Join the new world

·
2043 година
Русия отдавна беше спечелила войната и беше присвоила цяла бивша Украйна към територията си.
САЩ и ЕС се бяха разпаднали на съставните си части.
Доларът изчезна като световна валута и беше заменен от рублата.
Някои по-далновидни държави (като България), дори разпродадоха златния си резерв, за да си купят рубли.
Руската икономика процъфтяваше, но страната имаше голям проблем - огромният мигрантски поток от цял свят, опитващ се по всякакъв начин да влезе в държавата-гигант.
Едновремешната лудост за печелене на зелени карти за Америка беше заменена с лотарии за червена карта - така се казваше временното разрешение за живот и работа в съвременна Русия.
Веригата "Вкусно и точка" беше заменила прозаичния и доскучал на всички "Макдоналдс" в 191 от 193-те държави в света (след разпада на САЩ и анексирането на Украйна). Нямаше само в Македония и в Северна Корея.
В Македония - заради неразрешени спорове кой е откривателят на веригата (македонците бяха сигурни, че това е дело на Александър Македонски).
В Северна Корея - понеже Ким Чен Ун беше далновиден и не искаше да разглезва народа си. Днес им даваш фаст фууд, утре ще поискат да имат интернет или да си избират различни от установените прически...
Президентът Владимир Путин беше преизбран за осми път с 99.98% гласове (дори и в руското общество явно имаше 0.02% неблагодарни хорица).
И макар вече 90-годишен, той не се отказваше да служи на доброто и да се бори с всички сили срещу злото.
В няколко поредни години България кандидатства за членство в престижния Азиатски съюз (АС), в който влизат икономическите тигри:
- Русия (къде без нея?)
- Афганистан
- Таджикистан
- Киргизстан
- Туркменистан
- Пакистан
- Узбекистан
- Сирия
- Монголия
- Абхазия
- Южна Осетия
За съжаление обаче кандидатурата на милата ни рóдина беше отхвърлена поради непокриване на всички критерии. Някои българи започваха да подозират настоящия премиер Костадин Костадинов в продажничество и обслужване на западни интереси. За да разсее съмненията за себе си, министър-председателят беше забранил използването на всякакви атавистични западни глупости като Фейсбук, Инстаграм, думата "инфлуенсър", смартфони, лаптопи, дебитни карти, западни коли и т.н.
За няколко месеца българският автопарк се преобрази тотално. Изчезнаха чупливите Аудита и безбожно скъпите Мерцедеси и БМВ-та. Вместо тях по улиците вече имаше само евтини и надеждни Лади, Москвичи, Жигулита, Зазки, а по-заможните се дърпаха по светофарите с Волги и Зилове.
Но родолюбецът Костадинов не спря дотук. Той изгони всички чуждестранни хранителни вериги, които ограбваха българския производител - Лидл, Била, Кауфланд, Метро, Т-маркет, ЦБА...
Сега клиентите можеха да купуват наистина качествени храни, а не само еврогейски ГМО-та. Е, имаше известни трудности с отглеждането на български банани и мандарини, но българинът вече беше минал веднъж през тези перипетии преди около 100 години, така че това не го плашеше.
По-възрастните си спомняха с умиление как преди години г-н Костадинов се беше преборил да запази българския лев и да не приема ретроградното евро.
Но трудните времена изискват решителни лидери и след победата на Русия в специалната военна операция, г-н Костадинов поведе нова битка - за въвеждане на рублата като българска национална валута.
"Битка" всъщност е силно казано, защото съпротива нямаше, народът вече беше помъдрял след десетките години пагубна демокрация. Демокрация, която го съсипа финансово, културно, политически, здравословно, емоционално...
И добре, че беше Русия, пак да ни подаде ръка и за пореден път да ни извади от мизерията!
Десетките развращаващи частни канали по телевизията бяха закрити. За да бъде гарантирано, че в България дезинформация няма да има, беше оставен само един канал - Канал 1. Сутрешният блок още го водеше поостарелия Георги Любенов, но гостите му вече бяха само истински родолюбци и доказани с годините топ анализатори. Такива като Боян Чуков, Пламен Пасков, доц. Вацев, проф. Иво Христов, Нешка Робева, Велислава Дърева, полк. Николай Марков, Киро Брейка... Все хора от сой!
Обедната емисия новини се водеше от Явор Дачков - човек с безспорен морал и доказана журналистическа етика. Той често включваше своите пробивни колеги пряко от най-горещите точки в страната. Вчера беше включил ексклузивно острието Соня Колтуклиева от парламентарния бюфет с репортаж за грамажа на депутатското кюфте.
Днес пък беше изпратил полиглота Николай Бареков да отрази патриотичната драма с ваденето на кръста от ледените води на река Тунджа и цяла България беше притаила дъх пред телевизорите.
Г-н Костадинов знаеше, че за да е щастлив народа му, трябваше да му дава не само хляб, но и зрелища. Затова възложи на най-добрия режисьор по тези географски ширини Максим Генчев, да направи филм за новия Левски - Петър Волгин. Ерудираният г-н Волгин от няколко десетилетия се опитваше да отвори очите (или по-скоро ушите) на българите, които слушаха единственото радио в страната. И сякаш все не успяваше да получи признанието, което заслужаваше.
Премиерът Костадинов знаеше това и милееше за своя съратник по геополитическа линия. За щастие филмът на Максим Генчев се оказа тотален хит - нещо, напълно очаквано за негова продукция. В последните години той беше увековечил в поредица от блокбъстъри Слави Трифонов, Мартин Карбовски, Румен Радев, Делян Пеевски и Ахмед Доган.
Феновете на режисьора го боготворяха и като го видеха по улиците, се опитваха да му благодарят с пари и пастърма. В такива случаи той побягваше, защото имаше достойнство. Докато бягаше от пастърмата, Генчев за малко щеше да се озове под гумите на един форд. Шофьорът на колата наби спирачки и започна настървено да натиска клаксона: би бит - би бит, би бит - би бит, би бит - би бит...
...Би бит - би бит, би бит - би бит, би бит - би бит - от няколко минути звънеше алармата на айфона на Копейкин. Пак беше сънувал мокър сън и трябваше да си смени бельото, защото скоро щеше да има патриотично-интимна среща с Цончо Ганев във форда си.

Kal In