Join the new world

Брой първи 04.05.2010

Заглавие: Параграф 22 в Софийското поле

Здравейте, първо искам да кажа няколко уводни думи. Много от вас вероятно са чували за "Параграф 22". А тези от вас, които не са чували и не са чели книгата на великия Джоузеф Хелър (Joseph Heller), много са изпуснали и би следвало бързо да поправят тази грешка 😉

Параграф 22 е история за това, как хората, каквото и да правят винаги оставят затворници на собствените си парадокси. Парадокси породени от наложени правила, които ги завъртат в един омагьосан кръг от който няма измъкване.

Тук нямам намерение да преразказвам книгата, а по един свой начин да имплементирам стила на Хелър спрямо играта. Един мой собствен поглед върху събитията случващи се на една несъществуващата игра, на един несъществуващ военен лагер в Софийското поле и в една несъществуваща история с несъществуващи герой....

- Ставайте веднага и си стягайте смотания багаж защото заминаваме веднага!
Крещенето на отрядният командир Batbaian кънтеше в помещението.
- Ставайте преди да съм почнал да ви ритам по задниците един по един и най-вече преди старши лейтенанта per.lovem да е разбрал, че все още спите!

"Какво по дяволите е станало пък сега, преди малко си легнахме, вероятно пак някое от тъпите учения" мислеше си редник Dimitrator докато се опитваше да надвие желанието за нормално наспиване. Поогледа се и забеляза някой от своите колеги вече да стават на крака, което беше сериозна аларма за него, че не трябва да е последният станал. Изправи се олюлявайки се все още от рязката промяна в налягането предизвикано от бързото преминаване от хоризонтално във вертикално положение. Погледна багажа си и тогава през ума му мина една мисъл - "Защо издава заповед да си оправим багажа след, като преди това изрично ни заповяда багажа да е винаги готов.... как се оправя вече готов багаж?!"

- Не бях ли достатъчно ясен, че във всеки един момент трябва да сте готови за път! Не виждам да сте готови защото спите, а когато спите не сте готови. Така, че ще има наказания заради това, че не сте готови. - Крещеше старшината докато обикаляше нагоре-надолу по тясната пътека между кушетките.

"Знаех си, че нещо ще сгафихме." Отново се стрелна мисълта през ума на редника.
Войниците нахлузваха снаряжението до толкова бързо до колкото им позволяваха некоординираните движения.
Слънцето вън все още не беше изгряло нищо, че Пролетта беше във вихъра си. На двора се чуваха най-различни крясъци, моторите на военните машини се чуваха на стотици метри, но всичко бе заглушено от мощните военни хеликоптери Ми-24 и транспортните МИ-171.

Заместник отрядният Neznainiqotkrainiq излезе от тоалетната закопчавайки се и погледната 11те войника от 19-ти танков отряд "Генерал Владимир Вазов", в този момент на лицето му се изписа огромна изненада. Той разтърка сънливите си очи и пак погледна подредените редници и ефрейтори. Преброи войниците отпред назад, отзад напред и от средата, но както и да ги броеше си бяха 11.

- Къде е sunrize88! – Кресна той с цялата ярост която бе събрал заради разстройството което го гонеше след вечеря.
Войниците се спогледаха и само Chicho Mitko посмя да възрази:

- Него го преместиха в запаса миналата седмица, старшина Neznainiqotkrainiq.
Заместник старшината тъкмо се приготвяше да изсипе целият си гняв върху отряда, но точно в този момент видя отрядният да се задава и една бърза калкулация на вида му показа, че неговият гняв е нищо сравнение с този на Batbaian. Старшината се приближи до строя и извади любимото си тефтерче от предния ляв джоб на ризата.

- Така… днес точно в 800 часа местно време заминаваме за Унгария. – започна обясненията си той без да надига глава от сивото тефтерче. – Румънците, поляците и хърватите са започнали офанзива тази сутрин срещу нашите съюзници. Ние ще бъдем разположени на хърватския фронт, хеликоптерите ще ни откарат до град Залаегерсег.
Отрядния направи пауза защото кацащият наблизо хеликоптер правеше невъзможна вербалната комуникация. Той погледна заместникът си и му направи знак да отведе отряда към хеликоптера. Войниците нарамиха бойното си снаряжение и се отправиха към превоза си.

„Само да пристигнем там ще им скъсам ушите от лицеви и тичане заради това, че днес на два пъти нарушиха разпорежданията ми, като не бяха готови за тръгване и не изпълниха заповедта да си стегнат багажа.” Помисли си старшината присвивайки очи към отдалечаващите му се подчинени.

Край на първа част…