Забавна войнишка история (3) или Ден 7-8 от хрониките на един Гъз

Day 1,698, 15:23 • Published in Bulgaria Turkey • by TurboGuz

Приближавайки се към насядалото множество около масата зад кръчмата дочух гласа на Комсомол: Колко е най-високия турчин, който сте виждали? Заваляха отговори, 1 и 90, 2 метра, някой излъга 2 и 50. Хахаха, дрезгаво се изсмя Комсомол: - Аз шибнах един 20 метров. Ако не вярвате, питайте Ямахата, като го треснах с базуката извади 20 метра пламък от главата: - ха хаха
Докато траеше груповото заливане от смях, ме забелязаха и като по команда, а може и някой да им е дал, запяха:
Гюзел, татли, качини; Гюзел, татли, качини или иначе казано, красив, сладък Гъз и така повторено до безкрайност. Само дърти пияници можеха да пеят глупава фраза над 30 пъти подред. Всички големи туркофили се извъдиха, по дяволите.
Болеше ме, беше ми криво, исках да се напия, нямах танк, намах базуки, нямах дори пукнат комат хляб, пък камо ли някоя жълтица.
- Има ли нещо за пиене - изръмжах към тълпата.
- Вода - хахаха, дружно се разкискаха
- Нещо по-твърдо? - бях адски кисел и беше крайно време да го забележат.
- Лед....... - Ей големи умници се извъдиха.

Ямахата ми подаде живителна дамаджанка с кайсиева, определено беше кайсиева. Отпих, ех колко е мекичка, за няколко мига усетих как изстрадалия ми животец се връща обратно в мене. Първо в крайниците, постепенно към торса, през гръбнака и направо в главата. Толкова е хубаво.

- Гъзе, разказвай. - И пак запяха: Гюзел, татли, качини. Гюзел, татли, качини.

Проснах се в единия край на пейката и заблизах чашата, исках просто кротко да си умра, но никой дори и това не ми позволи.
-И как минахте през морската проверка? - заваляха отвсякъде въпроси
-Нали всичко знаете вече, оставете ме да си отдъхна - направих последен опит.
Нищо не знаели, само за някакви си случка в банята и пак познатата песен, няма да я цитирам, определено не блести с нищо.
Ямахата подхвана: Чувахме вече битката и към нас се доближи катер. Имахме подготвени документи, който скипера им подаде. Ахтунг го прекъсна: Вече усещах как ще ме пребъркват и ще напипат пистолетите в хастара, но тогава видяха имената. Определено никой не иска да пребърква спинозна булка, а така се бяхме закачулатили, че не знаеха коя е булката, кои са прислужниците. Изгледаха ни подозрително от петите до веждите и поразбъркаха лодката, пак ни поогледаха. Така ми се искаше да му скърша вратлето на това турче. Зададоха въпрос, нещо от сорта, коя е на покойния генерал булката, бях сигурен, че сме разкрити, но Ямахата направо ни срази: - Аз съм, капитане, изсъска го на турски. Ние бяхме по-учудени дори и от скипера. Кимнаха му , изразиха благодарности и ни пуснаха да продължим.
Направо не вярвахме, Ямаха, откъде този турски? Купил си бил разговорник, в книжарницата в София до университета продавали българо-туски разговорници в комплект с 2 пълнителя за автомата. Нямало как да пропусне офертата и имал разпалки за камината за цяла зима. Не му повярвахме, Ахтунг взе някакъв въргалящ се стар вестник и му каза преведи. Ямахата започна да срича: Оран Гутан , избягал от Истанбулския зоопарк и се слял с тълпата.
От смях не ни остана повече време за преводи. Вярно си беше.
Акустирахме в града, чакаше ни свръзка. Трябваше да се покрием до вечерта и да се подготвим за мисията.
Битката кипеше, явно нашите напредваха, все по-близо се чуваха гърмежи. В града цареше някакво адско спокойствие, турците сякаш не бяха на война, дори не се подготвяха за евакуация. Много си вярваха. Ние се запътихме към убежището. Налагаше се да изчакаме няколко часа до уреченото за акция време.

В компанията на жаден руснак, гладен германец, командир, на който основната му грижа е, как да опази пиенето на взвода от взвода и разказвач-пироман, дали изобщо е възможно някоя тайна операция да мине по план. И нашата се отклони от плана още на около 3-тата минута, когато Ахтунг забеляза един кебап ресторант и реши , че трябва да затиснем морската болест. Хич не се набивало на очи 4 връз височки ханъми, забулени от вежди до пети , да набиват сладки дюнери.
Нахлу в ресторанта и ние просто трябваше да го последваме. Голяма грешка.

- Дайте насам дамаджанката да долея, че ми пресъхна гърлото.