Join the new world

х х х

През това време на полянката пред къщичката на Магда се разиграваше една сцена, колкото драматична, толкова и комична.
Змеят бе затиснал ръцете на магьосницата, но не и устата й, която бълваше заклинания.
- Мае гованен – сиреч Добрутро! Няма да стане – имунизиран съм към елфически заклинания. – рече вежливо чудовището.
- Тогава опитай това! – викна Магда и докопала се до магическата си пръчка, бръкна с нея в очището на змея.
Драконът изрева и отпусна едната си лапа, но не достатъчно, за да може пленницата да се измъкне.
- Кой си ти, звяр безподобен? – рече лечителката, изумена от силата му.
- Тъкачът на приказки ме нарече Спиридон.
- Spiritus donnus – Донасящият Дух ... Много ... странно име. – добави магьосницата.
- Виждаш ли? И аз съм магическо създание. Сигурно имам повече мидихлориани дори от Йода! – изпъчи се змеят.
Те се изправиха един срещу друг, като се гледаха изпитателно.
- Казваш ... тъкачът. Той ли те прати? – проточи бавно и внимателно Магда, отърсвайки дрехите си от борбата. - Гледай какво направи зелената ми рокля!
- Уффф! Хайде пак обяснявай! Злият Казимир го е пленил с магична верига. И представяш ли си къде – в милата ми пещерица.
- И като си толкова силен и магичен, защо не можа да счупиш веригите? – подозрително рече Магда, като насочи отново пръчката си напред. За съжаление тя установи, че върха й е счупен.
- Хайде пак – обяснявай! – намуси се драконът- Не може и не може! Да ти го напиша ли с опашката си? Трябвало някакъв меч за магьосници, който бил у Сребрин, не – Златин беше.
- Принцът? Значи е успял? Само че – къде да го търсим? Тъмният лес е огромен. – говореше почти на себе си Магда . – Хайде, давай гърбината! Меч имаме да дирим! – припряно добави тя.
- Ха! Аз да не съм ездитен кон? Нямаш ли си летяща метла?
- Да, бе! Знаеш ли колко са скъпи метлите от Диагонали? – отвърна магьосницата.
И те полетяха към оризищата на стария приятел Пиволей ...




х х х

От гърба на дракона оризовите ниви изглеждаха като малки бели правоъгълници, в които лъщеше вода. Магда посочи къщата на старейшината с кръгъл червен покрив, който се открояваше като гъбка.
Със шум и пръхтене Спиридон се приземи, подобно на огромен самолет.
- Не можа ли по-тихо ? – сгълча го магьосницата.
Змеят посочи с лапа, без да отговори. Въпреки гръмовитото си пристигане, в селото нямаше жива душа.
Те тръгнаха между къщите – две предпазливи сенки в звънтящата тишина. Стигнаха до площада със статуята на Буда, когато се чу изсвирване и няколко стрели се забиха край тях.
- Стой! Кой иде? – извика познат глас от покривите.
- Аз съм, лечителката! И водя дракон, много ... дресиран!
При последното Спиридон изръмжа.
Пиволей се показа от покрива, заедно с дружината си, въоръжени с лъкове.
- Ах, ти – неблагодарна измамнице! – извика Пиволей,, приближавайки царствено, докато селяните не спираха да ги държат под прицел . – Къде ми е отварата за отслабване? Ела да те прегърна!
Разбрали шегата, всички отпуснаха оръжията си и наобиколиха странните гости.
- Казимир и тварите му минаха от тук преди няколко дни. От тогава се крием и внимаваме . – обясни Пиволей, докато ги водеше към къщата си.
- Накъде отиде? – попита уж нехайно змеят.
- Носеше ли меч? – настръхна Магда в очакване на отговорите.
- Меч – не видях, но тръгнаха бързешком към Ателантес. - отвърна китаецът, докато ги настаняваше на „ скромната” си трапеза.
След обяда се насочиха към склада, където Пиволей и лечителката провеждаха разгорещен диалог. За съжаление на змеят, той можеше да си промуши през вратата само едно ухо и око.
- Десет езика на водна костенурка?
- Дадено.
- Четири крилца на прилеп?
- Отметнато.
- Кръв на гъсеници?
- Едно бурканче. Къде ли е? А- ето го!
- За какво са ви тия чудеса? – прекъсна ги отегчено Спиридон и кихна настрани, за да не отвее прилежно скупчените шишенца и билки.
- Имаме магична война да водим, драги. Трябва да се запася.- обясни Магда.
- Абе ти не можеш ли да пренесеш едно ма-а-лко камъче за новия бент? – рече Пиволей, като го гледаше недоверчиво.
- Хм, съмняваш ли се? – изпръхтя змеят.
Като свършиха с приготовленията, Магда и Пиволей с облекчение излязоха от прашния склад.
Докато опаковаха нещата, змеят беше изградил бента не от една и две скали и сега доволно се излежаваше в плитките води. Група малчугани използваха гърба му като водна пързалка и се смееха щастливи.
- Щом е взел меча, значи е отишъл в Тъмния лес. Но защо са се разминали с Казимир?- довършваше разговора Пиволей.
- Няма да се учудя, ако се е изгубил. Типично за принцове. Кой знае в каква каша се е забъркал. Или по-точно –тиня...Ех, ако имах сега амулета, който дадох на тъкача...- мърмореше Магда.
Сбогуваха се с гостоприемния китаец и отново полетяха...