Join the new world

ПРИКАЗКА В ПИСКЕЛИ
Една приказка не е истинска приказка, ако не започва с "Имало едно време". И така...имало едно време, в едно далечно или не толкова царство, един младеж, който живеел в един голям или не чак толкова град, престолнина на царството.
Имал нормален живот той, учел много в един от царските университети, блъскал се всеки ден в обществените каруци, тренирал, излизал с другари, посещавал и така популярните места в царството, наречени от някой магьосник (попрекалил с отварите) "дискотеки". Един ден търсел какво да прави за работата си в местната ковачница (на чертежи). Правел това в тайственото и вълшебно място-"Мрежата", рожба на злия гений-паяк Тим Бърнърс-Лий и неговата паешка сестра Билла Гейтс.
Попаднал там на един от многобройните магически портали, наречени линкове, който го отвел до мястото Ерепублик. На входа имало надпис, който твърдял, че там имало втори живот в мястото "Мрежа". Влязъл младежът, получил свой виртуален образ и започнал да тренира и работи и там. Било трудно, нямал пари, затова отишъл при една вещица. Тя му направила двойници, за да може да си пращат злато помежду си. Злият крал на виртуалното царство Плюто обаче хо хванал и убил за нарушаване на законите му, които той даже не знаел, че съществуват. Ядосал се нашият герой, родил се наново, като преди това хвърлил един поглед на правилата по пергаментите на краля. Отново се развивал, ала виртуалният свят се променял. Обществото се разделило на ученици, оръженосци, войници и рицари, известни още като дивизии. Зарязал той старият си образ с 25 ранг и отново се преродил при учениците. Сега вече знаел какво да прави, тренирал по-добре, ползвал промоциите на владетеля, печелел повече. Не пропускал никаки шансове за злато. Знаел, че зад другите жители на виртуланото царство също има истински като него, започнал да контактува с тях и бил доволен . Това, както и голямата награда, го накарали да участва в състезанието „Мастиленият лабиринт“, организирано от един от болярите. Дълго гонил едно безглаво виртуално пиле, накрая успял да отскубне перо и искал да започне писането по пергамента. Мислил, мислил какво да прави, и накрая го ударило Прозрението във вид на справочник 800 листа, летящ от лавицата до крака му. Смятал, че може да е открил нещо , и решил да го сподели с другите малко преди празникът 8-ми декември в истинския му живот да изтрие спомените. Младежът се бил разсъждавал над съществата, обитаващи виртуалния свят и това какви са истинските им притежатели зад тях в другите истински царства. И започнал да разказва в писмо до един свой другар, нов във Есвета:

„Много и различни неща обитават тук. Някои са приятни, други не искаш да ги срещаш. Първо ще обясня за болярите, тези, които се виждат веднага. Те отделят много време тук, макар и да са много различни. Големите сред тях налагат своите качества от реалността и успяват като водачи и във виртуалния ни свят. Измислят стратегии, плетат интриги, започват войни. Други са прекалено недоволни от истината за себе си и си го изкарват в мястото, където не ги познават, като се правят на велики. Важно е да усетиш кои могат да направят нещо, защото по изборите ще гласуваш за някои от тях.
Ако имаш късмет, може да попаднеж на добър човек, много по-възрастен от теб, който да те напътства и да ти помага. Рядко се срещат, защото преполагам, че са такива и в истинския си живот, а там не са много. Общувай с него, учи се и не предвай доверието му, както не бива да го правиш с приятел.

Почти веднага ще се сблъскаш и с едни същества, наричат ги тролове. Мнозинството плюят слуз по другите около теб и техните действия. Малко от тях са с добронамерени атаки и смехории, повечето са гадни, само мрънкат и критикуват, само чакат някои от болярите да сгреши, за да го омажат. Убеден съм, че зад злобните тролове стоят и истински комплексари, които нямат какво друго да направят, освен да си го изкарат на някой-едва ли са толкова смели на живо. Зад веселяците сред зеленокожите мога обаче само добро да кажа, техните глупости ни радват и разсмиват. Ако попаднеш на такъв добронамерен и весел, поздрави го от мен, говори с подобни и извън Есвета-заслужава си.

Има и призраци тук, наричат се двукликъри. Появяват се само за малко и после изчезват. Не мога да кажа много за тях, вероятно не са много запалени или не им се отделя и минута за нещо, което не е истинско-последното го разбирам. Някои са много,много силни сед тренировките във фитнеса, други са твърде слаби за голямата си възраст. Не е зле да си силен, тренировките помагат-и твоя личен фитнес тук, и онзи зад дома ти в квартала, както и стадиона.

Отрядът от рицари-наемници не мога да го подмина, те са много силни, но на част от тях не им пука, бият се за който им плаща повече. Повечето имат морал и не се бият срещу страната си, но някои предатели го правят, виждал съм ги как нападат за противника във важни битки. Не искам и да се занимавам с такива.

Да не забравя, има и обикновени фермери, те само работят и не се интересуват от войните. Не малко от тях са и призраци. След последните реформи на Крал Плюто за тях стана все по трудно, пазарът няма печалби, едва се издържат. Жалко, но са на изчезване. Много промени станаха и част от ятях определно не са добри. Зад виртуалния си образ те могат да са всякакви, няма как да ги познаеш.

Странни същества са картоиграчите. Целите са създадени от злато, обичат да се събират и да играят на игрите Visa и MasterCard. Добри приятели са с краля, той винаги ги е оби чал-тяхната игра е обложена с огромни данъци и винаги е доволен. Техните игри не ги разбирам-не бих я играл за нещо, което е само в този свят, не и в истинския, предпочитам да изляза с реални приятели, отколкото да съм картоиграч тук.

Толкова мог а да ти кажа сега, ако се сетя за нещо, ще ти пиша пак. Харесва ми тук, въпреки че не се застоявам много.Мястото е приятно, осигурява ти забавления, ако искаш остани в него, но не забравяй, че истинският живот винаги е по-важен.“




Това беше за конкурса, ето и нещо за РЖ:
ЧЕСТИТ СКОРОШЕН ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ КОЛЕГИ И ПОЛЕКА С И НАЗДРАВЕ