Повелителката на мухите

Day 4,473, 06:08 • Published in Bulgaria Bulgaria • by DonBobolino

Боболино стана от леглото и се завтече към банята. Светна лампата, изпика се, след което застана пред умивалника. Докато търкаше ръцете си със сапун се загледа в огледалото и видя муха. Разтърка сънните си очи и отново се загледа в досадното насекомо, което пренебрежително се разхождаше по носа на отражението му. Замахна с ръка и мухата с тихо жужене се завъртя из банята, след което се насочи към един от ъглите, където увисна безпомощно в намиращата се там мрежа. „Колко полезни животинки са това паяците“, помисли си доволно Боболино, след което се затътри обратно към леглото. Заспа почти веднага и засънува.



***

В мравуняка както винаги цареше оживление. В най-строг порядък крилатите мравки се редяха на опашки пред десетината писти за излитане. Когато дойдеше техния ред те разперваха крила и се понасяха между огромните стебла на тревата. Пикираха между глухарчетата и се насочваха с бръмчене към местата, където хората бяха захвърли останки от кифли, пици, бургери, банички и други водещи до напълняване храни.

Отряд „Делта“ днес имаше задача да изследва кофите за боклук разположени пред вход Б на блок. 424 в Люлин. Пътят до там беше дълъг и някои мравки непрекъснато се губеха, когато вятърът беше малко по-силен. Така се случи и с Фермер No:11, който бе отвят в поска блок 423. Полетът му се спря до прозорчето на една от мазетата на вход А, което беше леко открехнато. Отвътре се носеше неустоимата миризма на буркан с конфитюр от ягоди. Очевидно при поставянето им в мазето внучката на баба Мария бе спукала един от тях и сега невероятната сладост се стичаше по рафта.

Фермер No:11 внимателно надникна през прозорчето и успя да фокусира няколко мухи, които бяха накацали по разсипания конфитюр и мълчаливо смучеха. Мравката пъргаво разпери крила и за всеки случай кацна на огромното разстояние от няколко сантиметра от тях.

- Извинете, уважаеми! – покашля се той – Като гледам така има сладко за всички, дали мога да се присъединя към Вас?

Мухите го изгледаха накриво и нервно зашумяха с криле:

- Бзззззз! Ти не си един от нас! Не си муха! Не си един от нас!

- Така е не съм – потвърди Фермер No:11 – обаче много приличам. Ето дори си имам крила, което за мравка-фермер е голямо постижение. Мога да летя и дори някой и медал да ми дадат за отлично изпълнение на служебните си задължения. И както си летя напоследък, представяте ли си, уважаеми, късметът ми ме довя на това прекрасно находище на глюкоза. Смятам да отнеса мостра в мравуняка и да стана мноооого богат и известен с моето откритие. Представяте ли си, напоследък само някакъв хляб ядем и вредни колбаси. А десерт, няма….

Мухите зашумяха още по-ядосано:

- Махай се от тук! Ако Повелителката научи, че се мотаеш из владенията й, лошо ти се пише. И на нас също.

- Повелителката ли? Коя е тя – полюбопитства Фермер No:11.

- Тя е господарката на това мазе. Всезнаеща и всевиждаща! Премъдра и прекрасна. Всички ние сме нейни слуги и й плащаме данък.

- Какъв е този данък? Конфитюр ли?

Мухите уплашено запърхаха с криле:

- Всяка седмица тя изяжда една от нас. Не остават дори краката ни, който са най-гнусни на вкус – изписука една от тях.

Мравката поклати тъжно глава и огледа бурканите наоколо:

- Но що за чудовище може да върши такива гадости, когато наоколо е заобиколена с толкова конфитюр и…други неща? Та тук е направо като в Бакалия. Има толкова много храна и никакви хора, които да се пречкат.

- Нямаме право да говорим за това! – зажужаха мухите – Никой няма право да говори за Повелителката ни. А сега се махай от тук.



Фермер No:11 тъжно направи кръг около конфитюра и кацна на един буркан с царска туршия. В този момент дочу, че някой го вика:

- Пст! Ей, ти, мравката!

