Соца, част 2

Day 4,767, 17:22 • Published in Bulgaria Bulgaria • by AudAncho


Здравейте, еБългарки и еБългари!
==========================
Роден съм в бурно време.
През 1967-ма протича Шестдневната война на Египет, Йордания и Сирия с Израел. Виетнанската война на САЩ е в разгара си, Движението за граждански права и Хипи движението - също.

Всъщност, в България е друго. Тук Лили Иванова, Емил Димитров и "Щурците" са в зенита си, а "Златният Орфей" е най-чаканото лятно музикално събитие вече трета година.


Снимка: Личен архив

Дядо ми купил телевизор, който стоял на около 4-5 метра от зрителите върху 4 дървени крака. Цялата рода се събирала да гледа. Било си е цяло събитие. За мен бил назначен специален пазач -леляПенка която да не ми позволява да допълзявам до сапарата. Но често заспивала и наставала кратка паника.


Снимка: sevlievo-online-com.j

През 1977-ма смениха стария със "София-21". Беше в дървен обков и стоеше пак на дървени крака, а трансформатора бръмчеше и приспиваше по-добре от хапче. Но първите ми спомени бяха от "Лека нощ, деца", разбира се.


Бях дебело дете. Храната бе в изобилие, а спортът не бе на почит в семейството ми. Бях на 6 години в 4-та група на детската гранина, когато Митко - втори братовчед по майчина линия, ме попита от кой отбор съм. И ми предложи да избера между "Левски" и ЦСКА. Нямах и понятие, че това са вечни съперници и много известни клубове. Отговорих му "ЦСКА", но той бе избрал "Левски", та ме агитираше да променя избора си. Помня, че му се опънах и оттогава съм с "червено сърце". Толкова със спорта!

Дядо ми бе директор на хлебозавод, към който имаше баничарски и сладкарски цех. Поне веднъж в седмицата аз и още няколко деца правехме посещение на последния. Особено вълнуващ бе моментът, когато трябваше да се справим с крема по дъното на някоя тава или друг съд. Да, трудно бе да останеш слаб.

Особено си падах по паста "Витоша"(15 ст) и еклерите с яйчен крем и блестяша светлошоколадова глазура (7 ст). Малката боза бе по 6 ст, средната по 16, а литъра - 36. Не се ползваха отровни подсладители. Бозата бе гъъста, вкусна и до 2 дена вкисваше.

За толкова време вкисваше и киселото мляко (23 ст), което бе САМО от прясно мляко (това на прах бе дефицитна стока) и бе 500 гр. Сега такъв грамаж се счита за рядкост.

Вечеряхме между 19:00 и 19:30, за да свършим за "Лека нощ, деца" в 19:50. Понякога ми се позволяваше да гледам и филма. Но това бе, по-скоро, изключение. Е, в събота бе друго. Тогава гледах даже "Студио Х". Само да уточня за младите читатели - учехме 6 дена в седмицата. Гадно, нали? Но, пък, само 11 години. Но да се върна към киселото мляко.


Снимка: нашето детство

Беше в стъклено бурканче с алуминиева капачка. А ето и най-важното - когато ми станеше тежко след преяждане, 2-3 лъжици оправяха нещата. Когато пробвах "Данон", ми стана тежко, без да съм преяждал. Оттогава не кусвам този боклук.

Сещам се за реклама на "Верея" - правели прясно мляко. Интересно! А аз си мислех, че прясното мляко го правят кравите, козите, овцете и другите женски млекопитаещи. От какво ли го правят в Стара Загора? Може би от сухо мляко? Ако е така, то това мляко може да се нариче "течно", но не и "прясно".

Трябват още промени в БДС, за да почнем да ядем тази храна, която ядяхме преди 10.11.1989 година.


Някой ще ми захленчи, че банани, портокали, лимони и мандарини имало само за Нова година и други празници и то можело да се купува не повече от 5 кг. Да, така беше. Струваха по 2'50лв/килото. Обаче, хората над 40 години помнят, че всички български плодове, зеленчуци и нещата, произведени от тях бяха вкусни и пълни с витамини, а не с отрови. Бе засилен и контролът за нитрати и нитрити по лук, чесън и салата. Странното бе, че влизайки в ЕС ние ЗАНИЖИХМЕ изискванията. Да, оказва се, че "напредналият Запад" е западнал морално и разболява гражданите си чрез занижени изисквания, като компенсира с малоумства като правота на краставиците и еднакъв калибър на плодовете

