Join the new world

Брой втори 12.05.2010

Заглавие: Параграф 22 - Битката за Унгария (втора част, продължение на първа част )



Хеликоптера транспортиращ 419-ти отряд кацна в южната част на град Залаегерсег, недалеч от езерото Балатон. Малкото населено место се намираше на около 30 километра от хърватската граница, която хърватските войскови части бяха вече пресекли и навлизаха към централната част на страната. Заповедите бяха повече от ясни, дивизионният командир се бе разпоредил пред подчинените си отрядни старшини точно след като пристигнаха:

- Оттук на Север не трябва и няма да мине нито един хърватски кърлеж!

Заповедта трябваше да бъде сведена до знанието на всички редници и ефрейтори. Batbaian нямаше търпение да се върне при подчинените си в палатковият лагер. Един военен Land Cruiser го докара точно пред подредения отряд. Неговият заместник Neznainiqotkrainiq веднага измери джипа с поглед и много му се прииска след войната да замени служебната уазка... можеше да се прибере с едно нова Тойота, взета на старо, "защо не" помисли си той "война е всичко се случва".
Batbaian скочи здраво на земята и пое право към Neznainiqotkrainiq.

- Всички ли са тук?- попита Batbaian заместникът си без дори да поглежда отряда.
Neznainiqotkrainiq погледна отново с полезрението си редицата.

- Тъй вярно господин старшина – рапортува сержанта.

- Много добре, веднага сто лицеви за дето не бяхте готови с багажа. Благодарете на The Dimitrator, сержант вие им следете дали отброяват правилно на глас.

Войниците подпряха длани на калната земя, като The Dimitrator усещаше добрите пожелания по негов адрес, но все още никой не бе разкрил най-голямата му тайна – обожаваше да прави лицеви опори.
След половин час наказателната акция свърши и мъжете от 419ти отряд започнаха да почистват личното си оръжие и да зареждат снаряжението си. Batbaian влезе в палатката напълно готов за предстоящият поход. Бойците застанаха веднага мирно при появата на техния командир в палатката.

- Тръгваме веднага на Юг към село Бак – отсече с привидно спокойствие старшината. – Селото е близо до ключов кръстопът където се срещат главните пътни артерии на 75то и 74то шосе, както и международният път Е65.
Batbaian разпъна една унгарска карта на която бяха отбелязани ключовите позиции.

- Нашата задача е да им направим засада и така да не им позволим да доставят провизии. Очакваме от там да мине транспортен конвой с лека охрана. Селото е в ръцете на хърватите, но разузнаването на съюзниците ни не е видяло никакво вражеско присъствие там.

След това двамата с Neznainiqotkrainiq продължиха да обясняват подробно маневрите, които ще предприемат.
Брифинга приключи и всички поеха през гористата местност. Трябваше да извървят десетина километра, като пътя им минаваше през няколко почти унищожени села. Прехода им не предлагаше нищо особено освен хладно време и труден терен. Някъде по средата свързочника на отряда vladisbg получи съобщение, че полски ВВС са ударили лагера на част от индонезийските дивизии разположени североизточно от езерото Балатон. Съобщението гласеше, че полските пилоти, управляващи испански самолети, с материали от Швеция и пари от Румъния са се насочили към Хърватските територии за презареждане и може да минат над българските позиции. Ефрейтор sunrize88 стисна автомата и още по силно зъбите си. Той мразеше въздушните атаки повече от всичко на света. Ако имаше такава предпочиташе да е в небето, но не можеше да е там защото го беше страх от високото, както и ненавиждаше да лети. Именно заради това се записа в „планинската дивизия” за да му се налага възможно най-малко да прави това, а ето, че сега гадните еденци искаха да го ударят в ахилесовата пета.

