Малко история или ерепублик 20 месеца по-късно

Day 1,309, 06:27 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Klemensa

За тези, които очакват поредното реване колко е гадна играта, може да натиснете “Back” веднага ( просто си казвам, за да ви спестя времето).

Последната ми статия явно е отпреди 10 месеца, 10 месеца, в които имах по-належащи задачи от словоизлияни тук, време, в което бях тотален 2 клик режим с изключение на задълженията ми към армията, които стоически се стараех да изпълнявам. Не е учудващо, че повечето от вас няма да знаят кой съм аз, но за конкретната статия стига да знаете, че не съм баш вчерашен 😉

Историята е простичка , не е на известен президент, нито легендарен танк, а на средностатистическия балък дето влиза да убие някво време в играта. Декември 2009та, началото на одисеята. Какво може да се каже за играта тогава:

Икономически модул: 3 професии, като се надяваш да не почнеш да развиваш една от тях, защото в България тя нямаше как да вирее поради липса на регион богат на ресурси (нямаше кой да ти каже това естествено). Скил се дигаше бавно, от 5ти скил нагоре отнемаше 50 дена, ако не се лъжа, хората с 10ти скил бяха пълни зверове и легенди :ДЗаплатата стигаше г/д за 2-3 хляба, които пък се консумираха веднъж при смяната на деня и покриваха загубено здраве от работа и тренировка. Къщите – немислим лукс от порядъка на 20-30 злато. Фирмите немислим лукс от порядъка на 20-30 злато. Защо немислим ли? Злато не се печелеше на всяко ниво, само за медали ( отнеми няколко месеца да събера двайсетина злато, като не харчех за почти нищо). Имаше и едно животно наречено подаръци, които въстановпваха до 10 здраве на ден и не бяха евтинички.

Военен – човек удря максимум, забележете, 5 пъти на ден, не убийства, а 5 клика (АКО имаше битка, защото имаше и доста дни, в които от наша територия просто нямаше...). Въстановяването ставаше чрез болници, които покриваха точно 5 удара в най-добрия случай. (ако човек се биеше камикадзе, болниците нямаше да го въстановят и въстановяването от 20 до 100 здраве отнемаше чат-пат седмица). Битките се състояха в лупане по стена ( която изглеждаше по-яко между другото 😉). К5 пушката беше отново невъоразим лукс от порядъка на половин злато. Стрелял съм с такава точно 1 път, защото едно аверче от звода черпеше за рождения ден :Д Разликата между макс удара ми с к5ца и макс удара на най-силните танкове беше от порядъка на 1 към 6 (доста по-зле отколкото разликата ми в момента със същите хора ;о) Помня, че рекорда за най-много щета в една битка беше счупен от американеца Джамкемс , който удари 3дена поред в нея и направи астрономическите за времето си 135к щети. Малцина бяха танковете, които удряха за максимума възмножни удари чрез здравни пакети (45); дори и в най-епичните битки това бяха по 10-15 човека на страна. Участието ни във военния модул беше толкова лимитирано, че кефът идваше не от смехотворните 50 дмг, които минаваха покрай стената, а от разговорите в отрядните чатове. Да не пропуснем дигането на сила, което беше по 0.04 на ден или нещо такова :Д ( пак голяма мъка както много други неща).







Дойде и лято, дойде един президен, който пък после отиде и на море. Дойде и В2, където военният модул ни прати да играем на Хироус. Библиотеки, фитнеси, митнеси, здраве, щастие, сън, ала бала, човек не можеше да му хване края.Имаше около 10-15 скила, като човек трябваше да се надпва да си е сложил точките за правилните, които изплащата няколко пъпи по-висока заплата; в началото дори нямаше работа за много от скиловете, като се замисля :Д Много бъгове както може да се досетите, военният модул беше ужасТ. Като член на армията дори аз не се бих в продължение на седмици дори 1 път, защото беше ужасно и защото мъ бяхме отпуснали края и без тва :Д





После дойдоха битките (ужасни), които се оказаха брутално скъпи за повечето хора, здравето, което вече почна да се въстановява с хляб, който стигаше човек да бъде убит около 3 пъти ( което пък ставаше изненадващо бързо) . К5 танк струваше едно злато и стигаше за 1-2 дена здрави битки. Американците и китайците си въобразяваха, че играят едва ли не Старкрафт, циклеха ден и нош, правеха тактики и ни късаха отвсякъде. Толкова гадно, че последвахме примера на бат Емпи и отидохме на море :Д

Дойде и модулът, с който повечето от вас вече са запознати, ествествено отново претърпя доста промени. И тук сигурно идва въпросът какъв е смисълът на тези писания. Простичката истина е, че сигурно 1/3та от сънародниците ни в момента щяха да се откажат доста отдавна, ако бяха минали по този път. Играта беше бавна, гадна, тотално анти-юзърфрендли, на моменти досадна и обезкуражаваща. Така че, сега, когато я плюете, имайте предвид, че разполагате с нещо много по-лицеприятно. Факт е, че е много по-опростена, което не допада на хардкор старите кучета, но това е друг въпрос.

Истинската причина да е неприятна е защото губим и всички трябва да си го признаем. Разбираемо е, че никой не обича да губи, но да казваме, че е безмислена в момента няма да е напълно вярно. Оплакванията за решаването на битките от танковете все повече отпадат. Погледнете битките и няма да видите същите чудовищни числа, а и те вече не са непоправими. Нагледно доказателство са многото рундове срещу Турция, които спечелихме с наш бх с 300-400к, а отсрещният налял 1-2милиона. Когато редовите войничета като мен могат на хляб и танкове да налеят над четвърт милион за деня, е видно, че времената на ромперските изяви лека по лека отминават. Проблемът, че играта е небалансирана, се крие в самите играчи (и тяхното разпределение по съюзите), а не в създателите ( поне в момента горе-долу :д), а това е нещо, което е временно. Моят простичък съвет е: не я отебавайте категорично, отидете на море (шегата е много тематична, няма как :р), починете си и пак ще ви погъделичка да я разцъкате, пък и знайте, че винаги може да е по-лошо 😉 .


Хот чик:




Вот или съб, както щете, и без тва няма да взимам медал скоро време 😉
 .