Join the new world

Това е втора част на един разказ писан в умопомрачение 😉
Първата част можете да прочетете тук.


Пикселите на Боговете
(или Бъгави Богове)
(част 2)

Автори:
Марк Златомиров
и
Яромир Сигрица

(част 1)
Повечето хора си представят подземното царство като нещо отвратително. Серни ями(не такива в които се сере, а ями със сяра), озъбени голи дяволи, които бодат мъчениците с остри предмети, лава, жега, кръв... Абе като всеки нормален ад. Двете богини и нещастното NPC се озоваха в един точно такъв ад. Фалосос изобщо не забелязваше, че го гледат 27 учудени дявола, а просто продължаваше да стиска Венера за гърлото с всички сили и да кълне.
- Ах ти твар божествена, ще те удуша като новородено недъгаво спартанче! После ще ти избода очите и ще нахраня гаргииииаиааааххъъъъъъ.
Маву беше успяла да си пъхне два от пръстите в устата на Фалосос и сега я разпъваше, като прашка. С другата ръка му беше бръкнала в ухото и това беше адски подла хватка!
Фалосос пусна пребледнялата от липса на въздух Венера, която за всеобщо щастие нямаше как да получи мозъчни увреждания, и започна да подскача като обезумял в опити да хвърли Маву от гърба си. Най-накрая успя. Чернокожата съблазнителка се просна като чувал до Венера и в момента, в който се надигна да продължи битката получи едно задно копито в челюстта... Същото се случи и с Венера, само че нея я уцели в корема и пак я остави без въздух... Добре, че вече беше свикнала, та не се притесни толкова този път.
- Вие гадни божества - започна отново да кълне бесният полу-кон полу-човек - сте напаст, която не мога да сравнявам дори с троянците... Не, патки с патки! Не онези троянци а тея дето ви налазват компютрите - как по дяволите сте минали първите уроци в тази игра? Нима корупцията и до тук е стигнала? Не ми стига, че съм NPC написано от най-некадърните програмисти, ами и съм в игра играна от най-малоумните същества! - Фалосос погледна към небето(Не беше небе а таван на пещера) и изкрещя с налудничав фалцет - Ако има справедливост, нека да се скапят сърварите на тая проклетия, за да мога да си почина малко!
Маву се доближи до човека-кон и му шибна един цигански през лицето, ама така, че всяко кокалче от ръката й усети.
- Млъкни бе! - Фалосос се съвзе. – Привличаш ненужно внимание...
- А, извинете?!! – любезен и изискан глас достигна до ушите на Маву. – Бихте ли ми казали, по каква работа идвате при нас?
Говореше червен като домат дявол, ама само с един рог на челото. Черната пантера, кентавъра и Венера, която само си надигна главата от земята, се обърнаха към говорещия. След минута изпитателно мълчание, дявола рече:
- Ще задоволите ли, уважаеми, моето искрено любопитство?
Фалосос нещо го прихвана. Изрева бясно. Изправи се на задни копита и с предните се разходи по главата на изненадания дявол.
- Бягайтеееее!!! – извика панически кентавъра и хукна на някъде. Стъписани двете богини го последваха без да знаят защо.
През това време обратно в Асгард.
Суматохата беше стихнала. На трибуните на арената беше останал само Один, Тор и още няколко десетки трупа на треторазрядни богчета, плюс четири вълка – мъртви съответно.
- Какво стана? – рече Тор, след като се огледа и осъзна, че и Маву и Венера са изчезнали. – Къде са двете богини?
- Венера се оказа по-хлъзгава отколкото очаквах! Не знам как, ама ме усети, че ще правя телепортираща магия на Фалосос. Тя и нейната дружка се качиха на кентавъра и избягаха заедно с него в подземното царство.
- Брей, тая тъпа пача как ловко се измъкна. Ха! И то от нас - “Северните Кости”!
- Именно за това ти ще я последваш! – сухо отсече Один.
- Моля? Аз ли? А защо не... – фиууууу - ... мърдата Локи, например? – последните думи Тор изрече в огромната подземна пещера. – Да тееееее ... в дъртия чичка...
- АААААААААААААААААААААААААААААААА!
