Join the new world

[тази статия е част от конкурса "Мастиленият лабиринт"]

Вдъхновено от клипа към песента на PSY "Gangnam Style"

Лежим си ние на плажа по гръцкото крайбрежие, някаква мадама отстрани вее с ветрило - онази очарователната румънка, която спечели мис еСвят, без да знае, че беларуската й подгласничка вече сме я изяли с парцалите. Слънцето пече над нас, а Турция играе в краката ни като малко дете, само че още не го знае. Изобщо, ЕДЕН не е никакъв рай, ми е една детска градина, на която ние най-безцеремонно спираме тока на участъци и накрая ще го изключим централно. За някои краят на еСвета наближава. Онези като нас просто вдигат ниво и продължават нататък.

Котките са прекрасни същества - красиви, ловки, опасни. Винаги падат на крака, смята се, че имат девет жизнени цикъла. В Египет са ги обожествявали. Само не мога да разбера защо се дърпат толкова в Новия свят... Щат - не щат, последните дни принесоха доста жертви пред богинята Бастет.

Всъщност, ние пак влизаме в ЕДЕН, ма не като част от Сестринството, а за да си изберем в какъв ред да обяздим членките. Ей така - хем през парадния вход, хем с котешки стъпки, за да не се усетят до последно, че с тях е свършено. Щото, да бъдем честни, най-хубавото им лого беше онова с червилата. Като се замисля, беше и най-достоверното (тук искам да поздравя членките на ЕДЕН с малко хубава музика и да им презентирам безопасната любов, че като правиш хомо-оргия белята лесно може да стане). И понеже тези, дето раздават правосъдие, обикновено излизат лошите, нищо чудно от Сестринството пак да започнат да цинкат на админите, че Circle of Torment ги е ошамарил хубаво и имат нужда от малко безплатни вафли. Друг е въпросът дали номерът ще мине. Мисля, че е крайно време Платон да осъзнае, че му е по-изгодно да е българин, и да сложи от домашната на масата.

Ние обичаме културата. И бахура. И моловете си обичаме, затова всеки ден ги поздравяваме с фойерверки (като нашия еМол - Гърция). И дискотеките обичаме, особено ако трябва да хвърляме салфетки по сервитьорката или да я къпем в пяна - по последни данни ориенталска красавица, която доброволно си е разтворила краката си пред нас, а на гърдите й пише вместо Барбара „Мармара”. Иначе и културата обичаме. И бахура.

Ние обичаме и да се лигавим. Ма така някакси международно да се лигавим. Да влезем в сауната на норвежците и да се облегнем любовно на раменете им, за да може след минута да им се присмеем на малките пишки и да си излезем. Не за друго, ми щото са в ЕДЕН, а това вече е старомодно. После да седнем в парка край застаряващите псевдо-Ромперовци, които играят шах и се чешат там, дето не ги сърби. И докато се чудят кой е по-по-най, да заложим лекичко пластичен експлозив под таблата и да се изнижем, подсвирквайки си котешкия марш.

Ние харесваме и спорта. Обичаме да играем тенис с кюфтенца пуешко и да тренираме хвърляне на диск-чиния по магазинера от Истанбул, който ни пробута фалшива баклава и който имаше наглостта да намърда изсъхналия си шамфъстък в градината на рая. От друга страна, ако не го беше направил, сега нашето КоТ-е нямаше да го има, а ние още щяхме да сме в сянката на Сестриците. Оказва се, че да губиш е продуктивно и понякога отваря доста добри възможности.

В България обичаме да се забавляваме, особено ако е на чужд гръб. Например, минаваме през Румъния с парти-возило к7 – те ходят назад, а ние ги газим елегантно като слон в стъкларски магазин. В "Приказки по телефона" на Джани Родари има една история "Дворецът за чупене". На мен Мунтения ми звучи баш като нещо, което с удоволствие бих разграбила и след това потрошила с чук. Щото все пак, ние и на пейките в парка им се радваме по същия начин, че на съседите си ли няма да покажем уважение.

И така, неусетно Балканите се превръщат в удобно просторно легълце на нашето наедряващо и пращящо от енергия КоТ-е. Ние си свирим на пиано, на ЕДЕН им се вие свят от въртележката, в която са попаднали и въздъхват с горчивина: „Нова година, нов минет”. Гърците правят сутрешна гимнастика по наше нареждане и ние им схрускваме дупетата, когато сме в настроение. След като поочистим бурените на рая, към обяд си правим градинско парти. Ловим няколко украински шарана в Черно море - половината пържим на скарата, другата половина корейците правят на суши, а руснаците най-накрая се престрашават да подадат борша над масата. Следобяд яздим с приятели, а вечерта гледаме стриптийз в асансьора на хотела в Китай, който се поврежда малко след като самите танцьори дават на късо. Накрая отиваме на дискотека, ама по нашенски. А някъде там Ромперовците направо си избухват сред парченца от пешки и царици.

Че такива неща си мисля предпразнично... Айде наздраве и да сте в наличност след петък, че имаме листенца за късане!