Join the new world

Знанието е сила II.3 приключи. Наградите са раздадени, а вие можете да се насладите на отговора.

В хронологичен ред:

1867г. село Върбовка
Четническото знаме(сн. 14) на Филип Тотю (сн.7) е първият известен български трикольор с цветове: червен, бял и зелен, подредени низходящо. Знамето е изработено от единичен копринен плат, в средата е изрисуван в щит, изправен на дясно лъв с корона и военни символи – брадви, стрели, ножове, боздугани и копия, и надписи, изписани с боя: “Свобода или смърт”, “войвода Ф. Тотю”.
На 15 май 1867г. четниците преминават р. Дунав при гр. Свищов и водят сражения с турски части при с. Върбовка. Участва в Сръбско-турската война и Руско-турската освободителна война. Знамената с трикольор са били две. Част от четата се отделя с второто знаме, чиито следи се губят. Трикольора останал в Тотювата чета е запазен и до днес.

1875г. Старозагорско въстание
Съвсем логично знамето от Старозагорското въстание(сн.9), се свързва с един от ръководителите - Стефан Стамболов(сн.6). Любопитното тук е, че до скоро историците, приемаха за първообраз на националното ни знаме, съшитото през 1877 г. от Стилияна Параскевова знаме, по-известно като Браилското.

Браилско знаме

При преглед на документи, свързани с възстановяването на оригинала на Старозагорското знаме, става ясно, че всъщност то е първообраза на нашето съвременно знаме. Първото с разположени последователно бяла, зелена и червена лента и то в реда, в който ги разполагаме и днес. В средата коронован лъв, обърнат на дясно и свещените думи "Свобода или смърт".

1876г. Априлско въстание
Райна Княгиня(сн.10) е само на 20 години, главна учителка в девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание, четвърти революционен окръг(сн.3). Лъвът на знамето е по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК. Освен надписа „Свобода или смърт“ в долния край има и две букви – „П“ и „О“ (за „Панагюрски окръг“). На 22 април се освещава от свещеници от града и околните села. Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето:

„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“

За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови знамена – копия на оригиналното. Запазени са само две от тях (във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище), третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

Изображенията на лъва върху почти всички знамена на въстаниците от Панагюрище, Клисура, Копривщица, Дряново, Батак и други населени места, участвали във въстанието, доказва, че утвърждаването на лъва като национален символ окончателно се възприема по време на Априлското въстание от 1876 г. В преобладаващата си част те са от зелен плат и върху тях се рисува или бродира коронован лъв в хералдическа поза, тъпчещ турския полумесец. Същите знаци се появяват и върху останалите атрибути от въстаническата униформа – кокарди на калпаците, копчета на униформите. Знаците имат най-често елипсовидна форма, а надписът около изправения лъв основно е “Свобода или смърт”.

1877г.-1878г. Руско-турска война

Самарското знаме(сн.13) е български боен флаг, национална светиня, един от най-важните военни символи на Българската армия. Дарено е на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877 – 187😎. Единственото знаме в историята на България, наградено с Орден „За храброст“. Знамето е трицветно (от горе надолу хоризонтално: червен, бял, син) с вшити в средата златни кръстове. От едната страна в тях е избродиран образът на Иверската Богородица, а от другата образите на Светите братя Кирил и Методий(сн.1). Живописните работи са извършени от Петербургския художник Николай Симаков, а бродериите от монахините на Самарския манастир. Към дръжката на знамето са прикрепени три ленти: синя с надпис „Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его“, червена с надпис „Самара-българския народ, 1876“ и бяла.

