Българи от Македония/2 ИВАН МИХАЙЛОВ
Day 1,618, 07:52
•
Published in Bulgaria 
•
by
•
by Avitohol17
Иван Михайлов Гаврилов е роден на 27 август 1896 г. в махала Ново село на гр.
Щип. Най-напред учи в родния си град, а след това в Солунската българска
гимназия „Св. Св. Кирил и Методий". В първия том от спомените си Ив.
Михайлов разказва за радостта и възторга от присъствието на българските
войници в Солун и в пансиона на гимназията, където са настанени. Той напуска
гимназията и заминава за Щип само дни преди началото на
Междусъюзническата война (1913 г.), когато градът попада окончателно в
гръцки ръце. Същата година той продължава обучението си в Скопската
сръбска гимназия, която завършва през 1915 г. От там той научава и сръбски
език, който ще се окаже много полезен през следващия период от живота му,
когато ще възглави борбата срещу сръбските окупатори и денационализатори.
В спомените си Михайлов отбелязва, че за пръв път се е сблъскал именно в
Скопие със сръбската арогантност и антибългарска злоба. Тогава той за пръв
път се среща и със сръбския престолонаследник българомразеца Александър
Карагеоргиевич, който ще заплати с живота си скъпа цена за кървавите си
престъпления към народа ни в Марсилия през октомври 1934 г.
През Първата световна война (1915-1918 г.) Ив. Михайлов е чиновник в
Щипската община и за кратко време, в края на войната, служи в българската
армия. След демобилизирането си постъпва да учи право в Софийския
университет „Св. Климент Охридски”, като същевременно е привлечен да
работи и като секретар на Задграничното представителство на ВМРО в София,
под прякото ръководство на своя бележит съгражданин Т. Александров.
Близостта му с Александров в София и важните задачи, които изпълнява му
дават възможност да навлезе дълбоко в тайните, структурата и механизмите за
управлението на ВМРО. Ив. Михайлов за известно време е пунктов началник на
ВМРО в София, като същевременно поддържа и тесни връзки с български
военни и водещи политически дейци. Още като ръководител на Студентското
дружество прави първите си опити в областта на публицистиката и в теорията
на революционното дело.
Негова инициатива от 1921 г. започва да излиза Сборник “Илинден”
АКО СЪМ БЪЛГАРИН НЕ СЪМ ЛИ МАКЕДОНЕЦ?
Млад човек от вардарската наша област, добър
българин, ми поставя в писмо въпроса, който
стои в горното заглавие.
Отговарям му публично.
Ако те запитат какъв си (по народност), ще
отговориш, че си българин.
Ако си запитан откъде си – отговаряш, че си от
Македония. Но може в тоя случай да кажеш, че
си “македонски българин”, или “българин от
Македония”. С такъв отговор веднага си
изяснил коя е народността ти и коя по-точно е
родната ти страна. Подобен изчерпателен
отговор е особено нужен за пред чужденците.
Не е нужно, няма никаква причина да
премълчаваш, че си от Македония. С това не се
услужва на твоята българска народност.
Напротив, принася й се услуга когато чужденците узнават, че в Македония
живеят българи.
Със задоволство казват, че са от Македония и нашите съотечественици турци,
власи, гърци и прочее. Ще си позволя да удължа статията с един бегъл мой
спомен, който се отнася до последните ми срещи с нашенци-турци.
С жена ми минах турската граници през септември 1934 г. Стигнахме до малко
селце южно от планината Странджа. Първите жители, които видяхме, ни
поясниха веднага, че били “македоняли” (македонци), бежанци от Битолски
окръг. След няколко километра срещаме буден човек, запътен с кон към Лозенград. Узна, че сме българи и побърза да каже, че е от Куманово, но не
забрави да добави “македоняли”. Коларят пък, който ни возеше към същия
град, с особена гордост – съвсем по свой почин – започна да ни разказва: “Бен
македоняли им… (аз съм македонец…). Избягах поради сръбския терор. Бях
член на ВМРО; може да сте слушали за тая организация. Мнозина в нашето
село бяха смазани от бой; създаде се една афера. Тук е вече и цялото ми
семейство. Доста известни на мене факти изнасяше този добряк, у когото бе
оставила следи от омраза сръбската полиция. Спряхме в Окръжното управление
в Лозенград. Приставът, който ни посрещна, като чу, че сме българи, без
никакво бавене отвърна: “бенди македоняли им” (И аз съм македонец). Оказа
се, че е братовчед на познатия нам Сали, в чиято къща в село Осеново,
Горноджумайско, бяхме два месеца преди това. Роднините му бяха окачили
малък негов портрет в стаята си, където ни приеха. Но чрез портрета не
можахме да го познаем. На другия ден взехме влака за Цариград. След около
половин час ни посети в купето нисичък, симпатичен човек. Първите му думи
бяха: “Ефендилер, бенда ищипли им” (Господа, и аз съм щипянин). Той се
грижел за пощата във влака, която се помествала в съседното до наше купе.
