Join the new world

Здравейте приятели,

Знанието е сила 2 приключи, награждаването също. 🙂 Нека сега да се насладим на оригиналните снимки, от които е направен колажа.



1. Паметникът на Шипка - огромният лъв с дължина 8 метра и височина 4 метра е отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптура Кирил Шиваров. Завързва се спор за лъва, който трябвало да гледа на север. Румънското правителство протестира, тъй като съзира някакви подбуди към освобождаването на Южна Добруджа, а Турция, Гърция и Сърбия протестират за посоките юг и запад. Накрая лъвът е обърнат да гледа на изток.



„И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!“
Иван Вазов

2. Александровската гробница от IV в.пр.Хр.
Предназначението на гробницата е било да даде последен приют на някой от тракийските владетели, чието име остава тайна за нас. Със своите стенописи и архитектура тя е един от бисерите на тракийското културно наследство по нашите земи и се нарежда сред най-големите съоръжения от този тип, открити до сега.



"От всички хора най-голям е тракийският народ - разбира се, след индийците; и ако ги управляваше един човек и бяха единодушни, биха били непобедими и далеч най-силни от всички народи по мое мнение. Но това е непреодолимо и невъзможно за тях и никога няма да стане; затова са и слаби."
Херодот

3. Музеят на мозайките в Девня представя римски и ранновизантийски мозайки от Марцианопол.



Мозайка „ГОРГОНА МЕДУЗА“ покрива пода на дневната стая – трапезария (8,00 x 8,00 м) и представя щита на богиня Атина Палада, украсен в средата с отрязаната глава на Горгона Медуза.

4. Храм-паметник Свети Александър Невски - Александър Невски е патрон на руския император Александър II и названието на храма е израз на благодарността на българите към Русия в лицето на императора.



След като руската флота бомбардира гр. Варна на 14 октомври 1915 г., обществените реакции са толкова остри, че се стига до преименуването на храм-паметника в „Св. Св. Кирил и Методий“. Това става с пълен консенсус от парламента (в това число и опозицията) и правителство. През 1920 г. отново е върнато първоначалното име „Св. Александър Невски“.

5. Манастир "Св. Иван Рилски"
Рилският манастир е основан през Х век от монаха-отшелник Иван Рилски през времето на царуването на цар Петър (927-96😎. Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски, който през възраждането основава тук килийно училище. Манастирът дава подслон на велики български революционери, сред които Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.



„За българския народ Рилският манастир е най-свято място за молитва и преклонение.“
надпис, табела пред Рилския манастир

6. Античен керамичен център край Павликени
Единcтвeният в цялa Югoизтoчнa Евpoпa Античeн кepaмичeн цeнтъp е създаден в края на I в. сл. Хр., още преди основаването на Никополис ад Иструм, след Дакийските войни на император Траян. Античнa пeщ зa пpaвeнe нa битoвa кepaмикa oт pимcкaтa eпoхa мoжe дa ce види caмo тук. Зa пpъв път пpeз 1971 гoдинa в мecтнocттa Въpбoвcки ливaди нa 5 км ceвepoзaпaднo oт гpaдa, e paзкpитa пъpвaтa oт oбщo 8 пeщи зa cтpoитeлнa и зa битoвa кepaмикa. В цeнтpaлният ceктop e paзкpитa вилa oт pимcкaтa eпoхa – тaкa нapeчeнaтa вилa “Рycтикa”, cъздaдeнa към кpaя нa I в. cл. Хp. и cъщecтвyвaлa дo втopaтa пoлoвинa нa III вeк. В съседство с вилата е открит античен керамичен център, където се е произвеждала художествена, битова и строителна керамика. В центъра имало множество грънчарски работилници и пещи. Пещите са били специални – на два етажа, част от тях е вкопана в земята. В някои от тях даже са намерени керамични съдове и инструментите на майсторите, които са ги изработвали.



Изследователят му Богдан Султов още през 70-те г. на миналия век го превръща в първия музей на открито в България. Той възстановява и цялата последователност на античното керамично производство. Всичко, което изважда от земята, след това археологът превръща в строителни материали, затова и сградите в центъра сега са напълно автентични.

