre,
Le Balkan chante la chanson des Haпdouks.
Превод на Пол Елюар Paul Eluard :
"Voici que le soir tombe et qu'apparait la lune,
Le ciel va se remplir d'etoiles, goutte а goutte.
La foret bruit, le vent imperceptible souffle.
Tout le Balkan chante le chant des haпdouks."
English:
“The moon comes out and day grows dim,
on heaven’s vault the stars now throng,
the forest rustles, quiet stirs the wind,
the mountains sing song of fighters.”
Russian:
Настанет вечер - при лунном свете
усеют звезды весь свод небесный.
В дубравах темных повеет ветер -
гремят Балканы гайдуцкой песней!
Братя Българи, нека днес да отправим поклон със сълзи на очите.
Ботев, ти си още жив....
Facebook
Twitter
Discord
Comments
Не съм превел статията на английски, но просто съм на работа и нямам време. Ако някои иска, може да го направи. Ще му дам злато ако трябва
Поклон пред геройте, дали живота си за свободата на България .
И в ден като този да се замислим какво сме дали ние на Родината си ... , какво наследство ще оставим на бъдните поколения.
НА ПРОЩАВАНЕ
В 1868 Г.
Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с онази тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Ах, мале - майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
А ти, 'га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко - питай ги,
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че азе
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
"Нехранимайка излезе",
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то 'га се сберат момите
пред нази, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка -
защо и как съм загинал
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта си и пред дружина...
Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене -
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади...
Но туй щат братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат -
силно да любят и мразят...
Ако ли, мале, майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк във ръка,
под байряк лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с иглянки пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко прегърни
и в красно чело целуни -
красно, с две думи заветни:
свобода и смърт юнашка!
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна...
Пък тогаз... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...
Какви БЪЛГАРИ е имало сред нас ... а каква е България днес ... о7
"Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!"
вот!
Ботев не умира !
В + С 🙂
Вот и ПОКЛОН!
ПОКЛОН !
"Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!"
Поклон пред светлата им памет!
Поклон пред Гения на Ботев, родолюбието и смелостта на всички загинали в борбата срещу поробителите!
Мисля, че няма да е зле да се сложи и вокален превод на второто Ботево стихотворение, защото заради такта и звученето си, то сред примерите за поезия на Света.