Join the new world

-Част Първа
,,Севъноукс”

Близо 90 години се бяха изминали от подписването на Женевското примирие и краят на войната, но в малкото градче Севъноукс последиците й все още се усещаха сред обитателите му.
Някога Севъноукс бе голям и проспериращ град на тридесет и четири километра от Лонсити – сега градът е приличен на вехта развалина,която случайния минувач би подминал без да му направят впечатление нито останките нито обитателите му, но въпреки трудностите и няколкото подред окупации градът се бе запазил и обитателите му бяха останали там през всичко,което съдбата можеше да им поднесе.
Недалеч от входа на града, в някогашното кметство, единствен свидетел, за което надписът над входът му – живее Лирой и семейството му. Обикновени хора,които се занимават предимно с наемна работа, претърсване на околностите на града за останки от войната и продажбата им на местния пазар - Лирой и по-малката му сестра Мелъни трябваше да пораснат бързо за да могат да осигурят прехраната на семейството си, тъй като родителите им бяха безработни от години и с доживотен дълг към лихварска компания,който едва успяваха да покриват всеки месец.
Днес обаче те имаха причина да празнуват, Стивън – бащата на Лирой и Мелъни бе одобрен за започване на работа като градинар в имението на местен граф,което означаваше че Лирой и семейството му щяха да напуснат Севъноукс завинаги, местейки се в Лонсити – столицата на една от световните империи,известна като Сдружението. Още от рано сутринта Стивън изпрати сина си до пазарът за да купи храна, дрехи и четири Сдруженки – стълбовидни брошки, които изобразяваха символа на Сдружението – предмет задължителен за носене по дрехата на всеки крепостник от долен клас гражданство при напускане на населеното му място – това бе задължителна норма в обществото на Сдружението според законът за защита на благата и земята.
Само така човек от долен клас гражданство би могъл законно и безопасно да напусне населеното си място и да се установи другаде.
Лирой излезе от домът си и се запъти по разбитата от някогашните бомбардировки широка улица към вътрешността на града където се намира и пазара.
Растителността която покрива Севъноукс вече близо девет десетилетия сега се пробуждаше за нов живот от настъпващото лято, макар и влажен денят бе топъл и приятен за Лирой.
Лирой мислеше за света отвъд землището на Севъноукс, нещо което не само за малкото момче,но и дори за най-възрастните жители на Севъноукс бе нещо непознато.
Това се дължи на фактът,че Севъноукс след края на голямата война бе подведен под статус на маловажен и дори ненужен град, което от своя страна доведе и до неговото затваряне и до затварянето на жителите му без право на напускане ареала на своята местност.
Мечтаейки за света отвъд, Лирой не усети трудния път по разбити улици и през някога унищожените сгради до пазарът, където бе събрано всекидневно мнозинството от жителите на града. Въпреки, че пазарът бе място което е считано от мнозина за опасно за възрастен човек, камо ли за петнадесет годишно дете – Лирой не наведе глава този път,а гледаше бодро напред, поддържан от светлата мисъл за един по-интересен от досегашния свят.
Пазарът не бе просто място където жителите на Севъноукс търгуваха,но също и място където мнозина намираха партньори за създаване на семейство, партньори в престъпността – главно разпространението на Неумин – наркотик, който се срещаше по пределите на Севъноукското землище, но-най вече пазарът с изключение на търговците бе пълен с просяци, които увлечени от своите нужди често ставаха и престъпници, но престъпници които нямаше кой да лови, тъй като полицията беше нещо отдавна забравено и дори забранено за Севъноукс – място,което дори самите сънародници на жителите на Севъноукс смятаха за ненужно и позорно.
В далечината Лирой съзря щанда на старата Марта – вдовица и най-възрастният жител на Севъноукс.
Тя бе известна с продажбата на добра стока, тъй като сама отглеждаше това,което продава в една градина близо до домът си,останала от покойния й съпруг - Хенри – нещо,което малцина можеха да правят и да притежават в тези тежки времена. Малкото момче се доближи до масата на старицата и с тих и неспокоен глас каза:
-Два хляба ще искам…
Старицата го погледна леко учудена, тъй като бе изключителна рядкост сами деца да бъдат на това място по което и да е време,но все пак тя се приведе леко на лявата си страна – бръкна в една стара и окъсана черна чанта и извади две изсъхнали и втвърдени хлебни питки,които не бе успяла да продаде в изминалите няколко дни и ги подаде на Лирой с думите:
-10 лири,нещо друго ще има ли!?
Лирой бръкна в джобчето на овехтелите си панталони,извади няколко жълтици и хартийки и след като ги преброи няколко пъти отвърна:
-Ами ще искам и някоя дреха,че трябва, а и също ако можеш дай ми четири Сдруженки.
Старицата леко се стъписа и учуди от желанието на малкото момче.
-Сдруженки? Та къде ще пътуваш бе момче? Аз откакто се помня никой не е бил пуснат да напусне Севъноукс,та теб ли ще да пусне графът!?
На този въпрос Лирой бързо и декларативно отвърна,че графът на Шейколбъри – околията,в която Севъноукс попадаше – граф Незалбър е наел баща му за градинар и те утре трябва да поемат по пътя за Лонсити.
Старата Марта макар и с недоверчивост подаде на момчето четирите Сдруженки с три плата що-годе запазени роби и като ли с насмешка примесена със завист каза:
-Взимай лапенце – 40 лири!
-Но тези дрехи не са толкова скъпи,защо 40 лири!? – уплашено отвърна Лирой.
-40 лири момче! Давай!
Лирой наведе глава, той имаше само 30 лири и нямаше как да плати всичко за което баща му го изпрати тук.
Тогава старицата взе едната платнена роба и отпрати момчето със обидни думи.
-Нищожество…щял да ми напуска града а няма пари едни дрехи да плати…да Ви нападнат разбойници по пътя дано! – викаше Марта подире му.
Лирой бързо притича през пазара и огорчен се запъти обратно към домът си…

Следва продължение...