Обяд вече наближаваше и руините на Бак се показваха на хоризонта, като избити зъби в устата на стар хокеист. Batbaian спря групата и извика Julianos и manolveliki, тя бяха от добрите снайперисти и скаути в БА. Старшината махна и към Neznainiqotkrainiq, който не беше от добрите снайперисти и скаути, но пък беше от най-добрите заместник отрядни командири съществували изобщо, защото винаги колкото и да си противоречаха заповедите на командира му той успяваше да ги изпълни винаги без излишни въпроси.

- Ние ще останем тук за да си сверим часовниците с останалите отряди, а вие тримата огледайте наоколо и ми дайте пълна картина на обстановката – даде заповедта си старшината, като неспираше да оглежда хоризонта. – Искам да сте се върнали до 30 минути, нямаме много време преди 1600 часа когато се очакват хърватите.

Тримата се отделиха от отряда. На никой не му харесваше местността, защото беше открита без достатъчно възвишения и солидни постройки. Гората вече беше заменена от земеделски земи с посеви. Накъдето и да погледнеха пустошта им се присмиваше, а сивото небе чакаше вражеските самолети да го разпорят. Тежката картечница вече дотегваше на Dimitrator, а и мразеше мрачното време, но пък беше перфектно за бой, поне нямаше да умрат потни.
Минутите бяха дълги, всички се бяха спотаили и чакаха завръщането на тримата си другари, които се появиха точно 30 минути след тръгването си. Всъщност бяха завършили разузнаването още преди 10 минути, но Neznainiqotkrainiq никога не нарушаваше заповедите и щом старшината бе казал 30, значи 30 и така бяха прекарали 10 минути в чакане да изтекат 10 минути.

- Селото е напълно чисто –започна рапорта си сержанта.- Западно от кръстопътя от, където ще мине конвоя има старо стопанство, северно е разположена църква, а на Юг и на Изток има няколко по-големи кратера от бомби и в близост няма подходящи прикрития.
Batbaian през цялото време записваше в своето сиво тефтерче и накрая кимна одобрително и поведе редицата към края на продълговатото село Бак. Придвижваха се бавно и внимателно. Не след дълго излязоха на главния път. От него ясно се виждаше кръстопътя, като очакванията бяха че конвоя ще дойде от Юг и ще завие на Изток и след това ще продължи покрай езерото нагоре към централната част на страната. Batbaian нареди на smislinqga да заложи няколко капана около пътното платно. smislinqga беше повече разрушител отколкото сапьор, въпреки, че го биваше и в двете, предпочиташе да си играе на „заложи тротила”, отколкото „обезвреди тротила”.

Batbaian погледна към църквата, но отново не му хареса, не само защото ненавиждаше религията, но и защото беше на твърде видимо место. Приближаващият конвой щеше да гледа право на там в продължение на дълго време. Поседя известно време след, което се обърна към отряда:

- Neznainiqotkrainiq, вземи с теб Julianos, manolveliki, The Dimitrator, smislinqga, Iazovetz, sunrize88 и се разположете в старото стопанство така ще имате добра видимост когато конвоя приближава и както и когато завие в техния тил. Останалите идвате с мен – Batbaian погледна часовника си и добави. – Нямаме много време.

Neznainiqotkrainiq разположи войниците в стопанството, наистина изгледа от при тях беше отличен. Batbaian поведе останалите петима войника към единия кратер, който беше достатъчно дълбок, че да го използват като окоп, точно в този момент се чу далечен тътен, „о, не това са шибаните самолети” помисли си sunrize88. Втората група забърза и се вмъкна в кратера, започнаха да се зариват с пръст. Тътена се усилваше, всички гледаха небето, но самолети така и не се появиха. Беше явно, че не знаеха за тях и са минали по възможно най краткия маршрут към вътрешността на Хърватска.