Тор погледа невъзмутимо източника на този пукащ тъпанчетата писък, намиращ се под краката му.
- Какво сакаш бе еднорог?
- Ааааааа може ли да ми станете от топките?? Моооля ви? - Беше еднорогият дявол, чиято глава Фалосос беше разбил. Беше си лежал в безсъзнание докато Тор не беше телепортиран право върху топките му.
- Че аз да не съм седнал върху тях, че да ставам бе мършо?!
- Ами дръпнете се да не седнете върху тях!
- Кво ми рече?!!! – Тор посегна за чука си и с цялата си сила го стовари върху рога на червения.
Дявола умря на място от собствения си рог. Другите 26 червенушковци не посмяха да кажат и “копче”. Тор злобно ги огледа всичките, а те като срещаха погледа му се правеха, че не го гледат и си подсвиркваха.
- Ей ти! Който ме гледа накриво! Кажи ми...
- Не, не, не бех аз господине! – запелтечи дявола и веднага скочи в най-близката серна яма(ама не със сяра, ами баш серна).
- Успокойте се другари, рогати комунисти, – започна бога с гръмотевечния чук – никой няма да убивам повече, ако ми кажете дали сте виждали две богини и един кентавър?
- ??????????????... Мамка ти и преводача развален! - Дявола се изплю на земята а плюнката се изпари за нула време от жегата - Сори, преди малко си лафих с един китаец и ми се бъгна преводача и...
Преди да се усети, Тор се озова до дявола с проблемите, хвана го за врата и му шибна два шамара.
- Спокойно бе пич, каквото кажеш това сме видели!!! - изхленчи той.
- Аз не искам да виждате каквото ви казвам, а да ми кажете какво сте видели!
Дружината се погледа учудено и няколко дявола избутаха, явно най-интелигентният, по-напред.
- Миии... Таковата... Ако сме видели това, което вие не искате да сме видели, май ще е по-правилно да сме видели това, което не сме видели, но бихте желали да видим, защото нали се сещате, че работата с виждането е много деликатна макар и много хора да не го виждат това...
- Ъмм..
- -... И понеже виждането иска и смелост да бъде изказано, за да свеждаме въпроса до виждане на вътрешночовешката истина за виждането на душата и нейните желания...
- К'во под...
- -...И тук виждаме един невидим до сега парадокс свързан с това, че душата ни изобразена с нейните вътрешни желания е недостижима за простото око и само Създателят може да я види и...
Дяволът се стовари на земята с 2 рога и един скалп по-нисък. В същото време, докато Тор си чистеше чука 24 ръце посочиха посоката в която се бяха отправили Богините и вечно недоволният Фалосос.
На северния бог по едно време започна да му става топличко. Докато се разголваше забеляза, че дяволите давали яко експириенс*. (Опита на героя. Всяка изпълнена задача или убито ъщество дават различно количество опит в зависимост от трудността.)
- Брех, виж ти!
Без да мисли много Тор се върна при другарите. Той се приближи внимателно към тях, така че да не го усетят, криейки чука си зад гърба. Когато бе достатъчно близо им скочи и започна да ги полага. Дяволите се паникьосаха, запищяха и започнаха да тичат като мухи без глави. Някои обаче се оказаха по-съобразителни и си спомниха за единствения рогат, който се бе спасил в серната яма.
Трупането на опит обаче даваше преднина на панически бягащите герои. Богините едвам успяваха да насмогват на темпото на Фалосос, когато изневиделица...
- Майка тииииии... - Фрас! Кентавъра се строполи напред без видима причина и остана учудващо мълчалив. Богините се заковаха на място и се спогледаха в недоумение. Венера се престраши и отиде да види какво се е случило.
- Хей, Фалосос, добре ли си??? - Никакъв отговор - Фалосос, как си?????? - никой! - Конче...
- Майка ти е кон ма! - сопна се тънкообитното NPC.
- Не ми говори так...
- Щи говоря както си искам, ти първа ме нарече кон!
- Ами аз се притесних, че си умрял и...
- До сега само ме викаше да ти спасявам кожата, а сега вече си мечтаеше да съм умрял ли?!
- Нееее! Просто падна съвсем неочаквано и аз...
