Join the new world

...Луната грееше над нея и всичко и се струваше отново странно. Стаята и бе много тъмна, но това и носеше успокоение. Сивата светлината, падаща от луната, правеше мястото още по-романтично, а на нея и се искаше той да бе там. Отново отвори дневника, на същата нова страница, където беше написала за своето ново начало и записа всичко, което си спомни от първата им вечер заедно, насаме у тях.


„Започнах да му разказвам за своя ден, но Той все едно не ме чу…

Следеше жадно устните ми, гледаше ме в очите, прехапваше своите устни, докато накрая не стана и не ме целуна. Почувствах се замаяна, но ми хареса. Целунах го отново и отново, а той нежно ми нашепваше, че винаги ме е обичал и че винаги ще ме обича, независимо какво ще стане с него, мен или нас. Гледах с толкова топлина в очите си, че от радост те отново се насълзиха. Този път аз бях сигурна, че той е човекът за мен, че той е всичко, което някога съм търсила и бях права. Начинът, по който той ме докосваше , точно пасваше на моята същност, начина, по който ми шепнеше , начинът, по който ми показваше, че му липсвам винаги, че е готов на всичко за мен беше просто малък израз на чувствата му….

Но всичко това е само спомен, носещ ми единствено усмивка на лицето…”

Алия и той се бяха запознали в пространството, бяха от един град и това направи тяхната връзка по-лесна. За нея той беше млад и красив мъж, с черни очи, тъмна коса и уникален характер, подобаващ на 20-21 годишен мъж. А първата им среща беше в едно малко кафене на ъгъла на неговата улица, а тя сложи в дневника си малък спомен за това, пакетче от захарче с надпис отвътре , че тя е едно от най-красивите момичета, което Той някога е виждал.


Беше станало полунощ и тя не осъзнаваше, че ако сега се отдаде на нощните деяния утре, на другия ден, няма да може, да потегли към реалния живот. Това не я тревожеше, на нея не й пукаше за утре, тя живееше със спомените си сега, а това я караше да става все по-нервна и отново трепереше. Тя искаше да премахне всичкото това напрежение и пусна отново поредната бавна песен. В ушите и зазвучаха думи, които би казала единствено на човек, който заслужава да ги чуе, на човек, на когото тя има доверие. Бавният ритъм на песента я унесе, а тя засънува най-хубавият сън...