Join the new world

Already have an account? Login



What is this?

You are reading an article written by a citizen of eRepublik, an immersive multiplayer strategy game based on real life countries. Create your own character and help your country achieve its glory while establishing yourself as a war hero, renowned publisher or finance guru.

Гълъбин

Day 5,539, 15:31 • Published in Bulgaria

• by AudAncho

Не, не съм сбъркал името и не е в служебния кабинет на предателя Радев. Става дума за едно момче, което го усещах като брат.
Бе 1989-та. Пролетта. Никой и не подозираше какъв вътрешнопартиен преврат ни готвят през ноември. Поне не и аз. Живеех в безгрижно социалистическо ежедневие. Излъгах, разбира се - грижи все имаше. Карах тролей по линия 2 и се бях запознал с интересен човек - потомък на Фердинанд. Незаконен, но истински. Доказателства имаше много, но "черешката на тортата" бе една бутилка вино с името на майка му, която получила в Кобург. Тя лично ми го разказа. Но героят е един от внуците й.

Не помня кога се запознахме, но веднага си паснахме. Слушахме "Enigma", "Dead Can Dance", "Jean-Michel Jarre", "Βαγγέλης" и разбира се - "Pink Floyd".Говорехме не само за песни и музика Бе с 10 години по-малък от мен и го усещах като по-малък брат, защото ме питаше за всичко и се вслушваше в съветите ми. Стремях се да му споделям грешките си, за да не ги допуска. Получаваше се. Да, допускаше свои - времето бе друго и опасностите нови.

Учеше в едно особено за онова време училище с профил "Керамика", но и в графиките си го биваше. Не харесвах всичко и си го признавах. Това му харесваше. Мразеше да го лъжат, пък даже хва;ейки го. Но вкусът си е толкова лично, че понякога се чудя как се излъчват победители в конкурси, свързани с изкуството и културата. Радвам се, че успя да се научи спокойно и разсъдливо да приема критиките. Е, донякъде. Творците са свръхчуствителни същества. Но няма пълно щастие.

Когато стаба 10-ти клас, се появи нежелание да следва обичайния път - Средно образование - ВУЗ. Аз самият точно на неговата възраст получих първата си 4-ка. Даже за срока. Бях толкова обезсърчен от несправедливостта в заплащането, че направо бях пред прекъсване. Представете си - отличник, който изведнъж си намалява успеха и прекъсва. Причината за всичко това ли? Ами ето я.
Няколко години участвах в археологически разкопки и смятах да стана археолог. Другият ми избор бе хуманна медицина. Но... след един ремонт, разбрах, как плочкаджия с две мозъчни клетки и едва завършен 8-ми клас, взима за ден толкова, колкото лекар и археолог за месец. Направо бях съсипан!Завърших, някак си, 10-ти и 11-ти клас. Пак бях отличник, но не с две 5-ци, както обикновено, а с 5;54. Направо на границата. Спаси ме това, че не учехме 12 години. А цената бе - съботата не бе почивен ден, както днес.

Всички помним, как в Средното една година бе ужасно дълъг срок от време. Затова и разбирам ужаса на Гълъбин. Да, прекъсна. Бе на върха на щастието си - ходеше по всяко време навсякъде и рисуваше с особена жар. Но след година реши да учи и записа вечерно. Завърши. Повечето му съученици кандидатстваха в обичайните ВУЗ-ове. Не и той, Постъпи в частна Академия.

Както всяко дете, така и той бе бунтар спрямо начина на живот и мислене на родителите си. Те бяха вегетарианци. Естествено той прекаляваше с месо, алкохол, цигари и всякакви наркотици. Но и това бе до време. Когато се видяхме за последен път, той бе спрял цигарите и останалите наркотици и даже бе твърдо решил да спре и бирата.Бях щастлив! Поне за него имаше невероятно бъдеще.===============Бе 11 август 1999-та. Имаше слънчево затъмнение, което наблюдавах през стъклото от маска за заваряване. По онова време бях пазач в село Рельово, Самоковско. Денят бе горещ, но по време на затъмнението осезаемо захладня. Стана ми ясно какво бедствие би била Ядрената зима или подобно явление заради изригване на множество вулкани.Нямаше реакция от животните на явлението. Поне не и сред тези около мен. Кучетата си лежаха спокойно, кокошките се разхождаха на сянка сред гората треволяци, а магарето на съседа ревеше точно в 12:30. Нищо необичайно! Избих няколко патици на SEGA-та и легнах за обичайната следобедна дрямка. Така минаваха дните по онова време - селска идилия с чист въздух и скука.

