Снежна битка - Мастиленият лабиринт

Day 4,427, 03:19 • Published in Bulgaria Bulgaria • by DonBobolino

Крепостта бе непревземаема. Вече месеци наред обединените сили на Астерия я обсаждаха без да могат да проникнат в нея. Така си отиде лятото, дойде есента, изтъркули се набързо и отстъпи място на зимата.

Първият сняг завари всички неподготвени. Той така затрупа бойното поле, че танковете затъваха в дълбоките преспи и ставаха неизползваеми. Самолетите също бяха безполезни, поради натрупалия се по крилете лед.

Всички тези затруднения принудиха командването на Астерия да потърси алтернативни методи за бойни действия. Те бяха открити случайно от група български щурмоваци, в която участваше и известният на всички Боболино.

Когато стигнаха до първите отбранителни линии на КОД, той вдигна пушката си и се опита да простреля неблагоразумно подалата се хърватска глава от вражеския окоп. От замръзналото оръжие не последва изстрел. Още няколко глави се подадоха от окопа и се вторачиха в българската група, която нервно разтърсвяше безполезните си оръжия. Разнесе се неистово кикотене, което бързо обхвана цялата вражеска линия. Някаква хърватска легенда дори се беше изправила в цял ръст и сочеше смутените българи с възгласи “Какви идиоти”.

Ядосан Боболино се наведе и загреба шепа сняг. Хърватинът беше само на десетина метра от него и затова снежната топка го уцели право в челото. С ужасяващ рев той се свлече обратно в окопа. Вдъхновени от примера на Боболино българската
група започна атака. Към вражеските глави полетяха десетки снежни топки. От хърватския окоп се опитаха да стрелят с оръжията си, но уви, те също бяха замръзнали. Наложи им се да прибегнат до българската тактика. Така между двете страни започна сериозна престрелка. Когато снежна топка удареше някого по лицето се чуваше крясък на сразен войн. Удар в тялото обикновено бе съпроводен с буен смях от страна на улучения.



Глъчката стигна чак да военачалниците на двете армии, които дотърчаха с въоръжени до зъби подкрепления. Георги Василев и Перин гледаха и не вярваха на очите си.

- Ама така не се прави - измънка Перин – Какъв е тоя цирк?

Една снежна топка го цапна по гърдите.

- Ти си убит - изкрещя шефът на хървтските сили Леми, сочейки го с пръст.

- Не съм - изрева в отговор Перин - Да виждаш кръв? Сега ще видиш ти. На ти!

Снижната топка уцели противника му по носа. Леми побягна псувайки, ръсейки кървави капки по белия сняг.

“Леми бяга. Отстъпваме”, разнесе се сред вражеските редици, които започнаха за се огъват.

- Леми, страхливецо, къде отиваш? Всички ще ти се смеят – изрева Перин и се спусна да го гони – Предизвиквам те на дуел, като в старите времена.

Леми се спря. Избърса окървавения си нос и впери оцъклен поглед в Перин.

- Не можеш да ме биеш – изсъска той, при което бръкна в джоба си и размаха картата си – Златна Виза! Безлимитна…почти.

- Ха! – ухили се Перин – Мастеркард! При това оня ден ми дигнаха заплатата. И Коледен бонус получих. Мога да те замерям с вафли от тук до края на играта.

- Добре – озъби се Леми – Как ще го направим? Автоматите засичат, а мечовете…замръзнали са с ножниците.

Двамата вече бяха обкръжени от цяла тълпа привърженици, които слушаха напрегнато.

- Снежни топки? – предложи Перин.

Леми опипа подутия си нос.

- А не.

- Тогава снежни човеци. Който направи по-голям печели битката…и противниковия снежен човек.

- Ама това е нелепо – възпротиви се Леми - Не искаш ли да се надпиваме с уиски?

- Как ли пък не – заинати се Пери - Ще правим троя…така де снежни човеци.

- Всъщност защо пък не. Звучи ми безболезнено. А пък и имам достатъчно пари да платя за огромен и да те бия.

Час по-късно българската армия въоръжена с лопати се бе заела да прави снежен човек. Планът бе прост. Снежният човек беше кух и в него влязаха група легенди, всичките от Троян. Когато се стигна до меренето на снежните човеци се оказа, че българският е по-малък. С радостни възгласи хърватите прибраха Троянеца в крепоста. През ноща премръзналите легенди от Троян изкочиха и развяха българския флаг на най-високата кула.

Така победихме и три дни ядохме пихме и се веселихме.