Join the new world

Предлагаме ви и очевидския разказ на лейтенант Колимечков, както е бил записан в неговия дневник:

“Ден 449

В навечерието на голямото настъпление на изходния рубеж за атаката се правят последни приготовления. От лявата ни страна врачанските доброволци се побратимяват с унгарците и пиянските им песни гарнирани с псувни и закани сигурно кънтят чак в румънския щаб. Не са поставили часови, но пред позицията си са разхвърляли стари партенки и мигом повяхналата около тях трева ме кара да да отправя молитва духащия откъм гърба ни вятър да не обърне посоката си. Отдясно командосите от Балканския взвод невъзмутимо дялат нови приклади за оръжията си, понеже на старите няма място за повече резки. В моята част ветераните подгряват новобранците с описания на пълчищата румънски клонинги, с които предстои да влезем в бой.
Атаката тръгна зле – още с първите крачки усетихме как земята под краката ни се превръща в тресавище и придвижването става почти невъзможно. С нули и единици румънският боен шаман Нимда пак бе забъркал своето най-зловещо заклинание – Бъгокалипсис! Трябваше бързо да се измъкнем от плаващите пясъци или щяхме да пропуснем цялата битка. Докато с мъка пристъпвахме из калта над нас загърмя “Полетът на валкириите” и трясък от хеликоптерни перки – прелиташе Балканският взвод. Забелязаха, че сме в беда, и спуснаха въжета, с които ни извлякоха от блатото. За да компенсираме ценните загубени минути поехме на бегом към румънските позиции, но когато наближихме на 400 метра защитният бараж от мамули, кюспе, кочани, булгур, силаж, меласа, ярма, трици и всевъзможни други земеделски деривати се сгъсти дотолкова, че решихме да подавим огъня на защитниците с няколко ответни залпа. Последва нова неприятна изненада - пушките се разпадаха от самосебе си в ръцете ни без да дадат дори един изстрел. Пореден удар от Нимда! Обезоръжени и приковани под усилващия се вражески огън се надявахме пробив в друга точка на фронта да отвлече вниманието от нас и ни даде възможост да се изтеглим без тежки загуби. По времето, когато снаряда с обеднен мамалиганиум изотоп-238 убил радиста на взвода, а мен пратил в безсъзнание, вече било ясно, че обрат в битката няма да настъпи, и сержантите решили, че няма смисъл да чакат повече. Под прикритието на запалените димки събрали ранените и отстъпили.
Отворих очи в светла бяла стая под грижовния поглед на два чифта красиви очи – един в очила, и един в сутиен и бяла престилка. На единия видях надпис “Rodenstock”, на другия - "Osztályos nővér Ilona Palfi”. Първата ми мисъл беше "Жив ли съм?!" Втората - "А пакета цял ли е!?" Проследявайки погледа и вещите манипулации на медсестра Илона установих, че и тя си задава поне един от тези два въпроса ...”

Предоставено за печат от сътрудник на Министерството на истината