Join the new world

Здравейте,

Продължавам напред с моято поредица от интервюта, като днес честта да бъде мой гост ми оказа lqlqlqlio. Надявам се интервюто да ви хареса!

Здравей lqlqlqlio. Радвам се, че прие поканата да участваш в това мое интервю!

Нека започнем с нещо по-просто.
1:Кой си ти в Реалния живот?
-Казвам се Филип, на 28 години, ерген, неосъждан 🙂

2:А кой си ти в играта? Разкажи своята еБиография на нашите читатели.
-Ох... Значи, първо бяха динозаврите... 🙂
еРодих се преди повече от година. Беше скучно по онова време, но играта ми хареса понеже пресата (тогава имаше по около статия на всеки два дни, а nysex раздаваше по 2G, на който поиска, за вестник...) беше доста грамотно написана на български, което за on-line игра си е странно, а и за разлика от другите не изискваше да и се отделя много време - дълго време прекарах като двукликер 🙂
Изпуснах доброволните отряди, но влязох в чета водена от Д.Димов и спонсорирана от SL. Организацията беше съвсем елементарна, но това ми бяха първите организирани битки. Съществуваше някаква армия и тогава, но май нямаше голяма активност. Дори и аз фигурирах в списъците, но само на хартия. Гаро атакува, стана втория (след хеттрик вълната) значителен бейбибум и започна 2010 година.
Една събота се събудих с махмурлук и разбрах, че съм станал отряден от Новата еБългарска Армия 🙂 Нямаше скайп, нямаше скрипт, само лични съобщения и капча (да му изсъхнат ръцете на тоя, който го е измислил това). Велики времена бяха. Бяхме по-скоро надъхани, отколкото силни, но се биехме с кеф. В началото всички бяхме изненадани от животинските имена, но не името прави отбора, а хората правят името - Вълците мачкахаме всеки враг и винаги бяхме начело.
Отрядните тогава отнасяха най-много работа и ако не помагаха Prozerpina, Kire Liberalo и chobanski сигурно нямаше да изкарам толкова време на тази длъжност. В крайна сметка, все пак станах дивизионен на 7-ма Хвърковата, където имах по-скоро организационни отговорности, а отрядните там вършеха много добра работа (няма да изброявам поименно, че все някой ще забравя 😁.
Дойде v2 и минах в двуклик режим. Може би сега малко съжалявам, но тази игра просто не беше доизмислена...
Сега... сега съм свободен електрон. Минавам мисии, бия се за кеф и естествено, и ЗА ЧИЛИ! 😃

3:Защо точно lqlqlqlio?
-Благодаря за този въпрос. Той е много важен за мен и съдържа доста емоционална стойнст... lol 😃 Просто се регнах, за да разгледам играта. Така се случи, че останах 🙂

4:В момента виждам, че не си военен. Ти си един опитен и стар войник. Защо не си в нашата армия?
-Армията изисква доста време. Особено в момента с тези рундове през 2 часа. А ако се наблюдават 2-3 битки... нещата стават ужасни 🙂 Просто не разполагам с толкова време, което да отделя.

5:Интересуваш ли се от политиката в играта и Реалния живот и има ли такава в нашата виртуална държава?
-Бих казал не, но... политиката винаги е намесена малко или много. Гледам да я избягвам, колкото мога, но не винаги се получава. Това, че не участвам активно в политическия живот, не означава, че си нямам собствено мнение и гласувам, за това, което най-много се доближава до моето виждане на нещата.

6:Ти си стар и опитен играч. През това време, в което играеш, се промениха много неща. Според теб, играта и еБългария към по-добро ли вървят или не?
-Ех... стар и опитен... ако го повториш още веднъж, ще взема и да го повярвам 🙂
еБългария се развива и дори аха-аха да започне да отстоява, и свои собствени интереси. Дали е към по-добро, само бъдещето ще покаже...

7:Какво би променил в играта, ако имаше тази възможност?
-Бих премахнал безграничното наливане на злато. В една игра, където битките са основния инструмент - те да не се решават не от хората, ресурсите, стратегията и организацията, а от (най-често мулташко) злато... тъпо е.

8:Кое е по-добро? Пейнтбола или еърсофта?
-Категорично - airsoft-а 🙂
Всъщност, честно казано, пейнтбол не съм играл, но след 3 години еърсофт игра смятам, че тя дава много повече свобода - да се биеш по различен начин.
Ще си позволя една аналогия - има две крайности при еърсофт игрите. Някои от играчите искат аркадна битка - хващаш пушката и стреляш сватбарски. Няма планиране, няма отборна игра, няма цели - просто кеф и адреналин. Други искат milsim (военна симулация) - сценарий, командване, разузнаване, дълги обходи за да влезеш в тила на врага... и те изтъкват като предимство кефа и адреналина, които изпитват 🙂
В eRep положението е доста подобно. Няма правилни и грешни решения, просто трябва да се намери правилния баланс за начин на игра. Надявам се, управниците ни да се достатъчно способни да намерят подобно решение, удовлетворяващо всички играчи.

9:Има ли хора, които са ти неприятни от играта и не искаш да имаш нищо общо с тях в Реалния живот?
-С всеки бих пил бира 🙂

10:А има ли такива, които смяташ за свои приятели и с удоволствие бихте се запознали на живо?
-За съжаление, винаги попадам в компанията на видни пияници... не знам защо... съдба, карма... тия дни по стечение на обстоятелствата се засякохме с NoLimit и revenge 🙂
Живот и здраве, следващата година ще се замъкна на някоя по-голяма среща 🙂

11:Какво според теб е нужно на еБългария, за да стане “по-добра”?
-Ех... обща цел е едно добро начало. Да преодолеем негативизма. Лично на мен ми е криво да се бия ПРОТИВ еди-кой-си, щото някой решил, че точно днес онзи ще е лошия. Но с кеф се бия за ЗА нещо. Примерно ЗА ЧИЛИ! 😃

12:Тук можеш да отправиш своите послания и пожелания към читателите.
-(е)Живи и (е)здрави! Играйте така, че да ви е интересна играта!

Благодаря за интервюто!

Надявам се интервюто да ви е харесало!