Душевните трепети на един червей

Day 4,075, 01:45 • Published in Bulgaria Bulgaria • by MasonGreenwood
"Благодаря ти, Господи - мълвеше той, - благодаря ти, че си ме сложил да воювам на толкова опасен пост. Обичам всички, никой не ме обича, но аз не се огъвам. Ала недей да изпъваш въжето прекалено силно, Господи, човек съм аз, не съм нито бивол, нито ангел, човек съм - колко дълго ще издържа? Някой ден може и да се огъна."

"Братоубийците", Никос Казандзакис

Относно цитата и защо точно него съм избрал.

Защото той описва най-добре живота на нас, червеите, тук.

Защо книгата е точно тази?

Защото да не вярваш на свои, да желаеш да пукнат, да им пожелаваш "ножка в артерията", да се гавриш с тях, да не можеш да оцениш и зрънце от това, което правят за теб, а вместо това да бъдеш чуждопоклонник, да имаш уста, не за своите мисли, а за чуждите заповеди - те това е сладкото братоубийство.

Но имам ли право, бога ми, да се сърдя на такъв човек? Той е толкова душевно недодялан, понятията му за правилно и грешно - толкова травестирани, а самият той - орисан да бъде повод за смях в очите на здравомислещия.



Та какво ми преля чашата този път?

Причините са много. Някои от тях бях склонен да простя.

Още с идването си на власт, Мат/Ранд самосиндикално затвори норвежката тренировъчна война от некадърност.
Тренировъчна война, която поддържахме в продължение на месеци;

Наши ни да се бием срещу Унгарци срещу 10% ЕВ бонус от тяхна страна, след което ДОРИ не нападна правилния регион и пусна атаката 6 часа след планираното време;




Но както казва той самият - "тва е фара".



Проблемът за мен е онази душевна недодяланост, която вече споменах.
Не може да плюеш половин година по едни хора, не може да вкараш в кабинета си цяла агитка, която ги заливаше с помия близо година и накрая, когато ти спасят задника, да им благодариш с два реда на държавната стена, а ден след това да ги наричаш червеи.

Това е свещена простота, висша безочливост и причина да бъдеш импийчнат.

Нека изложа малка част от фактите:


Решихме да работим за външна политика и да помогнем на едни от най-лоялните си съюзници - французите. Разбира се, абсолютно безкористно.



Със зъби и нокти се бихме, благодарение на което френската кампания беше успешна. Съюзниците ни публикуваха цяла статия с благодарности. Правителството ни драсна 2 реда на държавната стена за "перунките". Перин дори не беше сложил битката във военните заповеди.. "един шаут бил достатъчен".

На следващия ден същите тези "перунки", Пламен и още няколко ентусиасти, които обезателно са били псувани през последните месеци, извадиха един изключително закучен въздушен рунд срещу Унгария:



Крайно разочароващо е отношението на Перин към авиаторите. Това само по себе си не е феномен. Това е просто неговото мнение за нас. Трезвен, пиян, все едно и също чуваме по наш адрес.

През изминалата седмица Румъния имаха 9 въздушни удара по себе си и ние ВСЕ ПАК направихме повече въздушна щета, помагайки на съюзници и биейки се в нашите битки.





Всичко това, разбира се, бледнее на фона на простотията, която изръси вчера. Останах сразен. Дори самият той осъзна за какъв резил стана и бързо я изтри. И все пак, имаме скрийншоти. Вижте, посмейте се, някои може и да си поплачем. Ако Перин в едно е добър - то това е трагикомедията.



Rand Al Cauthon
Авио програми? 30 злато мадала? нямате нужда от танкове? наще танкове к7 са от 94 до 105 лева тея дни Аи моля те







...и докато президентът ни нарича червеи, ето какво казват "враговете ни" за нас:





БОНУС:






БОНУС 2:






С погнуса писах тази статия.
Но за някои неща не мога да си премълча.

И тъй като си президентът с топки, призовавам те да си ги намериш и да си подадеш оставката.





Амин!