Join the new world

Не вярваше в проклятията, защото в съвременния свят хората са реалисти и е трудно да бъдат уплашени с приказки за кармата. И все пак, когато изтече поредният самотен месец на първата година в главата Му се зароди подозрението, че нещо не е наред.

Всичко започна от едно писмо, което пристигна при Него около четири месеца, след като се бяха видели за последно. Когато автобусът затвори врати сините й очи сякаш се разтопиха и от тях потекоха сълзи.

Връзката им бе кратка и Тя се бе влюбила в него. Усещаше обаче, че го вижда за последен път и затова се разплака. Беше й обещал, че ще й пише, но така й не получи нищо. Мъката се редуваше с гнева. Чувстваше се използвана и излъгана. Като последна глупачка му беше отдала своята невинност.

Случи се по време на студентски купон. Бяха се запознали преди няколко седмици и той непрекъснато показваше, че не е безразличен към нея. Все пак някак странеше и тя знаеше причината. На бюрото му стоеше снимка на някакво момиче. Беше я срам да попита коя е тя, но предполагаше, че е настоящото му гадже. И все пак…той беше толкова привлекателен и толкова мил с нея.

На купона се напи…малко. Ядоса я това, че почти не й обръща внимание. Говореше повече с неговите приятели и което беше по-лошо, с нейните съквартирантки, които също се навъртаха около него. Чакаше първия блус и се разочарова, когато видя, че той стои с чаша в ръка в противоположния край на помещението и просто зяпа…при това не към нея. Действа спонтанно. Приближи се до него и го хвана за ръката. Той не каза нищо и просто я прегърна. Телата им се допряха и те затанцуваха. Беше толкова хубаво да усеща топлината му и ръцете който леко галеха гърба й.



Когато танцът свърши, той я погледна в очите и разбра мислите й. Каза й само „Ела“ и я поведе за ръка. Стаята му беше близо и само минута по-късно се озоваха седнали на леглото му. Не беше сигурна какво точно трябва да прав, но все пак знаеше какво ще се случи след малко. След първите целувки той си разкопча панталона и тя му направи свирка. Когато усети, че е достатъчно възбуден се съблече и легна на леглото. Заболя я когато проникна в нея за първи път, а когато кръвта потече по чаршафа всичко отиде по дяволите. Видя ужасът в очите му и то не от това, че тя кърви като заклано прасе, а от това, че е изцапала чаршафа му.

Последвалата ситуация бе прекалено абсурдна, за да повярва, че се случва. Той измъкна чаршафа изпод задника й и изтича с него в банята. Започна да го пере. Тя изтича след него и видя, че ерекцията му е изчезнала. Въздъхна и се захвана да му погне…с прането.

Все пак минаха няколко щастливи седмици, при които излизаха всеки ден на разходки, а нощем споделяха леглото си.

Когато дойде време да си тръгне, тя не можеше да повярва, че това се случва. Щяха да ги делят няколко хиляди километра. Той щеше да е в Рим, а тя в Киев.
На четвъртия месец от раздялата им тя не издържа и хвана химикалката. Написа му следното:

„Благодаря ти за всички писма, който получих и за многото телефонни обаждания. Знаех си, че ще стане така. Ти все още обичаш момичето от снимката и ме използва. Надявам се тя да те изостави, както ти изостави мен и в продължение на дълги години да не намериш любовта. Защото аз те обичам и ти си мой. Ще се радвам много ако ми пишеш. Може би тогава ще ти простя“.

Когато вратите на автобуса се затвориха и Той я видя да плаче, се изуми. Не бе предполагал, че тя го обича. Беше гледал един филм, в който главният герой съблазнява момиче, което си има гадже. Свалячът й обясни, че ако си в командировка или в чужбина това не се брои за изневяра. Този филмова сцена толкова му хареса, че започна да я прилага на практика. Докато беше в чужбина първо се опита да съблазни една българка, а после една полякиня. Не се получи. Едната се оказа лесбийка, а другата се прибра в своята страна преди да успее да стигнат до леглото. Прие връзката с украинката само защото много му се правеше секс. Смяташе, че просто изпуска парата и, че за нея това е същото. Харесваше я, но не я обичаше. Беше му напълно ясно, че след като се върне в Рим няма да й пише.

Минаха а четири месеца и той дори беше забравил за нея. Писмото й го потресе почти колкото сълзите й. Беше го срам от постъпката си, но все пак разумът му казваше, да не й отговаря и да не се извинява. Беше прекалено рисковано, а не искаше приятелката му, с която имаше вече тригодишна връзка, да разбере за изневярата. Ето защо просто скъса писмото и безцеремонно го изхвърли на боклука.

Когато след няколко месеца разбра, че приятелката му изневерява беше шокиран. Карма? Обичаше я лудо и дори искаше да се ожени за нея. Тя обаче не бързаше, дори му беше намекнала, че връзката им нещо не върви или дали не е по добре да…не искаше да я слуша нататък.



И все пак денят на раздялата един ден дойде. Този ден имаше чувството, че ще умре от мъка. Можеше само да повтаря като развален грамофон „Какво направих? Какво направих“? И да плаче в празната стая. После в продължение на половин година сънува кошмари. В тях украинката се появяваше все по-често и скоро измести образа на италианката.

Така изминаха три години. Не сънуваше кошмари, но понякога на улицата му се струваше, че една от двете вика името му. Обръщаше се бързо, но виждаше само море от непознати хора. Отдавна вече беше приел, че е прокълнат от украинката, защото така и не срещна повече жена, която да го заобича. При всеки отказ, се сещаше за писмото и изпитваше съжаление, за това, което е направил. Разкайваше се искрено и един ден реши да й пише и да я помоли за прошка. Така и не намери адреса й. Явно го беше изхвърлил с писмото.

На следващия ден срещна момиче. Очите й бяха зелени и това беше първото нещо, което видя в нея. Една година по-късно се ожениха. Беше открил любовта.