Вече добре прикрита групата на Batbaian изчакваше, а часът вече беше минал 1630. Лекото размърдване на Ma3xNeo, привлече вниманието на всички, той направи знак сочейки западната част на пътя идващ от към селото. Един хърватски бронетранспортьор бавно се прокарваше път през отломките. В този момент повечето осъзнаха, че са чакали врага от грешната страна, нещо се е променило или си е било променено. Това беше вече без значение защото трябваше да се вземат незабавни мерки, групата на Neznainiqotkrainiq, нямаше никаква видимост към тази част на пътя.

- Бързо ме свържи с Neznainiqotkrainiq! - Каза Batbaian обръщайки се към Chicho Mitko.
След няколко неуспешни опита редника отвърна:

- Мисля, че станцията ни се е повредила, не мога да се свържа.
Положението се влошаваше защото вместо слабо охраняван конвой, пред тях се показваха фигурите на десетки войници и няколко бронирани машини, като камионите с провизиите се движиха в средата. Няколко от вражеските бойци завиха към селото, други двама тръгнаха право към стопанството.

В това време vladisbg бе застанал в единия край на сграда в която се бяха настанили и се опитваше да долови и декодира съобщение от щаба. След кратки опити разбра, че трябва да намери по-добра точка за по-чист сигнал. Съобщи това на командващият си и тръгна да заобикаля от горната част на ограденото стопанство, когато излезе чу далечният шум на машините, той веднага погледна през една от цепнатините на зида и мерна случващото се на малко повече от триста метра от тях. Веднага се втурна обратно:

- Сержант, има движение западно от нас.

Neznainiqotkrainiq излезе внимателно за да огледа какво става зад гърба им. Трябваше да сменят позицията и то бързо. Искаше преди това да се чуе с командващият си… но и те бяха възпрепятствани. Сержантът погледна към кратера в който бяха останалите, но комуникацията с жестове също не беше опция. В главата му нахлу мисълта, че са направили грешка разделяйки се, но нали заповедта беше издадена от командващият му, така, че нямаше как да е грешна.

- Вижте…. вижте пътя от юг – намеси се в мислите на колегите си manolveliki.
Конвоят който очакваха всъщност си идваше с малко закъснение от очакваната страна на пътя. В същият момент групата чу стъпки и говор от предната страна на сградата. Войниците се отдръпнаха от прозорците и застанаха от двете страни на стената на която беше входа. The Dimitrator и sunrize88 извадиха ножовете си тъй като бяха точно до входа, застанали на най-удобните позиции. sunrize88 все още беше изнервен заради самолетите, а The Dimitrator страшно се разсърди на хърватите, че бе действат по план и адреналина допълнително изостри реакциите. Двамата вражески войници влезнаха в притъмненото помещение. В момента в който прекрачиха вътре усетиха, че ще платят най-високата цена за своето невнимание. Със запушени усти и ножове в гърлата нямаше какво да направят.
Станцията на vladisbg се включи от другата страна се чу гласа на командващият им старшина:

- Ситуацията е максимално комплицирана, тръгнете към църквата, ние ще ви прикриваме, вторият конвой е още далеч и е по-слабо охраняван, като стигнете горе ще ни осигурите коридор за да дойдем при вас.

Групата на Neznainiqotkrainiq започна да излиза от северната страна на стопанството. Войниците се придвижваха бързо и максимално снижени до земята, като неприбраната земеделска реколта им даваше допълнително предимство. Първият конвой вече почти беше пристигнал до кръстопътя когато върху него се изля дъжд от куршуми идващи от един от кратерите. Batbaian и останалите му колеги в кратера използваха прикритието и изненадата за да нанесат тежки поражения. Няколко нападателни гранати извадиха от строя водещият БТР и зашеметиха част от първите войници. Вражеските части очакваха евентуална атака от селото, но не и от праното поле вдясно. Вторият конвой забърза ход, но още не откриваше огън защото беше далеч от мястото.