- Ми как да не падна неочаквано!? - Фалосос се върна малко назад и на едно място предното му копито потъна в твърдата земя все едно няма нищо там. – Шибани пиксел шейдъри*!(Пискъл Шейдъри – спомагат за образуването на по-добър анимиран образ. Шибани Пиксел Шейдъри – спомагат за образуването на нерви.) Няма да забравя веднъж преди 3 години, в алфа версията*(Алва версия – първата годна за ползване версия на един продукт. Обикновено е съпътствана с огромно количество грешки и недомислици, които се отстраняват в процеса на алфа тестването.), както си препусках по една поляна изведнъж пропаднах и падах повече от 14 часа преди някой от бавноразвиващите се адмодухове да се усети и да ме върне на повърхността... Толкова бъгове, че вече без думи останах.
Чернокожата богиня й писна да слуша мрънкащият кентавър.
- Е сега на къде, кентавре? – рече Маву
- Ам чи де да знам!
- Е как така?!! На къде ни водеше до сега?
- До сега си спасявах кожата!
- И къде мислиш, че сме сега?!! – включи се Венера в разговора.
- Да ти приличам на мислител! Абе какви са тези тъпи въпроси? Аз като съм NPC не означава, че трябва да знам всичко свързано с тази игра. А и колкото по-малко знам толкова по-жив ще съм!
- Вени мани го тва тъпо магаре и да си хващаме пътя.
- Глей я па тая - пътя щяла да хваща!? - Фалосос скръсти ръце на гърдите и я изгледа отвисоко. - Нали не знаеше къде сме бе кюнец?!
- Аве ей! Смрадльо чифтокопитен! Ако не искаш да те превърна в жаба си дръж езика зад зъбите!
- Като стана въпрос за магии, ти няма ли да ми благодариш, че ти спасих живота горе на арената?
Богинята на плодородието понечи да каже нещо, но не се сети какво и остана с отворена уста. След малко размисъл.
- Чакай малко, магарокентавър такъв! От какво си ме спасил?!! Венера ме спаси, че те призова на точното място в точното време.
Фалосос изпръхтя от изумление. Не ги понасяше тез богове, но нямаше начин трябваше да ги търпи. Проблема не бе в това, че са го обидили, а в това, че си приписаха негови заслуги. Всичко друго би понесъл, но не и подобно нещо.
- О, Боже! – Миг след възклицанието Фалосос се зачуди що за идиот ще програмира такава реплика за NPC в игра населявана от над 3 милиона бога!? – Виж чернокожа примадоно, давай да намерим терминал*(Терминал – Обикновено с това се означават изходите на летищата... В случая не е така.) от който да извикаме адмодуховете да ни измъкнат от тук, че кой знае на какво ниво се намираме и колко е опасно.
- Добре, страхотна идея, но къде ще намерим терминал?
Тримата се умислиха и накрая Венера възкликна радостно.
- Сетих се! – Тя посочи с пръст на север, макар да не знаеше, че сочи натам и извика щастлива – Ще питаме онзи огромен мускулест демон с тризъбеца и островърхата опашка, който... който... който държи разчленен труп в лявата си ръка... – след две секунди размисъл. – Нека си свърши първо работата с трупа. – след още четири секунди размисъл. – Може би ще е по-добре да питаме онзи по-малкия до него! – осем секунди по-късно. – Някакви други идеи?!!
През това време Тор търпеливо чакаше с високо дигнат чук петимата останали дяволи в серната яма да им свърши въздуха. Минаха пет скъпоценни минути преди да се появи първата глава.
- Мама му деба големи дробове имате, бе ей! – и с тези думи му стовари чука отгоре. Другите четирима като усетиха какво става решиха да се удавят, но да не си дадат експириенса на варварина. – Гадове долни, (псувни, псувни), да ви (още малко псувни)!
Тор беше бесен! Ей тия ако ги беше убил щеше да качи левел. За да си успокои нервите направи упражнението за дишане, на което го беше учил един японски бог пленник от земите на шинто религията.

