Join the new world

Арсен Люпен и тайното оръжие Q500- 3 част

...Някъде в Ерепублик. Една фигура, облечена в черно и с черна маска на лицето наблюдаваше строежа от високата рампа. Q500 почти беше завършен.
- Доведете ми отново физика!- рече с повелителен тон злокобната сянка.
Двама въоръжени бандити бутнаха пред краката му едно треперещо тяло.
- Каква е поредицата на кристалите? Казвай!
- Не помня...Глупако, ще унищожиш цял континент!- рече Буве
- Опреснете му паметта!- нареди смъртоносната фигура.
„Ах, физикът!”- помисли една друга сянка, скрита зад сандъците...

х х х

...На другата сутрин Шерлок и Арсен закусваха домашна баница в министерството
След снощната случка в бара Арсен не побутна своята порция.
Най-сетне пристигна и министъра.
- Господа!- рече експедитивно той, може би за да навакса закъснението си.- Оказа се, че сме на вярна следа! Наистина, тези кристали са разигравани на борсата, но за период от 10 месеца. Купувани са от един и същ град-ЕВарна...
Внезапно мобилния на Мелиорес иззвъня.
-Да? Слушам...
-Шефе, тук Боби Джей. Намерих в едно хале подозрителна машинария. Охраната е доста гъста. Тука има някакъв кристал. Я да го видя! Опа-а-а..- чу се зверски пукот и гласът изчезна...
...Няколко минути по-късно един от охранителите на Q500 изнасяше количка с отпадъци. Той се огледа на всички страни, после бутна неподвижното тяло в канавката...

х х х

ЕВарна. Люпен и Холмс този път понесоха полета героично. Скептичният Мелиорес не ги беше придружил с ескорт, нито ги очакваше такъв. И друг път Боби Джей го беше пращал за зелен хайвер със своите небивалици.
- Вървете!- рече им министъра.- Ако не друго, ще се топнете в морето, ще похапнете традиционна българска кухня. Да не си помислят там Феникс, че сме стиснати...
х х х

Няколко часа по-рано, пред квартирата на певицата Серова. Някаква сянка изплува иззад ъгъла и прегърна девойката, преди да изпищи.
-Ш-ш-ъ-т!- рече сянката и я придърпа към уличната лампа.
- Вие? Отново! Какво искате от мен?-каза Жозефина- Не ви познавам! Нямам и петак!
- Спри!- рече Арсен и нежно погали сълзите по бузата й.-Спри!..-Той й показа избелялата снимка.
- От...откъде я имате? Да не сте роднина на баба?- несмело попита момичето и избърса сълзите от бузата си.
- Скъпа Жозефина, нямам време. Тук ни грози страшна опасност. Има страшно оръжие, което би заличило континенти..Бягай, бягай, скъпо дете! Ето ти билет..
- Но къде бяхте досега, мосю? Годините, прекарани в приюта без ничия помощ. Може да сте познавали баба, но не познавате мен...
- Да речем, че съм бил...”мъртъв- помисли си той”-... възпрепятстван от закона. Пазиш ли гривната на баба си?
Момичето свали златната гривна и му я подаде.
- Така. Тези цифри са рождената ти дата. Но има и още четири.
- Винаги съм се чудела защо са.- рече певицата.
- Банковата сметка на принц Сернин. Тръгвай, мило дете! Паролата е твоето име.
Зашеметена от чутото, девойката не можеше да повярва.
- Кой сте вие, мосю?
Тишината не отговори. Отвърна сърцето й.....

х х х

Офисът на инспектор Боби Джей.
Шерлок и Арсен бяха посрещнати от усмихната секретарка, която им предложи кафе и сладки.
- От кога инспектора не се е появявал?- запита Шерлок.
- От вчера. Но това не е толкова необичайно.
- Мммм.- вкусни сладки.- похвали Люпен.- Откъде ги купувате?
- Инспекторът ги носеше сам от „Вкусотийки”- индийски сладкарски цех.
- Всеки ден ли ходеше там?- оживи се Холмс.
- О, да! И винаги носеше различни сладки...
- А как се казваше директора на сладкарската фирма?
- Итра Иром- странно име, нали?
- Какво?! Я повторете!!- извика Холмс и изпусна еклера на земята.
- Итра Иром.- каза тя и написа името на една хартия.
- Невероятно! Последвай ме, Арсен! Имаме опасен противник!
На стъклото на бюрото се отразяваше едно легендарно име, което Холмс не можеше да забрави....