Откровено храната през Соца бе по-добра от сегашната. Чудесно е, че вече е плъзнала идеята да си върнем вкусната храна. Е, не си мислете, че идеализирам онова време. Хигиената в много предприятия бе в пъти по-ниска от предписаната. Сиреч - идеално е съчетанието от някогашния вкус и днешната повишена хигиена.
Мислех да подема друга тема, но се сетих за хляба.
Дядо ми е бил хлебар и преди 09.09.1944. Тогава е имало ясно разделение на чираци, калфи и майстори. Задругата следяла изкъсо всеки да е кадърен и никой не продавал дипломи, както е днес. Ето какво ми разказа дядо ми Гичо. Цитирам по памет.
- След работа всеки хлебар получаваше по 2 хляба, въглищаря - по торба въглища и т.н. Беше измислено така, че никой и да не помисли да краде. Ако си в труден момент, поискай и ще ти дадат. Записвт ти дълга, а ти го връщаш, когато можеш, но да крадеш, бе немислимо.
Добивът жито бе малък, но зърното бе толкова качествено, че като направиш хляб, цяла седмица остава вкусен и бе толкова плътен, че засищаше. След като дойдоха руснаците, ни накараха да сеем техни сортове, че давали двойно добив. Да, така беше, но зърното бе с ниско качество и внасяхме пшеница от САЩ, за да оправим нещата. Но това бе държавна тайна.
.
Имаше много малоумство и през Соца. Караха, например, хората да употребяват повече захар и бял хляб, което показвало по-висок стандарт. Сега сме наясно, че прекорената им употреба е вредна, но аз мисля, че тази глупава мода е била и отвъд Желязната завеса. Причината, според мен, се дължи на гладните години през войната и след нея. Бяло брашно се ползвало само по празници, а захар се е яло 2-3 пъти в годината, когато има панаир или нещо от сорта. Затова и баба ми прекаляваше с подкравките - залъгваше се, че щом са вповече, то ястието е по-вкусно.

Та... хората ядяха предимно бял хляб. "Добруджа" купуваха тези на диета, а с черен хранеха животните. Затова всеки ми се чудеше защо си купувам ръжен хляб (15 ст/бр). А причината - беше невероятно вкусен! А и се връзваше идеално с пушени ребра (7 ст/кг).

PANEM ET CIRCENSES

Храна имаше за всички, без значение колко ниска заплата получава. Затова и често си ходехме на гости без покана. Това бе най-силно доказателство, че усещаме някого за много близък. Отделно бяха именните дни, сборовете и други празници. Но, освен храна, трябваха и развлечения.

Заведенията бяха малко. Радко някой водеше гадже на ресторант. Обикновено се ползваха дискотеки, снек-барове или сладкарници. Но най-често се събирахме в къщата на някого. Всеки носеше по някой буркан или друго ядливо от къщи. Пиеше се главно "Слънчев бряг", "Плиска" и/или "Преслав" с кола. Ракии и вина ползваха старите. Ментета нямаше!!!


Снимка: Личен архив

И нещо, което беше правило - всяко лято ходехме на море. Е, някои като майка ми, предпочитаха екскурзионните летувания из планините. Но повечето деца си харесвахме плажа и морето. Аз не исках да ходя на лагер, защото там се спеше след обяд и влизаха във водата по команда и за определени минути. Е, що за почивка е това?! Аз и леля ми си обичахме морето.

Хм, толкова угоен индианец никой не е виждал!
Но не мога да премълча и друго - заплатите за селския труд бяха мизерни, пенсиите - също.
Ако по градовете заплатите бяха между 120 и 300 ле, то по селата бяха около 80, а пенсиите - около 30 лв. Затова и сега София е над 2,5 млн, макар официално да е с милион по-малко.

Имах щастието да живея в най-добрите години на Соца.
Нямахме кола и вила. Имахме цветен телевизор "Електрон 716Д". Тежеше колкото слон. Това "Д" значеше, че лови Втора програма, която се появи след 1975 г. Бе на дециметров обхват и траеше от 18:30 до 22:00.
Първа бе на метров и имаше програма от 10:00 до 12:00, после от 17:00 до 00:00. В понеделник - само след обяд, а в събота се случваше филмът от "Судио Х" да свърши и към 2 часа.
Сега разбирате колко много свободно време имахме всички. Затова и хората общуваха повече. Да, нямахме стотиците канали на Запада, дънките се купуваха в "Кореком" - магазини с валута, шоколадовите яйца бяха мечта и куп още глезотии нямахме, но имахме по-тясна връзка помежду си. Това ми липсва. Понякога. Всъщност, свикнах да живея сам.




================
Соца, част 2
https://www.erepublik.com/bg/article/-27-2727293/1/20