За еРепублика като емоция

Day 3,770, 02:11 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Morrpheus

Тази статия е във връзка с конкурса "Войната на буквите", но няма да участва в класирането.


Известно е, че човек се опитва да запълни една дупка с друга. Така и аз, новопристигнал пришълец в Германия, с все още кървящо сърце на тема България, само трябваше да чуя по btv репортаж, че виртуалния аналог на Родината ни има нужда от помощ, за да се хвана като удавник за сламка.

Започнах с желанието да бъда полезен и надеждате, че тук можем да бъдем обществото, което не сме в реалния живот. Хубава утопия, но като всяка такава с времето се разбра, че си носим отличителни белези от реалния живот и тук.

Развивах акаунта, учих механиката, правих грешки, харчих реални пари за да бъда уж по-полезен, помагах, влязох и в еПолитиката, за да потъна в морето с л...а, която си е тя и тук, след някой алкохолен запой с приятели в РЖ разбирах колко е безсмислено всичко и теглех по една майна на играта, пишейки статии за отказване, на сутринта пак се връщаше зависимостта ми, след седмица, две, месец пак се отказвах и те така няколко пъти. Изживях разочарования. Хора на които вярвах ме завлякоха с реални пари. После дойде и черешката на разочарованието с кампанията ни за 3-ти март, в която един се подигра с всички нас и най-лошото с надеждата на децата...

С други думи написаното на началната страница, че еРепублика ти предлага паралелен живот се оказа вярно. Направо си живеех паралелен живот в това виртуално пространство.

Постепенно с времето остана зависимостта от навика и спомените за Хората, с които играта ме срещна.

За едва така среща искам и да разкажа. Беше време когато тук кипеше. Имахме армия, за да се влезе в парламента трябваше да се пребориш с истински заслужили представители на партиите, в тях пък имаше живот, а пресата изобилстваше от качествени статии. Стоич още беше сред нас, Фараона не беше станал покорител на земите около Нил, а Милена не пропускаше да събере под знамената желаещите ту в София, ту във Варна, ту на национален събор за 3-ти март. И точно покрай една такава възникна идеята да се съберем на нещо като международна еРеп среща на българи извън пределите на страната.

Имаше запитване, оказа се, че в Германия сме поне двуцифрена бройка играчи и така решихме за място на срещата да изберем Франкфурт на Майн.

Пътят ми мина през Кьолн:


а на следващия ден групата ни от 6 човека се събра във Франкфурт.


Разходихме се, опознахме се, а вечерта както си му е реда седнахме и на маса.

Минимум двама от присъствалите на тази среща вече не са активни в еРеп, но съм убеден, че всеки един от нас присъствал на тази маса ще свърза престоя си в играта, точно с мигове като този.

Така че eDuH, глупостта за теб може и да е ресурса на играта, но за мен са хората зад монитора. През годините успях да погледна отвъд пикселите и да се запозная с Ники Милев и жена му, Сандо, Милена, Ректора, Хел, Принцесата, Тервел, Кусто, Перин, Хаосът и още много други, а това са емоции, заради които ако мога да върна времето назад и да избирам, отново ще взема червеното хапче с надпис FIGHT на него.

Прав си, Бакал, социума тук е важен. Към другото трябва да се подхожда с Айляк и по-малко филмиране.

Наздраве, дядо Хаджи (жалко че вече те няма в играта...)