Join the new world

Помня как ми подариха подаръците за 3-тия рожден ден, какви бяха те и каква беше тортата.
И от преди това имам спомени, но само като кратко моментно впечатление.

Официалното медицинско мнение за първия детски спомен до преди 3 десетилетия б0еше - от 3-тата година. Но ето, че и ти имаш мигове и отпреди това.

Интересното, бе, че вторият ми спомен е от 3-та група на детската градина, когато бях на 5.

Аз също помня, когато съм бил в детското креватче, няма майтап. Гледах, че мама и татко се редуват да бъдат един върху друг, което ми беше много странно. Може да звуча извратено, но наистина си го спомням. Имам доста добра памет... Едно време, когато бях студент, това доста ми помагаше в извънредни ситуации. Примерно как се зубри целият учебник по ВИДП за една вечер и на сутринта да изкараш 4-ка...

Изобщо не е извратено. Щом и моят бивш сътрудник има спомени от същия период.
Извратено щеше да е помниш как си сукал.

Между другото, от няколко месеца чакам да разкажеш най-сетне, какво ти е казал бившия офицер за "Възродителният процес", то голяма тайна...

Сега е студено и в квартирата и на работа. Когато се постопли, тогава, ще да е.

Между другото, аз съм на мнение, че драмата не е само за българските турци, но и за БКП, понеже благодарение на "Голямата екскурзия", финансовата криза в края на осемдесетте години се задълбочава. Няма кой да прибере реколтата, понеже турското население, което е прогонено към майка Турция е главно от селските райони, пращат се млади и неопитни момичета и момчета и т.н. И нещо, което изобщо никой не споменава, а е особено важно. Какво е било мнението на българският народ в онези години за смяната на имената ? Почти изцяло положително, понеже се е решил турският проблем... Така, че драмата е за всички, не само за турците у нас.

Всички загубихме

Мисля да съм бил 1-ва група в детската градина. Много си харесвах едно момиче. И винаги търчах след нея. Но имаше едно друго момиче, което като ме видеше как търча след моето момиче, веднага идваше и започваше да ме гушка и целува. Та от малък съм си такъв лИбовчия 🙂

Аз заради това да не обидя другите момичета в класа, пренебрегват тази, коятпо харесвах.

Помня още докат' прохождах с "паяка". Демек, първите няколко месеца някъде. Може и по-назад да спомня, ако се пробвам. Дори помня и как се препъвах, и със сегашния си акъл си викам: "даева, къв съм бил тромав".

Чудесно!
Още един спомен от преди първата година!

И аз спомени от около третата година имам. А може би и втората? Ама как да датирам такива неща??

Само косвено
Питаш близките си до коя година си бил в кошарката, кога са ти купили еди-коя си играчка... такива въпроси.

моите няколко са вероятно около 2-3 годишен - тогава съвпадат фактите според родителите ми, които са живеели по това време в къщата на баба ми и дядо ми
по-интересният е .... лятна вечер, буден и сам в кошчето с мрежата отстрани, отворен прозорец към задния двор, тъмнина и страшни шумове отвън ... и от соц ресторанта наблизо се пее "Марина, Марина, Марина ..."

песента вероятно е доста важен фактор (вероятно изградените връзки са различни), тъй като откъслечните спомени на баткото са горе-долу на същата възраст покрай една песен, която е слушал лятото на морето (I Follow Rivers)

иначе медицински случаи да искаш ... има всякакви, но "природата" неслучайно "не иска" да си спомняме прекалено много от тази възраст

Споменът от кошчето е поредния пирон в ковчега на чиновниците с медицинско образование,които погрешно наричат "учени.

www.youtube.com/watch?v=sIYjIw6VmvE

"спомените" са и доста измамни ...

https://ciela.com/tyaloto-bil-braisyn.html -> препоръчвам (частта за мозъка е особено интересна) 🙂

Затова и препоръчвам ВИНАГИ дасе допитваме поне до още двама свидетели на събитието, преди да решим, че е спомен, а не сън, видяно от филм или разказана история, ама от друг.

На 2 години някъде, на варненското летище как гледам самолетите, чувам жуженето на витловите и ям някакъв сандвич. Интересно, че вкусът на този сандвич не съм го усещал никога повече. И до днес като чуя шум от витлов самолет, се връщам към този първи спомен.

И ти потичат лигите за сандвича-мистерия 😃

Хм... А ти сигурен ли си, че е било официален сандвич, а не кал+масло+гума+знам ли какво още?

Хаха, сигурен съм, защото беше в найлонова опаковка.

То... аз съм виждал какво ли не в найлонова опаковка. Последно бе памперс. Използван.

ееееее,

https://www.youtube.com/watch?v=7mvqbb9RoqA&t=684s

Звездов, какво общо има това с темата?

Аз да не разказвам по-добре моите детски спомени🙂

Когато беше малка ларва ли?

И тогава не летях....

Ти - да, но някои летяха. За кратко. В устите на птици.

от детската имам спомени някъде 3-4 годишен съм бил явно

Ти се вписваш в официалистиката.

така излиза. просто на момента не се сещам нещо от преди това

Според мен всеки помни всичко, просто някои спомени/случки остават "изключни" за съзнателната част от съзнанието (за добро или лошо).

От време на време питам щерката същият този въпрос - "Какво е първото, което си спомняш?". Докато беше по-малка, си спомняше за неща от най-ранна детска възраст (3-6 месеца), но постепенно "първия спомен" се изместваше към по-късен етап. За момента е от около 2-та годинка..

А, моят първи спомен - когато бях на 3 паднах от 2 метра, с глават надоло.. в/у цимент. И те, така. 🙂

Moта версия е донякъде същата.
Имаме хардиск и работна памет,която е по-известна просто като "памет". Всички останали данни отиват в планетарната база данни, която някога в Индия нарекли Акаша, а съвременните учени - ноосфера.
Когато се опитаме да си спомним нещо, което нито ни е на харда, нито в работната памет, пускаме "търса1ка" и след време "се сещаме" = получаваме данни от планетарния интернет. А това, че си си паднал на главата се подразбира,щом си в играта. 😁

Ако искайте ми вярвайте, но мисля, че имам спомен от 2-3 месечен. Спомних си случката, след като видях снимка точно от тогава. Малко е странно, понеже няма как да се е случила същата случка, на същото място, същия човек.

Акоискаш вярвай, но ти вярвам.

Станимирчо: Аз си спомням дофтура, дет' ма извади!
Стоянчо: Аз си спомням как бях на убаво и топло място, после ма извадиа.
Иванчо: Аз си спомням как отидох на дискотека с татко, а се прибрах с мама.

Понеже съм българин, тоа виц го знам по друг начин. 😁