След 8 дена, обаче,се случи нещо странноСънувах, че съм морето. Аз обичам морето, макар повечето ми рода да е планинска. Не просто обичам морето, аз го обожавам! Топло, спокойно море, с приятен пясъчен плаж. Не влизам повече от метър-метър и половина дълбочина - предпочитам да усещам пясъчното дъно под себе си. Влизам САМО и ЕДИНСТВЕНО, ако морето е с пясъчно дъно и ако е спокойно. Е, да, ама в съня си знаех, че макар и близо до брега, под мен има метри до дъното. Но най ме учуди това, че наоколо бяха само скали. Никакъв шанс да вляза в морето! И въпреки това бях в него. След миг вълна ме удари в близката скала. Изпитах ужас - почнах да потъвам и... изведнъж всички тревоги изчезнаха. Бях спокоен и по някакъв странен начин почнах да се издигам без да си помагам с ръце или крака.. И тогава се събудих.

Бях сина леглото. По телевизията даваха посредствен съветски сериал за кралица Марго. Замислих се за съня си. Да сънувам, че се давя бе странно. На 17-ти, преди два дена, бе станало земетресение в Турция - Черният 17-ти август, както го нарекоха. Да, бях съпричастен към жертвите, но аз съм човек, който е хладнокръвен в аварийни ситуации. Пък и не сънувах, че пропадам, например. Странна работа! Но сънят си е сън, макар и странен.

По онова време мобилна връзка имаха малцина, а аз не бях сред тях. Пък и нямах нужда. Всъщност, нямах и обикновен телефон. Когато исках да общувам с някого, му отивах на гости. Така се правеше "едно време".
Не помня причината, но имах работа в София и наминах към Гълъбин. Очаквах интересни разкази, защото смяташе за 11-ти да на Камен бряг - съвършеното място да видиш пълното слънчево затъмнение през 1999-та.

Вратата отвори майка му. След обичайните поздрави, попитах:- Къде е Гълъбин?- О, той е високо!- На Рила ли?Той бе от ония откачени люде, които изкачваха Мусала за Нова година. Та не се учудих, че е там. Пък и баща му и баба му бяха от Бялото братско, което посреща на 19 август ... Нова година. Да е в Рила, всъщност, бе най-естественото нещо. Май трябваше да го посетя през септември. Но думите майка му ме стъписаха:- О, още по-нагоре!Още по-нагоре ли?! Какво искаше да каже... Тогава забелязах, че цялата е облечена в черно.

Имам "дарбата" да се появявам при някои хора тогава, когато имат нужда от помощ. Предстоеше 9-дневният помен и аз бях, най-малкото, морална подкрепа. Излязохме на пазар и станах свидетел на следния разговор. Продавачката попита кой е починал.- Синът ми.- Моите съболезнования! И аз загубих син миналата година. Добре, че имам и друго дете. Грижата за него ме крепи Иначе едва ли щях да понеса загубата. - Да. Сега разбирам защо човек не трябва да има едно дете.Прибрахме се и разбрах какво е станало

След Камен бряг, групата млади хора реши;а да не се връща веднага в София, а да тръгнат по брега, на юг. Стигнали Тюленово. Не знам дали са видяли тюлени, но времето било горещо и решили да влязат в морето. Не всички. Гълъбин и още едно момче останали на брега. Изведнъж някой извикал за помощ, явно имало мъртво вълнение или яма и се е паникьосал. Не помня само един ли е имал проблем, но се наложило двамата от брега да скочат на помощ. И както е ставало неведнъж, спасяват всички, но спасителите се удавят.

Бях потресен. Разказах съня си. Оказа се, че е бил точно, когато Гълъбин и другото момче са се удавили. Погледнахме се с майка му и осъзнахме, че синът й е споделил последните си секунди живот с мен.Не скърбях, а бях гневен. Защо той и защо точно сега? Защо, когато преодоля всички зависимости и реши да живее, за да твори, защо точно тогава си отиде? Бях готов да се сменим.Той бе САМО на 22, по дяволите! Тъпа съдба!

На 25.01.2023 щеше да навърши 43 години. Щеше да е световноизвестен, но... Учудих се, че има FB-профил от 2019-та. Не знам кой го поддържа, но дано да уважава личността и творчеството на Гълъбин и не злоупотребява!
==============

Слово.бг