Один седеше замислен вгледан в прекрасната природа на северният полюс, която имаше много лед и лед, и още лед, и малко повече лед заедно с лед, и много студ, и малко сняг за капак. Богът се чудеше как по дяволите някакви никакви жалки божества се бяха подиграли с него – най-силният бог, управник на най-силния клан... Колкото повече мислеше толкова повече се убеждаваше, че Тор има пръст в цялата каша. Това леке отдавна претендираше за трона му.
Това би обяснило, защо той толкова бързо тръгна след двете жени, защото са му съучастнички. Дори той сам поиска да отиде да ги гони. Даже настоя. Не не, той ме заплаши, че ако не иде ще се самоубие от мъка.
- Мръсник! – извика с целия си глас Один. – Неблагодарник, а той ми беше като първороден син! Твар нищожна! Ще те смачкам!... ТИИИИР! Ела в тронната зала. Имам задача за теб!
Могъщ еднорък войн влезе със стъпка вселяваща уважение дори в самият Один. Безброй белези покриваха лицето и откритите гърди на бога-войн, който не бе срещал нищо, което може да го уплаши в тази игра. Прелестна пелерина от тежки кожи на бели сибирски папагали стигаше до ботушите му от кожа на свиня майка. Ръкавиците му бяха последният писък на модата изработени лично от Пиер Карден в знак на почит, а мечът – 4 стъпки дълъг – беше изрисуван със сцени от живота на Тир. Всичко беше там, от раждането до отхапването на ръката му от Фенрир... Вълчето не беше виновно, той го обичаше и до ден днешен ходеше да го храни, и да си говори с него.
- Пратил си ми уиспър*(Уиспър – Буквално преведено от англиски – шептя. В случая е използвано за да се назоват моменталните съобщения, които героите могат да си изпращат) да дойда, Один. – рече с механичен глас Тир. Заради машинката, която му помагаше да говори, защото си беше загубил гласа на един футболен мач. – Казвай по-бързо, че тамън съм по средата на един куест.
- Кой?
- Оня със сребърния мамут! Вече повече от година не мога да намеря копелето.
- Аха. – Один неволно погледна към любимите си мамутски кости. За щастие Тир не забеляза, защото си бъркаше в носа. – Ами нали знаеш то сребро да търсиш сред сняг...
- Да бе да го... Ама казвай сега, за какво ме викна?
- Искам да поговорим за брат ти...
- Кой от всичките? – Один знаеше и владееше много неща, но едно нещо му куцаше – не можеше да си държи патето в гащите.
- Тор.
- Пф, тва педи ли? Ахахах, какво за него? Да не го е набило гаджето му и сега да ме викаш да му помагам?
- Не, той ме предаде и от теб искам да го проследиш и да го убиеш, него, Венера, Маву и едно откачено NPC кентавър – Фалосос.
- Е то всичко хубаво ама нали ти казах, че куест*(Куест – мисия, която дава предмети и опит на този, който я изпълни) имам...
- Аре бе куест-муест*(Куест-Муест – Допълнението Муест показва изключителната ерудиция на говорещия. То е предупреждение към другите участници в разговора да подхождат с огромно уважение и деликтност към интелектуалеца отсреща.). Ще ти дам много експириенс и найри(паричната единица в играта – заимствана от нигерийците) за таз работа, но няма да фигурира официално никъде в твоя акаунт*(Акаунт – В един акаунт може да има много герой принадлежащи на един и същи човек... Нещо като шизофрения – в един човек е пълно с хора... Глупава работа!).
Тир се зачеса по ташаците, винаги си ги бараше като мисли.
- Виж синко. Аз знам, че обичаш животни и кучета по особен начин. За това ако го направиш това за мен, ще ти дам Цербер.
- Ама оня на Херкулес който е!??? – очите му станаха на понички.
- Ами... сега... Определено ще прилича на неговия. То и той си го харесва, нали не искаш Хари да се разтрои и да ни надуе главата с липсващото му пале.
- Добре съгласен съм! Пък и Фенрир си има нужда от дружка!
- Браво моето момче! Обичкам те... по мой си начин.
След кратката прочувствена сцена Один обясни на Тир случката и как Тор го е предал.
- Сега искаш ли да те пратя по следите на това мерзко изчадие?