Изкарахме приятен разговор за родния ни град. И този човек с някаква радост
посочваше, че е от Македония. След един месец, когато бяхме вече в град
Кастамону, отбивайки се за малко в едно кафене, при нас доближи стола си
един възрастен човек и се представи със следните думи: “Аз съм македонец;
преди Балканската война бях офицер в Кукуш; от тогава съм преселен в
Турция…”. В Анкара пък, влизайки с полицаите в един дюкян за плодове,
стопанинът, като по поръчка започна: “Виждам ви няколко пъти да минавате
край дюкяна ми. И аз съм македонец, от Радовиш съм…” А единият от
приставите, който повече от две години бе причислен към нас, беше от Охрид.
Той като по обичай на всеки турчин ми заявяваше: “Бен македонялъ им…” и
започваше да превъзнася красотите на Охрид, прибавяйки и горчивата си
болка, че е така далече от родния край.
Просто за учудване бе тази кратка, отсечена увертюра при всяка наша случайна
среща със съотечественици – турци: “И аз съм македонец.”
Но нито един баварец, нито един сицилианец не скрива името на родната му
Бавария или Сицилия, независимо, че първият се смята германец, вторият
италианец.
Преди 34 години в България дойде на власт една сърбофилска група. Тя
побърза да заличи името Македония що се отнася до околиите около Пирин. От
това остана доволен само Белград, комуто изнася хората да мислят, че
Македония е само онази област, която се намира под негова власт.
И днешна Югославия преследва българското име така неотстъпно, както беше и
при кралския режим в нея. Титовите комунисти с всички средства се мъчат да
изкоренят българското име в заграбените македонски околии, като го заместват
с названията македонец и македонка.
Но в нашите противомерки трябва да бъдем тактични и много проницателни.
Налага ни се много труд, за да изясняваме, че има разлика между географско и
национално име. Но е почти излишен труд да забраняваме названието
македонец. Вместо него най-подходящо е, както вече казах, да се казва
“македонски българин”.
Впрочем, светът много добре е знаел, че ние сме българи даже когато всички
наши организации са се наричали македонски..[/b]
Едно интервю с него-- http://www.youtube.com/watch?v=gOo_4tlsffI
[img][/img]
Щип. Най-напред учи в родния си град, а след това в Солунската българска
гимназия „Св. Св. Кирил и Методий". В първия том от спомените си Ив.
Михайлов разказва за радостта и възторга от присъствието на българските
войници в Солун и в пансиона на гимназията, където са настанени. Той напуска
гимназията и заминава за Щип само дни преди началото на
Междусъюзническата война (1913 г.), когато градът попада окончателно в
гръцки ръце. Същата година той продължава обучението си в Скопската
сръбска гимназия, която завършва през 1915 г. От там той научава и сръбски
език, който ще се окаже много полезен през следващия период от живота му,
когато ще възглави борбата срещу сръбските окупатори и денационализатори.
В спомените си Михайлов отбелязва, че за пръв път се е сблъскал именно в
Скопие със сръбската арогантност и антибългарска злоба. Тогава той за пръв
път се среща и със сръбския престолонаследник българомразеца Александър
Карагеоргиевич, който ще заплати с живота си скъпа цена за кървавите си
престъпления към народа ни в Марсилия през октомври 1934 г.
През Първата световна война (1915-1918 г.) Ив. Михайлов е чиновник в
Щипската община и за кратко време, в края на войната, служи в българската
армия. След демобилизирането си постъпва да учи право в Софийския
университет „Св. Климент Охридски”, като същевременно е привлечен да
работи и като секретар на Задграничното представителство на ВМРО в София,
под прякото ръководство на своя бележит съгражданин Т. Александров.
Близостта му с Александров в София и важните задачи, които изпълнява му
дават възможност да навлезе дълбоко в тайните, структурата и механизмите за
управлението на ВМРО. Ив. Михайлов за известно време е пунктов началник на
ВМРО в София, като същевременно поддържа и тесни връзки с български
военни и водещи политически дейци. Още като ръководител на Студентското
дружество прави първите си опити в областта на публицистиката и в теорията
на революционното дело.
Негова инициатива от 1921 г. започва да излиза Сборник “Илинден”
АКО СЪМ БЪЛГАРИН НЕ СЪМ ЛИ МАКЕДОНЕЦ?
Млад човек от вардарската наша област, добър
българин, ми поставя в писмо въпроса, който
стои в горното заглавие.
