Join the new world

След тежката вечер в кръчмата изпълнена с бира и патос покрай учредяването на партията, тази сутрин новоизлюпения дебел политик не изглеждаше добре. Събуди се от миризмата на палачинките които майка му беше извъртяла по случай прибирането на дебелото и дете.
Седнал на ръба на леглото подпирайки си главата с ръце, Дебел Сашо се опита да си спомни какво всъщност беше направил вчера. От обикновен човек, войник с кален шинел за някакви си 24 часа се беше превърнал в дебел и мазен политик. Дебел и мазен си беше и преди но политик никога не си беше представял, че може да бъде. А може ли да бъде? Никой не знае. Дори и той. Само майка му би казала, че нейният син би бил отличен държавник, нали и е дете.
След половин час в размисли дебелака беше прекъснат от звука на пристигащ СМС.
Днес беше деня преди изборите а той вече беше участник в политическият живот на тази държава. Не знаеше точно какво трябва да направи но за негово щастие вчера в кръчмата се запозна с няколко опитни човека, на които трябваше да се обади за да получи отговорите които го интересуваха.

Освен всичко, сега на плещите му застана и отговорността за изготвяне на партийната програма, нещо което само беше зачитал на разни листовки преди избори и което никога не беше разбирал. Но това можеше да почака до седобяд, сега най-важното нещо бяха палачинките.

ЗАБ: Първият медал вече красеше парадния мундир на дебелия танкист, политик. Дано не е и последен.