Join the new world

Слънцето бавно залязваше откъм Кралски чертог. Дрогон люпеше печени морски костенурки и плюеше черупките им във водите на Тясното море. Драконът беше намерил подходящо място за кацане между зъберите на нос Шарп Пойнт и се наслаждаваше на последните слънчеви лъчи. Беше открил това усамотено местенце много отдавна и идваше тук винаги, когато Джордж Р.Р. Мартин занимаваше своите читатели с абсурдни сцени на кръвопролития, оргии и интригантски истории. "Човешка му работа", помисли си Дрогон, тръсна глава и изтърси от гърба си побелелите мъртви люспи.
- Толкова приключения, толкова битки, толкова смърт..- просъска драконът - Майката ми надупчиха отвсякъде и за какво?
Дрогон въздъхна тежко, извади изпод крилото си пакет цигари "Феникс" и запали.
- За да може политкоректността да възтържествува...- констатира сам пред себе си драконът - Сакън, на сакатите да им се намери място в цялата история. Здрави и прави хора умряха, за да може едно дете с увреждане да седн....
Гневът пълнеше гръдния резервоар и Дрогон бе на път да опожари долината пред себе си, когато чу далечен драконовски крясък. Сърцето му се сви. Отдавна не беше чувал нещо подобно. Завъртя глава по посока на залязващото слънце. Тогава я видя за първи път. Носеше се ефирно и елегантно по въздушните течения. По крилата й нямаше нито една дупчица, а едрогърдестият мях свидетелстваше за колосални количества напалм. Истинска красавица.
Мъжествеността в Дрогон се събуди и без да се усети, инстинктите проговориха от самосебе си. Той изплю недогорялата си цигара и поде дрезгавия си брачния си зов, който премина в тежка тютюнева кашлица.
"Трябва най-накрая да ги откажа" каза си той и изхрачи няколко тона катран върху един нищо неподозиращ гларус и гнездото му.
Въпреки мижавите надежди, красавицата в небето отговори на зовът на Дрогон, направи няколко грациозни пикирания около зъбера и кацна на билото.
- Еха... - удиви се Дрогон . Поизправи се в опит да изглежда по-мъжествено и отправи единствената реплика, която бе усвоил откак видя оня гащник - племеника на майка му. -Зимата идва, а?
Драконката изви изящния си врат към потъмняващото небе. За секунда изглеждаше, че тя искаше да подуши оцветените от залязващото слънце розови облаци. За Дрогон този миг продължи цяла вечност. Опиянен и едновременно с това вцепенен от нейната женственост, той не можеше да направи нищо. "Изглеждам нелепо" - помисли си Дрогон - " като онова сакатото, дето го туриха на трона."
Драконката рязко заби поглед в Дрогон. В очите й се четеше гняв. Истински гняв. Със зигзагообразни движения тя приближи глава до неговата и му прошепна:
- Вие ли сте Смог? - нежно изтрака със зъби тя.
Да му се невиди, рече си Дрогон, пак туристка. Но пък каква красавица.
- Отдавна не са ме наричали така …
Правеше се на мистериозен, докато реши какво да прави с нея.
- Значи ще ме ориентирате къде мога да намеря Прероденият дракон? - пърхаше с мигли, дори няколко пеперуди кацнаха на влажния й нос.
Боже, прелестна е! - мислеше си Дрогон.
- Ще ми помогнете ли? - не дочака отговорът му. Изглежда бързаше или беше в беда. Кой ли мъжки дракон не е мечтал такава женска в беда да долети до него.
- Защо не започнете отначало? - погледна я като Джейми Ланистър сестра си.
- Прероденият дракон ще спаси света, но спасявайки го ще го разруши! Не знаете ли? Трябва да го намеря, трябва да му помогна …
Глупости, помисли си Дрогон., но съм готов да ги изтърпя само и само да продължи да ме гледа така.
- А вашето име как е?
- Фалкор - отговори той.
- Фалкор? - повтори изумен Дрогон - Ти си мъжки?
Пухкавите мигли отново затрептяха във въздуха, очите на Фалкор палаво светнаха.
- Вече всеки може да бъде каквото си иска …
Дейба, Мартин трябва да спре пиенето, съвсем е прецакал историята, помисли си Дрогон …