- Не още тате, искам първо да си приготвя багажа, да оставя храна на Фенрир, да полея цветята и да помоля съседката да ми наглежда иглуто докато ме няма.
Один изгледа сина си изпод вежди, но беше свикнал със странностите на боговете... Та нали самият той си играеше с костите на мъртъв сребърен мамут...

Фалосос бе транспортен кентавър, така бе програмиран, и за определена сума той превозваше товари из целия свят на боговете. Това значи, че на практика той знаеше къде се намира всеки град в играта. В подземния свят имаше един голям и пет по-малки. Всеки град имаше уейпортал*(Уейпортал – Голямо нещо, което се ползва за бързо патуване на големи разстояния... Обикновено е безплатно...), но само в големите имаше терминал.
- Фалосос, това с петте злато си беше жив грабеж. – мрънкаше Маву седейки пред Венера върху гърба на кентавъра. – Не може да струва толкова много до най-близкото градче!
- Стига ми надува главата. Аз вече съжалявам, че ви припомних моите функции.
- Какви функции?! Та ти беше в същата посока... Това е все едно да ни таксуваш за това, че се прибираш в къщи.
- Вкъщи!? – Възкликна Фалосос с възможно най-възмутеният си кентавърски глас. – Да, права си... Само дето обикновено не се прибирам в къщи натоварен като обикновен кон! Ще е хубаво ако даже си ми благодарна, че не ви таксувах двойно!
- Но ти ни таксува двойно! – Възнегодува Венера.
Фалосос присви невинно рамене и каза:
- Икономическа криза, какво да го правиш, трябва да се живее някак си.
Не след дълго тримата излязоха на главния път. Нямаше много трафик. По-голямата част от минувачите бяха някакви подземни богове нисък левел, все още развиващи се. Обаче всеки се засмиваше като подминаваше сладката групичка, две богини от горния свят омазани с прахоляк и сяра, и кентавър с изплезен език, който едвам се влачеше, защото имаше негативно влияние върху скоростта си от адския терен. Дори сакат, недъгав, еднокрак и гърбав демон превозвач ги беше задминал и им се смя.
- Не мога повече така! – викна Венера. – Аз слизам!
- Съжалявам гълъбче, но докато не ви закарам нищо не можеш да направиш. Докато товара се превозва, носача и багажа му са имунизирани към всичко.
- Изглежда това е единственият плюс... А ако може и да ни закараш преди да умрем от старост би било отлично! – Маву седеше със скръстени ръце и изтръпнал задник от 5 часовото яздене.
Венера беше я прегърнала отзад и беше отпуснала нежната си глава на рамото й. Само това помагаше на Маву да не излезе извън нервите си. В този момент на Венера й хрумна един екзистенциален въпрос.
- Защо няма начин да се предвижваме от точка до точка за по-кратко време?
- Ама че си тъпа. – констатира Фалосос. – Нали точно така се озовахме в подземното царство!
- Ъммм... Вярно... Аз таковата... Съжалявам. Знам, че не съм от най-умните...
- Това всеки го знае, кажи нещо ново.
- Млъкни бе чифтокопитно! – Чернокожата богиня не можеше да търпи някой да се държи така с любимата й. – Венера притежава много качества, които ти с конската си същност не можеш да видиш!
- Като например какво?
- Ами, като нап...
- Ето ви най-накрая! – задъхан мъжки глас рече зад гърбовете им.
- Кой пък е това? – изписка Фалосос.
- Тор! – извика от радост Венера. – Ти дойде да ни спасиш!
- Като ви гледам, май, смъртта наистина ще е спасение за вас. – с насмешка рече среброокия мъжага. – Спри, кентавре!
- Ами не мога!
- Заповядвам ти да спреш!
- Ни мога бе! – пищеше Фалосос.
- Не ме ядосвай! Първо теб ще убия, аз ти казвам. Спри!
След като не спря и този път, Тор, извади своя чук и замахна към главата на кентавъра. За негова изненада чука все едно беше ударил плътна стомана и рикошира право в каската му. Удара беше достатъчно силен, за да го повали на земята в несвяст. Фалосос треперейки от нервен тик, бавно минаваше покрай проснатия северен бог.
- Маву, дай някакво въже.
- З