Отговарям му публично.
Ако те запитат какъв си (по народност), ще
отговориш, че си българин.
Ако си запитан откъде си – отговаряш, че си от
Македония. Но може в тоя случай да кажеш, че
си “македонски българин”, или “българин от
Македония”. С такъв отговор веднага си
изяснил коя е народността ти и коя по-точно е
родната ти страна. Подобен изчерпателен
отговор е особено нужен за пред чужденците.
Не е нужно, няма никаква причина да
премълчаваш, че си от Македония. С това не се
услужва на твоята българска народност.
Напротив, принася й се услуга когато чужденците узнават, че в Македония
живеят българи.
Със задоволство казват, че са от Македония и нашите съотечественици турци,
власи, гърци и прочее. Ще си позволя да удължа статията с един бегъл мой
спомен, който се отнася до последните ми срещи с нашенци-турци.
С жена ми минах турската граници през септември 1934 г. Стигнахме до малко
селце южно от планината Странджа. Първите жители, които видяхме, ни
поясниха веднага, че били “македоняли” (македонци), бежанци от Битолски
окръг. След няколко километра срещаме буден човек, запътен с кон към Лозенград. Узна, че сме българи и побърза да каже, че е от Куманово, но не
забрави да добави “македоняли”. Коларят пък, който ни возеше към същия
град, с особена гордост – съвсем по свой почин – започна да ни разказва: “Бен
македоняли им… (аз съм македонец…). Избягах поради сръбския терор. Бях
член на ВМРО; може да сте слушали за тая организация. Мнозина в нашето
село бяха смазани от бой; създаде се една афера. Тук е вече и цялото ми
семейство. Доста известни на мене факти изнасяше този добряк, у когото бе
оставила следи от омраза сръбската полиция. Спряхме в Окръжното управление
в Лозенград. Приставът, който ни посрещна, като чу, че сме българи, без
никакво бавене отвърна: “бенди македоняли им” (И аз съм македонец). Оказа
се, че е братовчед на познатия нам Сали, в чиято къща в село Осеново,
Горноджумайско, бяхме два месеца преди това. Роднините му бяха окачили
малък негов портрет в стаята си, където ни приеха. Но чрез портрета не
можахме да го познаем. На другия ден взехме влака за Цариград. След около
половин час ни посети в купето нисичък, симпатичен човек. Първите му думи
бяха: “Ефендилер, бенда ищипли им” (Господа, и аз съм щипянин). Той се
грижел за пощата във влака, която се помествала в съседното до наше купе.
Изкарахме приятен разговор за родния ни град. И този човек с някаква радост
посочваше, че е от Македония. След един месец, когато бяхме вече в град
Кастамону, отбивайки се за малко в едно кафене, при нас доближи стола си
един възрастен човек и се представи със следните думи: “Аз съм македонец;
преди Балканската война бях офицер в Кукуш; от тогава съм преселен в
Турция…”. В Анкара пък, влизайки с полицаите в един дюкян за плодове,
стопанинът, като по поръчка започна: “Виждам ви няколко пъти да минавате
край дюкяна ми. И аз съм македонец, от Радовиш съм…” А единият от
приставите, който повече от две години бе причислен към нас, беше от Охрид.
Той като по обичай на всеки турчин ми заявяваше: “Бен македонялъ им…” и
започваше да превъзнася красотите на Охрид, прибавяйки и горчивата си
болка, че е така далече от родния край.
Просто за учудване бе тази кратка, отсечена увертюра при всяка наша случайна
среща със съотечественици – турци: “И аз съм македонец.”
Но нито един баварец, нито един сицилианец не скрива името на родната му
Бавария или Сицилия, независимо, че първият се смята германец, вторият
италианец.
Преди 34 години в България дойде на власт една сърбофилска група. Тя
побърза да заличи името Македония що се отнася до околиите около Пирин. От
това остана доволен само Белград, комуто изнася хората да мислят, че
Македония е само онази област, която се намира под негова власт.
И днешна Югославия преследва българското име така неотстъпно, както беше и
при кралския режим в нея. Титовите комунисти с всички средства се мъчат да
изкоренят българското име в заграбените македонски околии, като го заместват
с названията македонец и македонка.
Но в нашите противомерки трябва да бъдем тактични и много проницателни.
Налага ни се много труд, за да изясняваме, че има разлика между географско и
национално име. Но е почти излишен труд да забраняваме названието
македонец. Вместо него най-подходящо е, както вече казах, да се казва
“македонски българин”.
Впрочем, светът много добре е знаел, че ние сме българи даже когато всички
наши организации са се наричали македонски..[/b]
Едно интервю с него-- http://www.youtube.com/watch?v=gOo_4tlsffI
[img][/img]
Facebook
Twitter
Discord
Comments
Поклон пред Ванче !
