Join the new world

Жега. Черният асфалт на пътя приличаше на гигантски тиган пържещ маршируващите войничетата в собственият им сос. Толкова топло, толкова на север по-това време на годината не е ставало от много време. Има няма, една епоха от тукашните. Армията беше навлязла дълбоко в териториите зад Крим, където от вчера, над кметството се вееше българското знаме. Дебелия се беше показал от кръста нагоре през люка на танка си 6-ца, за да изпуши поредната цигара. Беше нахлузил кожения шлем с наушници, същият който носеше и по-време на анадолската война преди повече от месец, а той шлема му стоеше на главата като шапчица на презряло жълъдче, готова да излети всеки един момент. Каква драма. Новоизлюпения политик се беше върнал на фронта. Едва ли защото обичаше калта и аскетския живот на военен и едва ли защото му беше писнал разкоша на кръчмата зад съвета, обособена като партийна централа. Не. Дебел Сашо реши, че е време да помогне на родината. Време беше и дебелите, мастити политици да загърбват речите в кръчмите и да потеглят на фронта,там където се пишеше новата история на България.

Докато си пушеше и бавно си караше танка към предната линия, дебелия се размина с отряд завръщащи се в тила за ремонт 7-ци. Големи, мощни, шумни, страшни. Шишо се надигна на ръце подпрени на люка за да види новите танкове по-добре. Как ли се карат тия зверове, помисли си той. Дали имат упътване на Български или като обикновено китайците не ни смятат за хора? Групата 7-ци отмина а Дебел Сашо загаси фаса на цигарата в отворения люк, след което с едно движение, грациозно като на син кит се потопи в желязната машина и затвори отвора и след себе си. Фронта беше пред него и настъпи мига за масово изтребление, така както само дебелия можеше да изтребва.

Днес, шишо се надяваше, че най-накрая ще успее да види на живо онова място от където бяха излезли едни от най добрите представители на автомобилната индустрия. Днес беше деня в който тайните на Запорожеца щяха да се разкрият пред очите на Дебел Сашо. А кой не би искал да покара един Запорожец за последно? Дано в склада на завода имаше поне един от тях.