Join the new world

Някъде към един без десет дебеля успя да се изскубне от желязната хватка на леглото и се изплющя по задник на пода предизвиквайки отделяне на мазилка от тавана на съседите отдолу. Добре, че хората не бяха мързеливи като новия политик и отдавна бяха отишли на работа. Ходенето на работа винаги е било интересно научно поле за Дебел Сашо. Колко много му се искаше да изследва това явление. От малък мечтаеше да пробва да поработи туй онуй, ама майка му сакън да не му стане нещо, все му забраняваше. Карането на танка по време на военният му период преди няколко дена беше единственото смислено нещо което беше правил. А да. Имаше и друго. В годината на завършването си майка му позволи да храни кокошките на баба му, факт който дебеля много обичаше да подчертава дебело когато говореше за себе си.
Днес Дебел Сашо беше решил да си намери работа. Парите които беше спестил от заплатата в армията бяха на път да свършат. Десетте петролни кладенеца нямаше да могат да го издържат защото тук явно колите се движеха с нещо друго, а петрола се ползваше за производство на оръжие, не за бенДзин.
Политика си беше политика, каза си дебелия, няма вкус, няма мирис. Не се яде, не се пие. А и политик къща не храни, нали? Време беше шишко да реши какво иска да прави. Най го биваше в яденето, затова дебелото момче отвори справочника с професии и затърси ЯДЯЧ.
...................................
131. Щурман
132. Юнга
133. Ядрен физик

край

Палецът на дебелия изскочи от листа. Шишко надигна справочника и го погледна под ъгъл 90 градуса. После затвори корицата и пак плахо погледна дали случайно на нея не беше написано, това което търсеше, но уви не беше. Ужас, нямаше професия ЯДЯЧ. Сега какво ще прави. Толкова години специализация в областта. Толкова много извънредно положен труд. Всекидневно натоварване с допълнителни порции и за какво. За нищо. Единственото хубаво от цялата тази работа беше изящната фигура която през годините беше придобил. Чуваловидната форма на шкембето беше неподправено красива. Двойната гуша наподобяваща човката на пеликан придаваше завършеност на врата и го сливаше с дебелобузестата глава като ансамбъла от двете беше в невероятен природен синхорн. Ще трябва да се науча на нещо друго, помисли си Дебел Сашо, и зачете наново професиите. Все някоя щеше да го грабне от първия път.