7. Архитектурно-етнографски комплекс „Етър”
Единствен по рода си етнографски музей в България, намира се в покрайнините на град Габрово. Представлява музей на открито, чиято цел е да покаже какви са били архитектурата и битът на Габрово и района през втората половина на ХVІІІ в. и началото на ХІХ в.



„Да се знае – народ, който не поддържа традициите си, е обречен на забвение“ – надпис върху каменна плоча, комлекс Етър

8. Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница и е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. – началото на III в. пр. Хр. и от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.



"Но траусите, които във всичко друго изпълняват същото, както и останалите траки, постъпват по следния начин, когато някой се ражда или умира: близките сядат около новороденото и го оплакват за това, колко беди трябва да изстрада, след като се е родило, и изброяват всички човешки страдания; а умрелия погребват сред игри и веселия, като казват за него, че след като се е отървал от толкова много беди, се намира в пълно щастие."
Херодот

9. Национална астрономическа обсерватория Рожен е най-големият действащ научен комплекс по астрофизика в Югоизточна Европа.



Алберт Айнщайн обичал филмите на Чарли Чаплин и се отнасял с голяма симпатия към създаденият от него герой. Веднъж той писал в писмо до Чаплин: „Вашият филм „Златната треска” е разбираем за всички по света и Вие непременно ще станете велик човек.
Айнщайн.”

На това Чаплин отговорил така: „Аз се възхищавам от Вас още повече. Вашата теория на относителността никой в света не разбира, а Вие все пак станахте велик човек.
Чаплин”

Из „Физиците продължават да се шегуват“

10. Архитектурно - музеен резерват "Царевец", главна крепост на столицата на Второто българско царство (1185 – 1393 г.).

„Шум и песни от Хисар се чуват,
руйно вино кат вода се лей,
тази вечер Калоян пирува
в чест и слава на победната война.

Не пирува младата царица
мълчалива е обронила глава.
Тайно тя от гости си в тъмница
при пленени Балдуин се озова.“
Из „Търновска царица“, народна песен




"И ако някой днес чертае
картата на поход нежелан,
той истината нека знае -
ний внуци сме на Калоян!"
Киро Дженков

11. Пловдив, Старият град
Старинен Пловдив е разположен върху три от шестте хълма на града – Небеттепе, Джамбазтепе и Таксимтепе. Наслагвани столетия наред културни пластове определят днешния облик на Стария град. Античните, средновековните и възрожденските паметници съжителстват в неповторимо единство на територията на Трихълмието.
Хисар капия:



12. Музей Дом на хумора и сатирата, гр Габрово
И в миналото, и сега, да си роден в Габрово е нещо като привилегия. Габровци умеят да пестят и да се пазарят, защото пестеливостта тече в жилите им; знаят как се постига от нищо нещо - безценен урок от прадедите им, а зададе ли се криза - пускат в ход чувството си за хумор, защото друго не им остава. За тази най-спестовна и остроумна част от българското население се разказват многобройни анекдоти. Именно те са създали феномена "Габровски хумор", който е жив и здрав и днес.



"Казват, че габровци режат опашките на котките, за да се затваря по-бързо след тях вратата и да не изстива собата." Ето защо черната котка с отрязаната опашка се е наложила като траен символ на град Габрово.

„Казват още, че слагат кранчета на яйцата, та да си източат толкова, колкото им трябва - зер цяло яйце е много за една чорба!"

"…че нощем спират часовниците си, за да не им се изтъркват чарковете."

"…че слагат зелени очила на конете, когато им насипят в яслите талаш от стругованите гаванки - да мислят, че е сено."

"…потят се и в майсторлъка, и в пазарлъка."

"…когато гощават с чай, загряват ножовете - да не може с тях да се вземе от маслото."

"…за да не плащат на коминочистач, пускат котката през комина със запален вестник на опашката".

"…когато по света за нещо започне да се говори, в Габрово то вече се прави."

13. Ивановски скални църкви – град Русе
Отличават се от другите запазени скални манастирски комплекси в България с добре запазените си стенописи. За разлика от традиционните манастири, които се състоят от 1–2 църкви, монашеска и стопанска части, в Иваново има разклонена мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом и свързани с пътеки и скални стълби.



Църквите при Иваново са неделима част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на река Русенски Лом и нейните притоци в прочуто българско духовно средище.