A da go zemete bez race i toa nemien
taman rekov deka eve bugarive moze i za prijateli da gi smetam
eve nekoj izrod koj e so izmien mozok kako tebe koj jade gomna i Makedonec pravi bugarin deka bil
Mihajlov e Makedonec ama se prodal za pari i stanal bugaroman
Od Stip sum i jas, pradedo mi BOG da go prosti e bil vo cetata na Mise Razvigorov koj se e borel bas protiv vrhovistite - odnosno Makedonci koi za pari se kazuvale bugari
dedo mi se znael so ovoj mihajlov uste od deca uste ko mal bil ispod mira trista vira
Смешници сте .Когато фактите говорят и маймудонците млъкват
Тој е сметан за предавник од официјалната историска наука во Македонија и славен како голем револуционер во Бугарија. Сепак, два факта за Михајлов се неспорни - тој дека бил лидер на ВМРО по 1924 како и тоа дека се изјаснувал како Бугарин. Иако Михајлов не признава посебна национална самобитност на населението во Македонија, тој се залага за назависна и обединета Македонија со главен град Солун.
Babachewich za6to ne pi6e6 na bulgarski?Kwo im prawish shpaliri na teq izmennici na rod i rodina.Da gledat interwiuto s Ivan Mihailov i togawa da qdat gomna
Поклон
Во моментов кога односите ни се сеуште кревки баш и не е вкусно и тактички да се внесуваат РЛ истории кои само повеке ќе не збунат и раскарат едни со други. Играјте дружете се за сега тоа е доволно оставете ја историјата на историчарите.
Avitohol17@ Таквите како тебе се причина зошто македонците и бугарите сеуште се разделени, ова не е речник кој треба да не зближува. Со омаловажување и плуканје на лугето кои ги нарекуваш свои браќа само им даваш материјал на оние кои потоа во Македонија со прст ја покажуваат Бугарија како непријател а тие не работат за наши заеднички интереси. Пред да кажеш нешто размисли добро.
О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?...Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..."
Паисий (1762)
Никога няма да спра да показвам истината не се заяждам ,това си е наша българска история!!!!!
Изменници на род и родина нямат място тук
Persej Makedonski@ И Централистите и врховистите во ВМРО по националност се изјаснувале Бугари. Нивните разлики биле идеолошки . Врховистите влегувале вршеле терор врз турците и бегале а од тоа најмногу страдало недолжното население. Тоа е причината зошто четите се судирале. А за иделошките разлики тоа е веке друга тема.
Avitohol17@ Денес е факт дека постои Република Македонија како држава и секој има право да се декларира онака како се чувствува. Со насилното наметнување на национален идентитет ти всушност го омаловажуваш и навредуваш другиот и покажуваш непочитување на неговото мегународно гарантирано право. На тој начин никој нема да те слушне тебе и историската вистина, а само ке го продлабочи јазот кој како што кажав никому не му е во полза освен на заедничкиот ни душман.
Изменници на род и родина нямат място тук
.. и повторно навреда.
Инаку пред десетина години Тодор Александров го рехабилитираа во македонската историја иако сеуште магливо и задскриено се зборува за нив овде. Пред некоја година и Ванчо Михајлов го ставија во музејот на восочни фигури, срамежливо и под изговор дека ке ги стават сите и добри и "лоши" ликови од македонската историја. И тоа е некаков успех оти јас кога учев како дете и на двајцата ни првата буква не смееше да им се спомне. Така да и ова е напредок, нели, мирна вода брег рони xD
Не съм злонамерен ,а само факти цитирам,кой как се определя си е негова работа/Персей имам впредвид/ а Иван Михайлов се определя -БЪЛГАРИН от МАКЕДОНИЯ
Аре бой сега кой е по-по-най.
Сите бугари со македонци - Сега кво праим : )
a, kako se narekuvale -koga vekje im bilo sram da bidat -bolgari?kazuva pajsij? i zosto se sramele?tebe te prasuvam so turskoto ime ...avitohol...pa uste 17-ti .a kaj ti se drugite 16 multinja , a ?nesreko niedna?
Nikoga nqma da prestana da im nabivam v durwenite glavi 6to sa 🙂
Македонци нямав история пък взимав от нас 🙂 Няма едан Македонец да му е дядо бил Македонец 🙂
Това су Българи който су 100 години под асимилация, трябва време ал 4е се пък върнев 🙂
Оби4ам ви братя Българи от Македония 🙂
Абе дај доста со статии за кој бил бугар, а кој бил македонец
Да ја играме играта за забава и заедно да победуваме во битките, а не за национално докажување кој што бил...