Комар

Day 4,352, 15:44 • Published in Bulgaria Bulgaria • by B0R1L
понеделник, 26 септември 2011 г.

Комар

Бях изморен от дългия път, влязох в заведението, дори без да прочета неоновата табелка на входа. Не забелязах и хората по масите, интересувах се само от течността затворена в кехлибарените бутилки. Седнах на бара и си поръчах. Докато чаках поредната доза смелост, забелязах че съм седнал до някакъв старец с налуничев поглед. Огледах го малко по-добре и установих, че годините и алкохола са изкривили лицето му, така все едно е от пластелин и малко дете си е играло с него. Барманът прекрати укорителния ми поглед с тихо почукване по бара. Чашата, която току-що ми даде, вече беше празна. Побутнах му я. Той побърза да ми сипе ново. Тази не възнемерявах да я пия на екс, исках първо да опозная стареца. Почти обелих цяла дума, когато той се обърна равнодушно към мен:
-Виждаш ли – вдигна старческата си ръка.
-Насекомото е високо горе до бялата стена и се забелязва само, защото се движи. Оттук човек може да помисли, че е птица, която се рее в небето, ако приемем тавана за небе. Вероятно комара така и възприема тази стена, а само ние знаем, че не е прав. А той дори не знае, че ние го знаем. Не знае и че съществуваме. Е, опитай се сега да общуваш с него. Да му кажеш нещо, каквото и да е то, но да те разбере и ти да си сигурен, че те е разбрал докрай?
-Не мисля, че мога. А ти можеш ли?
-Мога – отвърна кротко старецът, вдигайки ръце във въздуха. Плесна с длани убивайки комара и ми го показа смачкан на дланта си.
-Мислиш ли, че не разбра какво му казах. Представи си сега, че някой знае за нас и за нашето небе, това, което знаем ние за комара и за тавана. И този някой реши да общува с нас и иска да бъде сигурен, че сме го разбрали.
Хванах чашата и пих до дъно. Течноста ме накара да стисна очи и да се разтърся. Когато ги отворих, старецът го нямаше. Малък комар бе кацнал на мястото му.