Военен обзор 2012 „Съединението прави силата“

Day 1,830, 07:57 Published in Bulgaria Bulgaria by Sokrat87

Здравейте това е първата ми статия. Като начало кой съм аз. Партийна ориентация ВМРО няма особено значение за мен просто в РЖ това е партия с добри идеи и там както и тук няма особено влияние в политиката. Членувам в нея просто защото трябва да подкрепяш дадена идея. Като цяло съм надпартиен и играя за доброто и успеха на ЕБългария. Не съм танк не съм и фермер развивам се в златната среда. МЮ Цивилния корпус – същата причина там не съм зависим от никой не искам да ми се плаща за щета, нито да ми се казва къде и кога да се бия. Нямам много приятели в играта и никакви врагове. Като цяло съм един независим наблюдател на вашите безумия и държа да подчертая, че статията ми е писана от такава гледна точка, гледната точка на независим човек.
Първите думи от жаргона на играта които научих бяха тролня и рук. И се учудих колко често се употребяват. Още в началото разбрах, че за съжаление и тук както и в РЖ много повече гледаме как да си пречим едни на други, кат да се обиждаме до безкрай, как всеки да мисли за себе си, и как никога няма да може да се обединим около една важна за ЕДържавата идея.
Знаете историята за Хан Кубрат и наръча с пръчки. Ако не я знаете все тая пък и да я разказвам пак няма да помогне нали? Защо не сме силни във военен план? Отговора е много прост и нека минем вече към темата.
Ние нямаме постоянни приятели в играта може би без Русия И Чили, но какво направихме за тях всъщност? Нямаме и постоянни врагове. Помня как се бихме с Македония и Сърбия, а сега трябва да сме съюзници. Излязохме от ЕДЕН само и само, за да можем да се бием с Турция. Сега сме в мир с тях. Наскоро нападнахме Румъния сега сме в мир с тях, за да може да се бием с Гърция. Отидохме в Южна Америка на кръстоносен поход заради Чили и после си подвихме опашките и ги зарязахме. Това драги читатели се нарича непоследователност, а непоследователността води до провал. Армията ни няма никаква организация. От една година чета статии как всеки следващ президент ще прави реформи и как нещата ще станат по добре, но резултати реално не се виждат. В тази игра сами нищо не можем да постигнем. Създадохме СОТ за да сме независими. Ние да командваме парада не като в ЕДЕН нали? А реално помагаме ли ефективно на другите членове? Обградихме се със страни, за които сме Големия брат от който отчаяно се търси помощ, помощ, която не идва, защото трябва да започваме безсмислени псевдонационалистически войни със съседите ни, войни които не могат да бъдат спечелени. Виждам как Гърция и Турция си имат колонии в Африка и Азия и си ги държат без проблем, а ние успяхме да завладеем за постоянно два региона на Русия под наем... Войната е успешна драги читателю когато една нация е единна и когато управниците и имат ясен план, сигурни съюзници и цялостна идея с кой се воюва, защо и струва ли си риска.
В заключение ще кажа, че не участвам в конкурса с идеята, че ще спечеля нещо. Написаха се много по-подробни и хубави статии, а моята дори е малко далеч от темата. С тази статия искам да ви накарам да се замислите. Защото докато не разберем и осъзнаем, че „Съединението прави силата“ няма как да почнем да печелим на бойното поле. Няма картинки. Дълго и скучно предполагам. И цици няма, сори може би другия път 😃 По важното е, че няма рукове, тролни и обвинения. Айде това е от мен засега. Приятен ден и бой по Гърците!!! Да живее силна и обединена ЕБългария!!!