Забавна войнишка история (2) или Ден 7 от хрониките на един Гъз

Day 1,696, 12:20 • Published in Bulgaria Turkey • by TurboGuz

След 40-на мин пристигнахме до един хълм. Ямахата даде заповед и цялата дивизия спря. Зачакахме инструктажа. След малко се появи изскачайки от танка с присъщата военна рутина. Събра ни и започна:
- Както знаете войната се води откакто свят светува, горе долу от тогава се водят и мирни преговори. И двете страни искат тотално неизпълними условия. Ние свобода за кюрдите, Черно море, да се превърне в езерото в задния ни двор, това значи два техни региона и да ги нахраним стабилно със свинско, не че и сега не им сервираме джоланчета. Те от своя страна искат Бургас, три синджира роби и най-елитния ни танк Флаусино, да му кръцнем чурката. Ясно е, че нищо от тези неща не може да бъде изпълнено. Президента ни изпраща на тайна мисия. Докато трае обсадата на Истанбул, трябва 4-ма от нас да проникнат в града и да отвлекат FatmaGul. Тя е възлюбената на турския везир Гур-гур-хан, определено ще е готов да даде всичко за свободата и. Ще я оковем в три синджира и ще му я върнем срещу Черноморското крайбрежие. Най-накрая ще приключим войната и ще заминем на почивка в Чили.
Тука в един глас се възпротивихме и аз и Комсомол и Ахтунг: Ма, как, командире, ние не искаме да спираме войната. Ямахата ни скастри, няма как, такова е решението на политиците, ние сме просто войници.
- Довечера, точно в 22:00 часа ФатмаГюл ще е на откриването на нов кебапресторант. Трябва да импровизираме и да я отвлечем по време на вечерята.

Трябва да се преоблечем като жени, да се забулим от петите до веждите и да проникнем по вода. Аз ще се представя за съпругата на мъртвия турски войн Слабия Удар, а вие ще бъдете моите прислужници.
- Но, Ямаха, възроптах аз - този не умря ли от спин.
- Не, умря от язва, но лъжеха всички, че е от спин, за да не закача никой жена му, след смъртта. Перфектното прикритие. - прекъсна ни Ахтунг

- На мисията отиваме, аз, ти, Гъзе, Комсомол и Ахтунг, много ще ни е полезен неговия турски. Тръгваме веднага, след като се премените, мили мои ханъми. На брега на Черно море ще ни чака ладия.

Никак не ни се нравеше идеята да се пременим като ханъми и да влезем в града без нищо повече от пистолети запасани в хастара, но щом спасявахме чурката на Флаусино, няма как, трябваше.
След 30 минути потеглихме, цялата дивизия подвикваше и подсвиркваше. Веднага след нас и те поеха към мястото на нашето бягство. Трябваше да ни покрият и подпомогнат изтеглянето, след като изпълнехме мисията.
На брега ни чакаше ладия, качихме се и отплавахме. В далечината вече отекваха първите изстрели. Битката започна, ех как ми се иска да бях там.
Не бяхме и час в лодката и към нас се приближи турски брегови катер.