Огледа се и видя една хлебарка, която кокореше черните си очи в него от стената. Тя бързо допълзя до него и протегна краче в знак на поздрав:

- Казвам се Бъки – представи се тя – Въобще не ги слушай мухите. Тия те лъжат, като си измислят някакви ужасии, за да си ядат конфитюра сами. Ние хлебарките обаче сме по-дружелюбни. Обичаме да споделяме. Изследвали сме това мазе от сантиметър по сантиметър и знаем къде са най-вкусните неща. На последния рафт има цял чувал със захар. Ще стигне за 1000 живота и на нашето гнездо и на вашия мравуняк.

- Цял чувал….- затаи дъх мравката – Но аз ще стана истински герой! Къде по-точно е чувалът?

- Следвай ме!

Бъки затупурка по стената, а Фермер No:11 го следваше плътно. Горе в ъгъла бе сумрачно, но мравката все пак успя да различи очертанията на огромния чувал. Усети миризмата на захарта. Полетя стремително напред и в следващия момент увисна безпомощно във въздуха. В сумрака не бе забелязал тънката паяжина, която умело бе препречила пътя към бялата сладост.

Фермер No:11 зарита безпомощно, опитвайки се да се освободи, но с оплете още повече в мрежата. От мрака се чу зловещо кискане. Разпозна гласа на Бъки:

- Падна ли в капана, малко глупаче! Убий го скъпа!
Мравката усети зад гърба си нечие присъствие. Някой пълзеше по мрежата и го гледаше със прекрасните си сини очи.

- Ну попала в капна…муха – каза мек, нежен глас.

- Аз не съм муха! – изпелтечи Фермер No:11.
Опитваше се да се обърне и накрая успя. Краката на Повелителката бяха дълги и изящни. Козината й мека и блестяща.



- Боже, колко си красива! – възкликна Фермер No:11 – Какви крака, какви гърди...О скъпа, накажи ме. Бях лошо момче!

- Наистина – усмихна се паякът – Накажу!

От мрака прозвуча гласът на Бъки:

- Не го слушай! Ти си грозна и Ужасна! Изяж го!

- Ну Бъки. Какие такие приказки за меня. Ти никогда меня не говориш що я красивая. А винаги, Ужасна та Ужасна. Ужасна я само за мухи, глупави. Я тяхна Повелителка. Но този тук – он говорит меня что я красивая. Он разбрал моя същност.

Бъки се изхили:

- Та ти си чудовище, скъпа. Та ти ядеш мухи, мравки и всякакви други гадове. Изяж и този тук!

Повелителката тропна с крак ядосано. Мрежата се разтресе и Фермер No:11 се завъртя като пумпал. Усети, че му се Вие свят.

- Изчезвай от сюда – изкрещя паякът – Омръзнало меня от обожатели хлебарки! Най-после една мушица малка да ми каже колко я красивая и ти тролиш и тролиш. Изчезни преди да изям тебя.

- Аз не съм муха – изпелтечи отново шашардисаният Фермер No:11.

Бъки се изхили зловещо и каза с мазен глас:

- Добре Ужас мой. Ще съжаляваш, че ме прогонваш. Само гледай! Бъки ще си отмъсти.

Хлебарката изчезна в мрака, а Повелителката и Фермер No:11 останаха сами.

- Ще ме пуснеш ли? – обнадежден изписука мравката.

- Да пусна тебя – учудено попита паякът – Нет! Ти вече мой. Сега с теб позабавляемся! Ти бил мноооого лошо момче. Сега накаьу тебя…

Повелителката запълзя бавно към Фермер No:11. Слънцето бързо залязваше и мазето вече бе съвсем тъмно.

***

Боболино отвори очи. Навън все още цареше мрак.

- Хм. Какви ли не дивотии може да сънува човек – измърмори той и се обърна на другата страна.
Заспа бързо и така чак до сутринта.



Приликите и разликите с истински и измислени лица и събития са случайни