Join the new world

След като беше свършил хубава работа при шивачът, Дебел Сашо се запъти към една нова кръчма в другия край на града, която посещаваше от няколко дни. Когато стигнадо там след час вървене, бързо отвори вратата и се набута на топло вътре, а там беше настанал невъобразим хаос. Смесен шум от викове, подсвирквания, пляскане с ръце и чупене на чаши. В единият край на пивницата, около една голяма кръгла дървена маса, се бяха струпали всичките и посетители, а върху масата, прав стоеше непознат за шишо младеж, който ръкомахаше пламенно, все едно държи реч за възхода на германия по време на третият райх.

Дебелият се приближи към тълпата и застана най-отзад, погледа малко, но не разбра какво става и затова тупна по-рамото човека пред него, който веднага се обърна.

- А, Симо. Не те познах с тази шапка на главата - каза шишо - какво става тук. Какъв е този и защо сте го качили на масата. Кажи, че нищо не разбирам.
- Ей, дебелак, какво правиш, не съм те виждал два дни при нас - отвърна Симо весело и вдигна чашата с бира нагоре - Наздраве, Дебел Сашо, за "троловете", Наздраве.
След което отпи две трети от еднолитровата халба на екс и избърса остатъчната бира от брадата си с ръкава готов да продължи.
- Това там, Дебел - в този момент с пръст показа човека на масата - това там е Валката. Запомни това име. Валката е нашият кандидат за президент. Постой малко с нас, чуй го и ще се "влюбиш" в него. Онзи ден, докато си пиехме кротко тук и хвърляхме зарчетата, както обикновено потънали в скуката на делника, в кръчмата влезе той. В началото не му обърнахме никакво внимание. Виж го как изглежда - и Симо пак посочи към - но след десет минути, като изпи една бърза бира на бара, явно събра смелост, качи се на тази масата и започна да призовава всички ни, да се съберем и да унищожим нашите врагове, като почнем с Турция, минем през Египет и стигнем да Румъния. В началото всички се стъписахме. Заприлича ни на луд избягал туко що от лудницата но след края на пламенната реч и две-три минути гробна тишина, някой от нашите силно ефектиран от думите му извика:
" Валка с теб сме до последният танк! " и за секунди цялата кръчма започна да скандира "до последният танк, до последният танк".
Тук Симо замълча и се замисли за малко, след което продължи:
- Вече трети ден не излизаме от тук и слушаме реч след реч. Не помня от кога не съм ял - при тези думи Дебелият погледна с тъга и изведнъж в очите му се усети съпричастност към тази болка.
- Три дни не сте яли - повтори Дебел Сашо - ле-ле-ле, как мърдате тогава?
- С Валката на масата, храна не ни трябва. Само бира. Другото той ни го дава. Вчера го издигнахме за наш кандидат президент. Това е. Всеки народ си заслужава управниците а Вальо е най-подходящ. Хайде, че ще изпуснем новата реч. Ще започне всеки момент. - завърши разказа си Симо и се обърна отново с лице към масата а тълпата запляска и завика:
- В-А-Л-ьо , пре-зи-дент, ша-ла-ла-ла-ла, ооооо В-а-л-ьо пре-зи-дент ша-ла-ла-ла-ла.

Това е да си роден лидер, помисли си Дебелият и отиде до бара да си вземе една бира, докато новата реч не беше започнала. Дали Валката щеше да оправи разбитата държава. Може би, може би, никой все още не знаеше. След години историята ще отсъди.



Дебел Сашо и неговите виртуални приятели / 3. Новият лидер
http://www.erepublik.com/bg/article/-3-1-2192264/1/20

---

Дебел Сашо и неговите виртуални приятели / 2. При шивача
http://www.erepublik.com/bg/article/-2-1-2192057/1/20

Дебел Сашо и неговите виртуални приятели / 1. В очакване на поканата
http://www.erepublik.com/bg/article/-1-1-2192021/1/20