Join the new world

Статията е за “Мастилен лабиринт 4”, отбор “Саша Владимировна”. Малко на бързо стана, но дано се е получило. Приятно четене.


Съзвездие “Пегас”, Квадрант Делта,Звезна система Пси-Пси 2321, капсулна совалка в орбита на станция “Одисей”, година 3150 по Земния календар

“Това са спомените на изгнаника Теодор Руфъс, бивш сержант от пехотата на правителството на Конфедерацията. За да прегледате част от тях, моля изберете дата, която искате да видите. За незабавно изтриване, моля изберете “Изтрий”.... Системата очаква вашето решение. ….”
“Кортана, моля покажи спомените ми от 23 декември 3148.”
“Отново ли искате да видите този спомен? Гледаш го отново и отново вече почти 2 години, Теодор. Само този ли спомен искаш да ти остане? “
“Не, но този спомен ми е причината да съм тук сега с теб”
“Но, защо все наблягаш на него? Ако искаш хронологията на събитията в твоя живот мога веднага да я извадя”
“Данните, Кортана, са само суха статистика. Това което не могат да дадат е чувствата, което изпитва човек, не само да анализира. Моля те, пусни го.”
“Би ли отговорил на въпроса на прост ИИ* - ако имаше възможност пак така ли би постъпил”
“Прост ИИ - как пък не.Но на въпроса ти - много неща бих променил в живота си, но ако имах право да променя само този момент - не, не бих го променил."
“Добре, зареждам файла”

---

-Сержант Руфъс, какво помните от датата 7 декември 3147?
-Всичко, доктор Мендоса.
-Уточнете се, моля.
- На тази дата разбрах, че Мариса е бременна и че иска да махне детето.
-Каква причина ти даде?
-Не искала да отгледа още едно дете сама.
-А вие повярвахте ли и?
-Не.
-Обяснете по конкретно, ако обичате?
-Точно 3 месеца по рано я хванах, че ми изневерява с един пилот от колония Зета. Каза, че е било еднократна авантюра, но не ѝ повярвах,а и сега не и вярвам.
-Какво ви кара да мислите така?
-Всичко почна някъде половин година по-рано. Беше някъде около рожденият ѝ ден.
Реших да и проверя бележника със задачи, за да знам дали може да го отпразнуваме четиримата заедно.
-Кои четирима?
-Тя и аз, синът ни Питър, дъщеря ни Клариса.
-Моля, продължете и извинявайте за прекъсването.
-Няма нищо. Все пак това ви е работата, докторе. Беше записала,че ще ходи на преглед. Но когато я попитах как е минал денят ѝ, тя каза че си е била вкъщи. Тогава усетих, че има нещо което не ми казва. Поради спецификата на работата ми имам достъп до доста техника за наблюдение. Инсталирах ги из къщата ни и зачаках. През това време сякаш времето за мен спря - продължавах да ходя в службата, да се прибирам, но постоянно проверявах какво се е записало. Една вечер се издадох, след като я видях с един пилот. Каза, че нищо не се е случило и че са просто приятели. И аз като един глупак и повярвах, но “забравих” да прибера устройствата. Така на 7 септември я хванах. Вечерта вдигнах скандал и бях готов да се изнеса,но на сутринта и дадох шанс заради децата. Месец и половина по-късно пак се беше видяла с него, но тъй като вече работеше само половината техника, след като бях решил да ги оставя самотек, не ми беше много ясно дали отново е стъпала накриво или е било по-скоро само по негово желание, но съмнението ми беше голямо. Тя отново отрече, но продължавах да имам чувството, че ме лъже. И така до 7 декември когато ми каза, че е бременна и иска да го махне.
-Какво правихте вие през това време?
-Нищо продължавах да ходя на работа, да се правя че нищо не се е случило в личен план.
-След като разбрахте, какво направихте.
-Разучих графика на ескадрилата, в която беше любовника на Мариса. След това беше въпрос на време да ни се пресекат пътищата.
-Кога и как се случи това?
-Преди 5 дни. Беше излязъл с колегите си да пийнат в бара на базата, в който бях и аз по това време. След като удари едно-две за отскок, реши че може да се подразни с мен.
-Как по-точно?
-Дойде при мен и ме попита как е Мариса и дали още е такава палавница. Тогава извиках на собственика на бара да отвори задната стая.
-Каква задна стая?
-Във всеки бар във всяка една база има така наречената задна стая - обикновено бивш склад, която се оборудва с боксов ринг и лекар, който да е на постоянна работа в бара. Там се разрешават споровете между воените. Обикновено са до първа кръв, но понякога стават и инциденти.
-Случилото се на ринга онзи ден инцидент ли беше според вас?
-Не. Беше си убийство. Той беше по пиян от мен,а аз имах желанието да го убия.
-Какво се случи на ринга?
-Имам чувството, че той знаеше какво може да се случи. Разменихме си по няколко удара, колкото да изпробваме другия. След това всичко стана много бързо - успях да вкарам 2-3 бързи в коремната област и с ъперкът ми разбих носа. Тогава той падна - оказа се ударът е бил достатъчно силен да запрати пърчета кост в мозъка и да го убие на място.
-Съжалявате ли за станалото?
-Съжалявам за много неща в моя живот, но не и за това. Съжалявам, че негодника остави жена и три деца сами, но не и че го проснах на ринга.
-А семейството ви, сержант Руфъс?
-Какво семейство - дори и да кажете, че съм невинен, докторе, и че имам угрезения за станалото - между мен и Мариса всичко свърши. Повече не може да сме заедно.
-Заради изневярата ли?
-Не, тя е второ място. На първо място са лъжите.
-Искате ли да чуете ли искреното ми мнение, сержант?
-Да, госпожо.
-Въпреки причините, които изтъкна, според мен по-скоро си търсел вариант как ти да загинеш, не той. За това ще препоръчам известно време, може би 5 години в капсула някъде далеч от тук.

---

“Спри записа, Кортана”
“Добре,Теодор. Между другото, получи се съобщение от станцията. Да го пусна ли?”
“Давай, колкото по-бързо мине рутиното обаждане”
“Не е рутино - до него има още 1 час, 23 минути и 5 секунди”
“Пусни го”

-Говори адмирал Пърси. В този момент временно се отменя изолацията на сержант Теодор Руфъс. Заповядвам също сержанта да се яви на станция “Елада” в системата Чалорс с подобаващ ескорт.Край на съобщението.

“Кортана, дай сигнал за прибиране на совалката”
“Даден е, Теодор”
“Времето ни за почивка, Кортана, свърши”
“Мислиш ли, че знаят,че сме едно цяло”
“Не знам, но явно е нещо важно щом прибягват и до изолатора”

*ИИ- изкуствен интелект