По повод смяната на времето :)

Day 5,604, 12:16 • Published in Bulgaria Bulgaria • by GubAncho Otroven and Corrupted

В тая наша къща, всичко се крие и се държи под ключ - ядене, пиене, тоалетни принадлежности, посуда...всичко бе, всичко! И всеки ходи с връзка ключове и ехидна усмивка, знаейки, че държи нещо, от което някой друг ще има нужда и ще изпадне в такава, а сиренето, както е известно, е с пари.
За да ти се услужи с нещо от гореспоменатите, трябва или да се молиш или да си готов да влезеш в битка на живот и смърт. Само, че на молбите се гледа с лошо око - един вид си слабак и след като прибягваш до такива жалки прийоми, то не заслужаваш течния шоколад, или пяната за бръснене, или каквото там си заключил зад девет катинара, затова или се бий или яж сливов мармалад и разпенвай домашния сапун от баба си, за да се обръснеш.
Вече колабирам за нещо сладко, поне малко по-вносно от мармалада и вежливо мъцвам в посока на баща ми:
- Дай малко течен шоколад от запасите си ве.
Все едно му поисках първородния син, брат ми демек, за жертвен курбан.
- На мен като ми свършиха самобръсначките миналата седмица и аз ти поисках, подчертавам - НАЗАЕМ, ти к'во ми каза? Да съм си купувал повече, нале? Мажи ся от сливите и нагъвай! Да си си купил шоколад - тъй ми отвръща.
- Ма нали аз ти го взех тоя шоколад оня ден ве! - репча се аз.
- Да, да. Бурканче от двеста грама за което ми взе осем лева. Мажи там ся.. - забива ме той и ме заобикаля.
ПОЛОДИАХ!!! Не стига, че мислех да му го таксувам по десет лева тоз шоколад, но влязох в някаква промоция, сега и нагло ме отрязва. Ей затова му отказах самобръсначка миналата събота - щот знам, че тъй ше направи тая.
Ще поискам от жената държаща ключовете на склада за сапун, паста за зъби и тоалетна хартия. Все ще изрови и нещо сладичко.
- Мамоооо, мааааамоооо - лигавя се аз, а физиономията ми е едно към едно с онова умилителното емотиконче (ей такова ☺️) - нещо сладко да ти се намираааа?
- Ти кой беше!? - връща ми се отговор държан три дни във фризер и на мен кръвната ми захар пада вече до критични нива.
Тази жена ме е раждала. Представяте ли си???
Опитвам се да я сплаша:
- Веднага ми дай оня номер на който се обаждаше едно време, за да се отказваш от мен чрез Държавен вестник! Ще извикам социалните, да знаеш!
Няма и намек за трогване.
Вика ми:
- Пълнолетен си, мойто момче - извикай ако искаш и ония от центъра за бежанци.
Даааа, по-късно пак ше крия вилиците и лъжиците...
Кротвам се аз, но само дебна да излязат и глей к'во става.
Оп, след час и двамата се изнасят нанякъде.
Хващам се да преровя местата за които знам, че могат да бъдат скривалище.
В една кутия от обувки, затрупана сред буркани консервиран гьовеч (колко плоско - знае, че не обичам гьовеч, а не знае, че първо там ще проверя?) откривам така лелеяния течен шоколад. До него кротко, но странно предизвикваща ме, отлежава подкова суджук "Карловски".
Сега, според това дали ви отвращава комбинацията от суджук с течен шоколад или не, то аз или не смесих едновременно двата подвида в устата си или пък ги смесих и замезих яко. Абе, дайте да не се лъжем, големи хора сме - нагъвах "Карловски" с "Финети", пък ме имайте за луд, ваша си работа. Само да ви кажа, че за обстановката, в която израснах, смесването на взаимноизключващи се продукти е нещо съвсем обичайно (както върви, днес ще сме на пипер с мляко и каперси - "Що пък да не върви!? И двете са зелени на цвят." - иди го опровергай!), а вероятността "Новичок" да е излязъл като откритие от нашата кухня е напълно допустима.
Захлебих здраво, биохимичния състав на организма ми се балансира за едно известно време, но нещо ме човъркаше. Не може само тези две неща да крие този човек. Той е като бясна катерица на транквиланти - не спи зимен сън и целогодишно трупа запаси на всякакви места.
Бутнах едно кашонче, някакси нелогично поставено в един от ъглите на рафта и то издрънча подозрително. Отварям го (иначе затворено с двойна преплетка на капаците и теглено тиксо през средата - само катинар не му беше сложил) и - майкоооооу!
Два буркана с двулевки, бисквити в тенекиена кутия (тия струват най-малко дванайс лева) и "Нивеа Мен" голяма опаковка.
Когато ме види да се мажа с разни афтършейфи след бръснене вика - "Каквой туй мацотене, дето го практикувате с майка си, не мога да разбера! Аз през живота си не съм ползвал козметики."
Не ползваш, а? Не разбираш как другите ползват, м? А сега ще разбереш какво означава "Спестяванията на населението се топят".
Аз пък събирам еднолевки. Сега като ги заменя с двулевки, ще докажа теорията, че не може някой да забогатее, без някой друг да обеднее, а господин "Кожата ми е естествено гладка и не се изприщва след бръснене" ще добие представа за мащабите на инфлацията в българската икономика.
Правя го това, както и бъркам с два пръста в опаковката с крема, за да се намажа обилно, колкото и да нямам сериозна нужда, но авантата си е аванта. Мисля, че имам малко време, за да потърся къде жената отрекла се от мен преди час крие скъпата паста за зъби - трябва да залича уликите от зъбите си.
После ще се излегна и ще очаквам с нетърпение канския рев, който ще бъде предизвикан от промяната в депозита на баща ми.
Наближава лятното часово време. Време е да разчупим зимната заспала обстановка..


от Иван Иванов, който се надявам скоро да си издаде поне част от лакърдиите официално 🙂