14. Дяволски мост
Дяволският мост е над река Арда в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино, близо до село Дядовци и недалеч от село Латинка.
Една от легендите разказва, че турци гонели българска девойка, но когато тя минала по моста, на тях им се сторило, че виждат Дявола под него, затова се отказали да я гонят и тя се спасила.



„По древната вода на мойта Арда
ти пращам клонка български чемшир,
на веселба те каня, Ясус барба!
Затъжен съм за славен мъжки пир.“
Ивайло Балабанов

15. Покритият мост на река Осъм, гр. Ловеч
Мостът на Колю Фичето безупречно изпълнявал ролята, за която бил създаден, в продължение на 50 години. Сигурно щял да го прави още дълго, но неизвестен злодей го подпалил през нощта на 2 срещу 3 август 1925 г. Ловчанлии отново проявили солидарност в нещастието си и се обърнали за помощ към най-високите етажи на властта в София. Държавата отпуснала средства за строежа на нов мост и бил обявен конкурс за изпълнител. След преодоляването на много трудности новото съоръжение, вече от железобетон, е завършено през 1931 г. Този мост няма почти нищо общо с предшествениците си. Той представлява обикновено шосе с тротоари от двете страни. Тъй като споменът за романтичния и функционален мост на Колю Фичето никога не угасва в колективната памет на ловчанлии, през 1981-1982 г. е извършена реконструкция на съществуващото съоръжение и то придобива днешния си вид. Шосето е заменено с пешеходна алея, заобиколена от магазинчета и две сладкарници.



16. Мадарският конник



В скалите на Памир, в северен Афганистан, се намира изображение, което е сякаш двойник – копие на познатия на всички ни Мадарски конник. На местния диалект конникът се нарича „Мадара“(всъщност Модар). В епоса там се срещат и легенди за героя Ходжа Болгар, а има дори местности, названията на които звучат като Варна (Варну, Варно), Шипка (Шипки) и Шумен(Шуман). Повече от 800 са думите с еднакъв смисъл и звучене в езика фарси, официалният език на Иран, които загатват за някаква връзка с българския. Дори и днес там за красавиците се говорело, че „са хубави като българки“, а фолклористите откриват паралел между местните ритми и автентичната българска народна музика.

17. Хижа Безбог
Живописно място високо в планината на 2236 м



Съществува легенда за планината Пирин, свързана с произхода на името й. Легендата разказва как в една нощ, незнайно защо, Бог Перун така се разлютил, така треснал, че скалите около божественото му леговище се нацепили. Уплашени звездите се отронили тихо от небосклона, попадали между пукнатините, затреперили горко. Невестата на Перун, Ехо заоплаквала звездиците, закапали сълзите й над несретниците и всяка оросена от сълзите звезда се превърнала в еделвайс. Заради това чудно красиво цвете Бог Перун обикнал планината и никога не могъл да я изостави. Дал й и силата си, и името си.

18. Държавна опера Русе
На това място в град Русе преди Операта е имало църковен салон. Сградата на Операта е с аналогична на него архитектура.



19. Народен театър „Иван Вазов“
По време на бомбардировките над София през Втората световна война е разрушено Южното крило на театъра. След края на войната сградата е възстановена и отново отваря вратите си за публиката.




20. Белоградчишките скали



Легенди за Белоградчишките скали:
Тук всеки камък има история и легенда, пълна със страдание и героизъм, които да обяснят невероятната вкаменена хубост. Преди векове между скалите имало девически манастир. Рано всяка сутрин манастирските камбани приканвали за молитва обречените на Бога монахини. Най-младата сред тях, послушницата Витиния, не могла да скрие под расото своята красота. Мълвата за красотата на сестра Вита се разнесла навред из Римската империя. На един Петровден, когато хората имали право да посещават манастирите, съдбата срещнала Вита с римлянина Антонио. Те дълго криели любовта си от монахините. Но след година плодът на тяхната любов се показал на бял свят. Детски плач огласил килиите на манастира. Вита била разобличена и изправена пред строгия съд на монасите. Те решили да я прокълнат и изгонят от манастира заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон, умоляващ монахините да оставят Вита. И станало чудо. Изведнъж над скалите се извила буря, паднал гръм, земята се разтресла. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило - Конникът, Монасите и Витиния, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце.

За шаут:
Знанието е сила 2 - Отговори
http://www.erepublik.com/en/article/-2-18-2605721/1/20