Join the new world

В Тайната квартира на Върховното командване на еБългарската армия, намираща се на брега на езерото Лох Несово, недалеч от Карлуково, президентът Ван Слот бе събрал на тайно заседание цялото правителство, шефовете на партии, депутатите и отговорниците за авио и танковите програми. На огромната маса бе разпъната карта на еРепублик, а на нея бяха наредени дървени фигурки с флагчета. От лявата страна на мъгливия Албион бяха наредени няколко по-малки зелени фигурки и мънички бъчвички. Около тях бяха струпани танкове и самолети, на които се мъдреха български трибагреници.

- Не случайно съм Ви събрал тук – започна своята реч Ван Слот – Предстои ни много важна операция. Виждате ли ей туй зеленото петно на Изток от могъщата Великобритания. Бог да пази кралицата! От векове тази дребна страна ни мъти водата. Искам да кажа Ви мъти водата. Ирландия!!! Това е главният виновник за всички беди на България. Не стига, че твърдят, че техните танци са по-добри от Вашите, така де Нашите хора, но те казват, представете си, че Уискито е по-хубаво от Ракията, а тяхната бира, по-добра дори от нашата „Славена“. Но това не е всичко. Нощно време из дебрите на Балкана плъзват дребни човечета, облечени в зелени дрехи и се сношават с нашите самодиви. После им крадат пендарите и ги изнасят с казани чак в далечна Ирландия. После с това злато се строят тренировъчни центрове, заводи и ферми, като цялата продукция има за цел само едно – да се изсипе на главите на нашите бедни еГраждани.



Вар Слот си пое дъх и огледа лицата на околните, по които се четеше първичен ужас. В стаята беше надвиснало гробно мълчание. Президентът отпи от шотландското си уиски и след като накваси добре устните си продължи:

- Аз обаче имам коварен план. Преди да влезем в пряка битка с врага ще направим една бърза диверсия с цел да намерим проклетите леприкони и да им вземем казаните със злато. Събрал съм Ви тук, за да измислим име на операцията.

Заваляха предложения: „Кренбърис“, „О, Конър“, „Свети Патрик“ и т.н.

- Леприкон. Операция „Леприкон“ – обадих се плахо аз.



Предложението бе веднага прието и два часа по-късно цялата група кацна в Дъблин. Проблемите започнаха още в началото. Никой не се бе сетил, че тайният десант не трябва да бъде в столицата, защото леприконите са по селата. Минаха часове в обикаляне, докато намерим автобус, който да ни закара до провинцията. След дълго кандилкане из ирландските пътища най-накрая пристигнахме в забутаното селце Адаре.

- Така – обади се Ван Слот – На мястото сме. Сега трябва да разпитаме местните жители за леприконите. А къде са те?

- В кръчмата – досети се Лозарят.

- Браво. Ей това е приказка. Напред, другари – провикна се някой.

В пъбът имаше доста хора, който кротко си пиеха бирата. Когато нашата група от над 50 човека нахлу в заведението всички замръзнаха и почнаха да ни хвърлят опулени погледи.

- Това е добре - обади се военният министър Богдан – Елементът на изненадата е на нашата страна. А сега да ги поразпитаме. Трябва да е някой по-отворен. Сандо?

- Отивам, отивам. Само да си взема биричка!



Чаената дама си взе една халба и почна да обикаля и да вдига наздравици за Свети Патрик и да си „чати“ с посетителите. Останалите се скупчихме около една единствената свободна малка масичка и мълчаливо засмукаха бирите си, чакайки резултати.

Сандо явно нямаше голям успех, защото се върна оклюмал. Беше изпил вече десет бири, а никой от хората, с които беше вдигал наздравици не искаше да говори за леприконите. Някой от Алианс измърмори:

- Ех, да беше сега NoFly тук!

След кратко съвещание половината от спецчастите вече бяха мнение, че можем да изтръгнем информацията само със сила. Те вече се оглеждаха на кого да хвърлят един бой.

В единия ъгъл на кръчмата седеше скромен човечец облечен в зелен костюм. Имаше рижа брада, а на главата си носеше смешна шапка с листа.



- Този ми прилича на Робин Худ – обадих се аз.

- Аха – каза някой зад гърба ми, не видях кой – Типичен ирландец. Хайде да го набием.

- Стойте! – обади се външният министър Aimanan – не може така. Ще стане международен скандал. Не трябва ние да почнем да ги бием а те нас. Нека да ги предизвикаме, за да атакуват първи.

- Добре – каза Бакалина – Гледайте сега как ще го натроля!

Той се приближи до човечеца, погледна го кръвнишки в очите и му каза:

- Вашият Свети Патрик е мека китка!

Ирландецът го погледна отегчено и измърмори:

- Много интересно!

Бакалинът се върна потресен
.
- Така ли се троли – избута го Сандо – Трябва да му го кажеш право куме в очи, за да го шокираш. Така му падат всички защитни функции. Гледай сега!

Той се приближи до ирландеца и изръси:

- Вашият Свети Патрик е гей!

- Така ли? Не знаех! – измърмори брадатият.

Сандо се върна отчаян.

- Този е някакъв много странен ирландец. Нищо не го впечатлява.

- Нямаш правилния подход, Сандо – казах – Ще пробвам и аз.

Дори не си направих труда да се приближа, а просто се провикнах, правейки се , че говоря на групата:

- Ама тоя Свети Патрик не е никакъв светия. Той дори не съществува. Също като леприконите.

Настана гробна тишина, която продължи няколко секунди. След това избухнаха гневни викове и към нас полетяха бутилки от бира и празни халби. Брадатият ирландец се бе изправил прав на масата и размахваше бастун:

- Аз съм Шелмъс Малдун, шефът на леприконите. Нямате право да говорите така за Свери Патрик и за нас леприконите.

Боят беше свиреп, а врагът три пъти по-многоброен. Избутаха ни от кръчмата и затръшнаха вратата.

- ЕгаФи леприконите. Френират ръгби явно – изфъфли някой, на когото му липсваха два предни зъба – Не очакфах! Какфо ще прафим сега?

Позамислих се дълбоко. Дори много дълбоко. Представих си, че лежа във вана с гореща вода, имам брада като на Архимед, а Еврика ми прави нежен масаж на раменете. И идеята дойде.

- След мен – провикнах се – Трябва да намерим магазин за строителни материали.

Не намерихме. Затова се обадих на агент 007 Бончо да донесе нужните ни материали. След три часа агент 007 се появи с хеликоптер и изхвърли през прозореца няколко кофи с червена и бяла боя и четки за всички. Заловихме се за работа и резултатът беше не налице. Дървета, трева, към всичко зелено бе прибавено бяло и червено, но в правилната, българска подредба.

Ван Слот доволно потри ръце:

- Всичко тук вече е българско. Официално при това. Дори не е нужно да танкираме. Сега тези леприкони, колкото и да бачкат или да крадат злато от самодивите – всичко ще отива при нас. Победа, братя!!!!

Няколко часа по-късно в еБНБ започнаха да постъпват първите казани с пендари.



Вот, коментар и шаут!