Neznainiqotkrainiq и следващите го войници вече достигнаха църквата и залагаха своите позиции вътре. The Dimitrator разполагаше картечницата така, че да има добра видимост към втория конвой, vladisbg му помагаше. Julianos и manolveliki се изкачиха в най-горната част и се приготвяха, като manolveliki измерваше с бинокъла си разстоянието от двата конвоя. След като направи това два пъти с по-малобройния, той свали бинокъла и извика към сержанта:

- Втория конвой приближава много бързо и скоро останалите ще бъдат в обхвата им! Забелязвам нашите хора там долу да се приготвят за изтегляне!
Neznainiqotkrainiq заемаха останалите позици с sunrize88 и smislinqga.

- Картечницата и sunrize88 огън по бронираната техника и пешаците от вражеските войски на Запад. Julianos и manolveliki искам да елиминирате колкото се може повече шофьори от втория конвой на Юг. smislinqga когато конвоите се срещнат точно на кръстопътя искам да ги вдигнеш във въздуха.

Batbaian разбра, че сега е момента за изтегляне, врагът от западната част на пътя прехвърляше част от огъня си към църквата. Куршум изстрелян от горната част на новото укритие уцели предното стъкло на втората кола от втория конвой, пронизвайки черепа на шофьора и карайки камиона да завие рязко надясно преобръщайки се до пътя. В редиците на хърватите настъпи объркване, разбраха, че си имат работа със снайперист и рязко намалиха скоростта, като войниците застанаха зад няколкото бронирани машини.

Групата на Batbaian бързо отстъпваше към църквата под постоянният обстрел на озверялата глутница от първия конвой. Куршум от автоматична пушка се вряза и разкъса тъканите в крака на Asparuh The Demon, който беше най-отзад в групата. Iazovetz видя другаря си, който въпреки болката се опита да остане на крака, но раната не му позволи да стори това и точно преди да падне той го хвана и успя да му помогне.

Chicho Mitko, беше специализирал малко неврохирургия преди да разбере, че мястото му е в редиците на армията. За него една рана никога не беше достатъчно сериозна и винаги приписваше цялата вина само и единствено на нервните окончания. Той се спусна до Asparuh The Demon, погледна раната и авторитетно заяви:

- Нищо ти няма младеж, куршума е влезнал и е излязъл. Реално те боли толкова и неможеш да ходиш само заради нервните клетки, айде имаме още малко до църквата.

В това време врагът бавно напредваше. Хърватите стигнаха до сградата в която до преди малко бяха Neznainiqotkrainiq и останалите. Опитваха се да се „залостят” там и да изчакат другия конвой.

Боят продължаваше вече повече от час. Откритият терен и изненадващата атака донесоха големи поражения за еденци. Първият конвой бе изгубил почти половината си жива сила, както и 1/3 от бронираните си машини. Вторият останал само с десетина войника една бронирана машина и 3 транспортни камиона. Те отчаяно искаха да се доберат до прикритието на старото стопанство.

Batbaian знаеше, че вече вероятно са поискали подкрепление и трябваше или да свършат с тях или да отстъпват още. Той се обърна към smislinqga:

- Щом навлезнат на кръстопътя активирай взривовете.
Самата църква нямаше да издържи още дълго на огъня, а и един въздушен удар и щяха да почиват в мир. Конвоят вече навлизаше на кръстопътя и завиваше наляво, когато две мощни експлозии взривиха останалите превозни средства и оставиха на место останалите войници от конвоя чиито крайници се разхвърчаха в различни посоки. Стотици шрапнели полетяха към първият конвой нанасяйки допълнителни щети. Напълно деморализирани и изтощени, останалите вражески части бавно започнаха да се изтеглят вероятно към окупираните словенски региони на Югозапад.

Пътят беше разрушен, врагът смазан, провизиите недостигнаха целта си и централна Унгария беше защитена.

---

---

---

---

Посвещавам на всички от 419 отряд "Генерал Владимир Вазов".

Българи знам, че в момента са тежки времена за нас в играта (а и не само). Но каквото и да става не се предавайте и помнете, че докато ни има ще, я има и България!

БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!!!