1903г. Илинден

Знаме на въстаниците от Охрид(сн.8 )

От едната страна е изобразена жена, развяла българския трибагреник, на който пише "Свобода или смърт". До нея изправен лъв, стъпкал турското знаме с полумесеца и надписи МАКЕДОНИЯ и IIий окръг VIта околия. От другата страна, надпис около изправен лъв - "С НАМИ БОГ НАПРЕД МОМЧЕТА ПОБЕДАТА Е НАША". Под него - "Охрид 1903". В ляво и дясно от лъва с надписа има следния стих:

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Христо Ботев (сн.2)

Ушито от учителки и предназначено за въстаниците от гр. Охрид. Осветено е на 23 юли 1903 г. от поп Васил Попангелов в присъствието на над 600 души четници и селяни от селата Куратица, Брежани, Плаке и Олейница. След освещаването знамето е връчено на войводата Христо Узунов. Въстаниците водят битки в Охридско, Дебърско и Стружко. Четата на войводата Христо Узунов воюва до 24 април 1905 г., когато в битката при Цер, Кичевско, загиват всички четници, заедно с войводата. Знамето на Илинденското въстание в Охрид е пренесено от оцелели въстаници в свободна България.

Освен Охридското знаме, тук присъства и още едно знаме от Илинденско-Преображенското въстание - Знамето на Раховската чета(сн.4) Тук отново се повтарят всички характерни елементи - надписа "Свобода или смърт" и изправения лъв, стъпкващ турския полумесец. Съвсем логично, не ни остава нищо друго, освен да свържем това знаме с един от основните ръководители на Илинденско-Преображенското въстание - Дамян Груев(сн.5)

Забележка: По аналогична логика можем да свържем Даме с Охридското знаме, но тогава някои снимки ще си останат самички. Присъствието на две знамена от Илинден 1903, трябваше да ви обърка и затрудни. Тук беше уловката и браво на тези, които я откриха 🙂

1916г. Добруджа

На 23 октомври 1916 г. при село Кара Мурад, северно от Кюстенджа, частите на българската 1-ва Конна дивизия атакуват руско-румънски войски. Противникът е изцяло разгромен. Генерал Иван Колев(сн.11) записва нова бляскава победа. Чрез изкусна маневра българските кавалеристи обкръжават и пленяват руската 265-та Оренбургска дружина, заедно с командира и знамето на 1-ви батальон от 265-и опълченски Оренбургски полк(сн. 12). На него е изобразен православен кръст и вензела на руския император Николай ІІ. Освен тях и девиз: "За вярата, царя и Отечеството".

„КАВАЛЕРИСТИ, БОГ МИ Е СВИДЕТЕЛ, ЧЕ СЪМ ПРИЗНАТЕЛЕН НА РУСИЯ ЗАДЕТО НИ ОСВОБОДИ. НО КАКВО ТЪРСЯТ СЕГА КАЗАЦИТЕ В НАШАТА ДОБРУДЖА? ЩЕ ГИ БИЕМ И ПРОГОНИМ КАКТО ВСЕКИ ВРАГ, КОЙТО ПРЕЧИ ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ!”

Донесението на генерал - лейтеннат Иван Колев N 601 от 24 октомври 1916г., гласи :

Кота 103 (Карамурад тепе), 24 октомври 1916 г.9ч. 20 м. пр.пл.
"Всичко заловени пленници през вчерашния ден от 1 конна дивизия - около 1300 души долни чинове, от които 520 руси. Вън от това, заловен е командирът на бригадата от 9 дивизия, полковник Фримо, един руски подполковник и 12 души офицери.

Това е различното знаме, което трябваше да откриете. 🙂

ДОБРУДЖАНСКАТА КОННИЦА

Не конница - морски
вълни побеснели,
сонм зверове горски
от гняв пощръклели;

не конница - буря
от бесни демони,
що всичко катуря
ил тъпче, ил гони;

не конница - хала
от саблен звек, блясък,
от цвил, ура - цяла
от топот и трясък,

блян вихрен понесен
над степ ековита,
ужасната песен
на конски копита!

Не конница - лава
в димящи талази,
в прах, гръмот и слава
летящи витязи!

Иван Вазов, 1916